Москва, която делегира говоренето на своите партийни говорители в София, мълчи с великоруско презрение за предизвикателството българска официална институция за първи път от Първата световна война насам да посочи Русия като враг, както се случи в подготвяния за срещата на върха на НАТО в Уелс документ на българското Министерство на отбраната „Визия 2020” ( преди той да бъде цензуриран от премиера Близнашки уж поради обида, че бил прескочен при съставянето на визията).
 
Има обаче и друга причина за великоруското мълчание на Кремъл спрямо мимолетния опит на най-покор(е)ния бивш съветски балкански васал.
 
Путин не се обажда конкретно срещу България не от някакви „братски чувства”, а поради простата причина, че българското военно ведомство не изразява някаква специфично българска позиция- извън факта, че за толкова прогизнала от руското влияние държава е необичайно да проговори на автентичен евроатлантически език.
 
И президентът Плевнелиев и министърът на отбраната Шаламанов изтъкнаха истината, че всъщност във „Визия 2020 г.” е отразена позицията на НАТО, а не на Шаламанов или Плевнелиев. Ако Москва посочи с пръст България обвинително само ще издаде самочувствието си на господар спрямо България, от която очаква да направи изключение от общия тон на западния алианс.
 
В обиколилата света вчерашна статия на „Файненшъл таймс” за руската заплаха срещу Европа и най-вече срещу бившите съветски колонии на континента практически беше „преразказана” визията на смачкания в София първи вариант на документа, готвен за срещата в Уелс. Само че „преразказът”, макар и да отделя отделно ( и подобаващо, уви, внимание на срастването на престъпността у нас с руската намеса) внимание на България, се отнася за руската информационна и хибридна война изобщо.България не прави изключение освен със своята особена уязвимост, която е следствие на дългогодишните усилия на руската пета колона тук.
 
След като вчера ГЕРБ ( Граждани за евразийско развитие на България) застанаха на руска страна срещу България чрез изявление на втория човек в партията Цветан Цветанов срещу „Визия 2020 г.” ( той направо отрече правота на правителството да пътува за Шотландия с подобен документ), часове по-късно в подобен дух на отрицание се произнесе и БСП.
 
 
БСП наруши пълното мълчание на партията в руския си бункер ( интересно, инструкциите още ли се получават от Москва на „Позитано 20” по куриер?), което нито един политик или червен коментатор от т.н. „остриета” дисциплинирано не наруши междувременно. В духа на железния ленински „демократически централизъм” централният орган ,Националният съвет на БСП, определи атлантическата позиция на “Визия 2020: България в НАТО и европейската отбрана” като крайно и агресивни”. Това се казва в декларация, приета на днешния пленум на НС. От нея се подразбира, че дори и в редактирания вариант, в който Русия не се споменава изрично, БСП съзира “крайно спорни, силно смущаващи и неприемливи” оценки. И защо?
 
Отговорът се съдържа в изречението:.
“Ние категорично отхвърляме всякакви опити за противопоставяне между България и Русия”.
БСП потвърди публичната тайна, че категорично отхвърля общата стратегия на алианса, в който България членува- особено щом трябва да избира между Русия и западната позиция.
 
Тези очаквани откровения едва ли щяха да представляват повод за коментар, ако не беше интересното предизборно вежливо кавалерство от страна на столетницата да позволи на други проруски борци за русофилския вот да я изпреварят. Така се получи (де)градацията: АБВ и „Атака” бяха първи пред торбата с руски зоб, после изцвили ГЕРБ и накрая на хранилката се обади и традиционният троянски кон от коневръза на „Позитано” 20.
 
От спряганите от социолозите за вероятни обитатели на следващото народно събрание само реформаторите направиха изключение на страната на евроатлантическата българска визия.
 
ДПС „артикулират” удобно за Русия ( ако използвам израза на Местан за „артикулирането на смях”) при положение, че обичат да се хвалят като „най-пронатовската партия”.
 
„България без цензура”,чието конферансие Бареков обича иначе да прави всякакви лупинги за привличане на електоралното внимание, се самонцезурира по темата, по която няма как да си смени мечешката козина с проатлантическа.
 
Сигурно не му е лесно на конферансието да държи на каишката обаче своя заместник Росен Петров, който години наред се биеше от екрана на най-гледаната телевизия в България Би Ти Ви в гърдите колко много обича Русия. На това му се казва въоръжен ( с намордник) неутралитет, за да не стане ясно, че партията, претендираща да е срещу статуквото, не може да се опълчи срещу най-важния му компонент- проруското статукво в България и поради това си налага цензура.
 
Прононсирано проруската ВМРО, която истерично лобираше за АЕЦ „Белене” ( до степен, че Ангел Джамбазки наричаше противниците на проекта „изроди”), попада в положението на Росен Петров. ВМРО се преориентира към коалиция с националистите на Валери Симеонов, които пък изненадващо застанаха срещу руския проект в Белене и „Южен поток”. Ето защо в предаването „Седмицата” на Дарик радио ( което пък цензурира излъчено на 12 април интервю на руския посланик Юрий Исаков по негово желание, заради осъзнатото след записа прекрачване на дипломатическия тон срещу президента Плевнелиев), Красимир Каракачанов днес (почти) се измъкна от отговора на въпроса за оценката на „Визия 2020 г.
 
Вместо да подкрепи откровено проруското блато, заляло страната, както му е на сърце ( видно например от участието му в антибългарското пропагандно руско филмче за „европейското заробване” на България, наречено „България умира тихо”) лидерът на ВМРО Каракачанов „само” иронизира опитите срещу това наводнение да се действа с …ракети (понеже в документа , освен за руската заплаха след анексията на Крим и информационната война на Русия в България , се говори за необходимостта от нови, неруски явно ракети за българската отбрана).
 
Каракачанов се присмя на констатацията за руска информационна война срещу България, която ( „ако има такава”, каза той) не може да бъде борена с ракети – ха, ха…
 
Изобщо, картината тук е обратна на ситуацията в Украйна: там проруски сепаратисти, въоръжавани с тежки оръжия и подпомагани пряко с жива сила от Русия, се бият срещу централната власт в страната. У нас централната власт излъчва двама сепаратисти в лицето на Плевнелиев и Шаламанов, а партийната система откроява един реформаторски сепаратистки сегмент, които се „бият” срещу проруското статукво в България, окопало се тук много преди руската агресия срещу Украйна..
 
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010