Назначаването за министър на икономиката на Еманюел Макрон - бивш инвестиционен банкер и икономически съветник на френския президент Франсоа Оланд - е изненада, която бележи идеологическо скъсване с неговия енергичен предшественик Арно Монтбур, пише в четвъртък агенция Франс прес в портрет на новия френски министър.   Освен смяната в названието на министерския портфейл, от което отпада "съживяването на промишлеността" - запазената марка на Монтбур, това е завой на 180 градуса колкото в политическата линия, толкова и по отношение на личността на министъра.   Тридесетина годишен, блестящ възпитаник на висшите училища за административни кадри, бивш управител на банка "Ротшилд", Еманюел Макрон лесно ще продължи набелязаната от Франсоа Оланд линия за подпомагане на предриятията, след като самият той съдейства в изработването й.   Преди да бъде предложен за министър на икономиката, Макрон беше важна фигура в Елисейския дворец, заемайки от 2012 г. до юни тази година поста заместник-генерален секретар на президентството. Като главен икономически и финансов съветник на президента той беше един от архитектите на "пакта за отговорност" (комплекс от мерки, предвиждащ данъчни облекчения за предприятията в замяна на разкриването на работни места), който Оланд превърна в ядро на дейността си от януари насам.   "Еманюел Макрон се вписва в зададената от нас линия", подчерта във вторник вечерта по обществената телевизия "Франс 2" премиерът Манюел Валс, определяйки назначаването му като "хубав символ".   "Еманюел Макрон е голям професионалист, бъдещ голям политик, човек с широка култура. Берси (министерството на икономиката) е в много добри ръце", написа в Туитър икономистът Жак Атали - генерален секретар на президентството при управлението на Франсоа Митеран - малко след като беше огласен съставът на новото правителство.   Характеристиката на технократ на Макрон - син на медици, започнал кариерата си в Генералната инспекция на финансите, го отличава силно от личността на много по-нетипичния Арно Монтбур, който е със скромен произход и е бивш адвокат. Бивш инвестиционен банкер   Сдържаността на Еманюел Макрон контрастира с красноречието и даже високопарността на предшественика му, прочул се едновременно с провокациите и волунтаризма си. Арно Монтбур, яростен противник на мерките за строги икономии, редовно атакуваше Европейската централна банка, обвинявайки я, че не взема достатъчно драстични мерки, за да понижи разменния курс на еврото, а също Германия на Ангела Меркел, критикувана за наложените на Европа ограничения.   С това той пораждаше политически риск както за хората, с които работеше в министерството, така и за президента, от когото никога не е криел, че жадува за поста му.   С новото назначение този риск би трябвало да е отстранен за правителството и Елисейския дворец, които ще могат да говорят в един глас пред събеседниците си в Брюксел.   Голямото предизвикателство за Еманюел Макрон, вещ във финансите, ще е да бъде убедителен в областта на промишлеността, след като предшественикът му въплъщаваше икономическия волунтаризъм и патриотизъм, защитавайки родното производство и борейки се за реиндустриализация на страната.   "Тридесет години Франция не е имала истински министър на промишлеността!", възкликна седмичникът "Юзин нувел" през март, за да защити оставането му преди назначаването на Манюел Валс в Матиньон (официалната резиденция на министър-председателя).   Арно Монтбур най-сетне убеди един отрасъл, с който се отнесе грубо при идването си, атакувайки Филип Варен, тогавашен шеф на "Пежо", или Лакшми Митал, президент и генерален директор на "Арселор Митал", когато той напразно пледираше за национализирането на производствения обект във Флоранж, Източна Франция.   На негово място Франсоа Оланд избра 36-годишен бивш инвестиционен банкер, който през 2010 г. казваше, че няма "нито призвание, нито желание да се заеме с промишлеността или с конкретна структура", а предпочита "да се насочи към финансите, тъй като те предлагат повече свобода и са по-благодатни за предприемчивост от други сектори".   Това изказване, направено по времето, когато Еманюел Макрон беше директор на изследванията в Института за политически изследвания в Париж, като че ли противоречи на емблематичното заклинание на кандидата Франсоа Оланд през 2012 г. срещу "неговия противник, финансите" в реч, написана от бившия му съветник Акилино Морел, близък на Арно Монтбур.   Според обкръжението на Франсоа Оланд обаче Еманюел Макрон "се е доказал в Елисейския дворец. Той е много добре запознат с промишлеността, млад е, и най-важното, ползва се с пълното доверие на президента".   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010