България е загубила двойно повече европейски средства в края на 2013 г. спрямо обявените 35.2 млн. евро от правителството на Пламен Орешарски. Европейската комисия (ЕК) не е признала плащания за над 62.8 млн. лв., направени през миналата година. Това се разбра от представените данни за усвояването на европейските фондове в периода 2007 – 2013 г. Така сметката на България със загубените средства от началото на 2007 г. досега нарасна на над 163 млн. евро при бюджет от 9.37 млрд. евро.  Към тези загуби ще се прибавят и нови от тази година. Към момента рискът от загуба на средства се оценява на 193.7 млн. евро по пет европейски програми, съобщи вицепремиерът по управление на евросредствата Илияна Цанова. Причината е, че плащанията са едва една трета спрямо заложения план от началото на годината досега. Основната причина за това са спрените плащания по двете програми "Околна среда" и "Регионално развитие", които бяха възстановени в началото на август. От началото на годината до средата на август ЕК е възстановила 449 млн. евро от бюджета за тази година. За да не се допусне загуба на средства, до края на годината трябва да бъдат разплатени и одобрени от ЕК още 883 млн. евро, каза Цанова. По думите й в ход е план за намаляване на риска от загуба на средства в края на годината. При липсата на чужди инвестиции, усвояването на европейските средства е изключително важно за България, защото на тях се падат 72% от публичните инвестиции, посочи Цанова. Само в Словакия, Литва и Унгария, делът на публичните инвестиции от еврофондове е по-висок спрямо този у нас, допълни тя. България се е придвижила леко напред, но остава в долната половина на таблицата на ЕС по усвояване на еврофондовете, като заема 24-та позиция. С резултат от половината усвоени пари за периода 2007-2013 г. ние сме в един отбор със Словакия, Италия, Малта и Чехия, посочи Цанова. Средното ниво за усвояване на евросредствата е 64% за 28-те страни членки към 15 август. Най-добре се представят Литва, Гърция и Швеция, които постигат 80% усвояемост. Рисковите европейски програми Най-проблемна е оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), по която ЕК спря плащанията в края на ноември 2013 г. По нея към момента са одобрени нула лева плащания, а трябва да бъдат разплатени близо 459 млн. млн. евро. Към момента рискът от загуба на средства се оценява на близо 82 млн. евро. Плащанията по ОПОС с пари от бюджета бяха възстановени в началото на август. Първият транш беше в размер на 166 млн. лв., а следващата седмица предстои нов за 304 млн. лв. От четвъртък и фондът ФЛАГ, който отпуска кредити на общините възстанови работата си, като предостави първите 14 млн. лв. на местната власт, след като беше замразил плащанията през април. Следващата цел е възстановяването на плащанията от страна на ЕК, като плановете са това да се случи до края на септември, стана ясно от думите на Цанова. Към момента най-проблемни по ОПОС са големите водни проекти на Асеновград, Добрич и Плевен, посочи Цанова. Най-вероятно те няма да бъдат завършени до края на 2015 г. и ще се наложи тяхното разделяне на фази. Другата рискова оперативна програма е "Регионално развитие" (ОПРР), по която ЕК спря плащанията по две оси – за градско възстановяване и туризъм в началото на юни. По нея се очертава риск от загуба на средства в размер на 18.4 млн. евро. По ОПРР за 2014 г. трябва да бъдат разплатени и одобрени от ЕК 337 млн. евро, като до момента са направени плащания за близо 105 млн. евро. Рисковите проекти по ОПРР са за саниране на жилищата за 50 млн. лв. и изграждането на Северната скоростна тангента за 150 млн. лв. Риск от загуба на 2.7 млн. евро има и по оперативна програма "Техническа помощ", по която се плаща на администрацията. Останалите четири оперативни програми "Транспорт", "Конкурентоспособност", "Човешки ресурси" и "Административен капацитет" към момента няма риск от загуба на средства в края на годината. С най-добро изпълнение в момента са "Човешки ресурси" и "Конкурентоспособност". Висок риск от загуба на средства има по Програмата за развитие на селските райони, като оценката към момента е 78.3 млн. евро. По тази програма до момента също няма одобрени плащания от страна на ЕК заради липсата на сертифициращ орган, посочи министърът на земеделието Васил Грудев. По селската програма трябва да бъдат разплатени 398 млн. евро през 2014 г., като до момента са разплатени едва една трета от тях. По програма "Рибарство" рискът от загуба на средства се оценява на 5.4 млн. евро, посочи министър Грудев. Равносметката до момента е минус 163 млн. евро От 2007 г. до момента България е загубила над 163 млн. евро по всички европейски програми. За първи път отписване на средства имаше в края на 2011 г., когато страната ни загуби 39 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). За 2012 г. Европейската комисия не призна плащания за още 51 млн. евро по ПРСР,  5 млн. евро по програма "Рибарство" и още 5.-2 млн. евро по програмите за трансгранично сътрудничество. През миналата година за първи път страната ни загуби средства по оперативните програми. Най-много пари не бяха усвоени по проблемната ОПОС – 51.68 млн. евро. Загуба имаше и по програма "Административен капацитет" за 5.7 млн. евро и по "Техническа помощ" – 1.8 млн. евро. Програма "Рибарство" също не успя да усвои всички средства и загуби 3.5 млн. евро. Три четвърти от грешките заради нагласени търгове Близо три четвърти от грешките по европейските програми (74%) се дължат на обществените поръчки, показва анализът на изпълнението на програмите, посочи Цанова. Част от тях са неумишлени, но при други е възможно да има и злоупотреби. Тук може да се търси и лична отговорност от участниците в процеса, за да не се налага държавата да плаща, каза Цанова. Според нея причините за системните грешки са неефективен предварителен контрол и слаб административен капацитет на управляващите органи и на бенефициентите. Затова е важно при новата оперативна програма "Добро управление" да обучим хора, които да не допускат досегашните грешки, каза вицепремиерът.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010