Рухналият комунистически лагер има своята най-знаменита емблема. Това е Берлинската стена, чието строителство започва внезапно в съветската колония ГДР като вероломно обявяване на война на 13 август 1961 г.
 
Има поне две причини да си припомним това добре описано и документирано събитие. Едната е стандартна- трябва да се помни!
 
Предлагам обаче нестандартен днешен прочит. Да п(р)огледнем към някои днешни аналогии на Берлинската стена като най-дългата ( 155 километрова), най-високата ( 4 метра) и което е най-важното- най-типичната за комунистическата пропаганда опорна точка.
 
Трудно е да се измисли по-зрелищен начин да се онагледи лъжата и да й придаде световна „слава”. Самият строеж започва с гръм и трясък – буквално, защото грейват в дълбоката нощ безброй прожектори, забучават едновременно стотици двигатели на булдозери и бронетранспортьори, което кара жителите да възприемат суматохата като начало на съветска инвазия на запад. Гърмежите и трясъците на комунистическата пропаганда продължават чак до 9 ноември 1989 г., когато глътката свобода беше достатъчна за гражданите да превземат страховитото съоръжение и да започнат разрушаването му.
 
Най-претенциозната опорна точка за онагледяване на пропагандните лъжи в световен мащаб всъщност охраняваше най-невъзможния за опониране обвинителен въпрос срещу комунизма: защо жителите на соцрая масово, с риск на живота си, с милиони бягат на Запад, а обратните примери са такова изключение, че са известни поименно?
 
Точно така, поименно какъвто е случаят в днешно време с влюбените в Путин актьори Жерар Депардьо или Мики Рурк, който се гизди с образа на руския днешен самодържец, но не желае ( все пак) да остане да живее в Русия- защо ли!? Или като другия клоун – чест гост тук, Жан Клод Вандам, който срещу тлъсто заплащане направи артистичен поклон на чеченския кремълски слуга Рамзан Кадиров на рождения му ден, честван грозно като национален празник в Грозни.
 
Колкото повече другарите от германската съветска колония се опитваха да се хвалят с пропагандната си придобивка Дин Рийд, толкова повече лъсваше истината, че тази заблудена американска ов…, пардон- звезда, подчертава правилото чрез изключително редкия казус, при който кадър на Холивуд избира да живее в условията на съветска окупация. Именно избира- просто си взима китарата и отива да приема овациите на съветските слуги, докато един ден не го намериха в едно езеро, удавен в предоставения му от любезните домакини вартбург. По липса на друго обяснение, остана версията за „нещастен инцидент”, който обаче се разчита от мнозина като принудително запушване на устата ( с много вода) и на обратния път към Америка на разглезения камарад, обхванат от носталгия и разкаяние за глупостта си.
 
Берлинската стена успя да намали драстично ( но все пак временно, както се видя) изтичането на населението от съветската окупационна зона. По официални данни за около две години през Берлин успяват да избягат на запад поне милион и половина източногерманци. Стената обаче не можа да убие порива към свобода, нито да превърне в истина лъжата, че е построена, за да възпира врага- врагът нямаше нужда да бъде възпиран, защото никой не беше луд да се мести в ГДР, макар западните граждани да не бяха препъвани да емигрират с картечници, овчарски кучета и надъхани убийци в униформа.
 
Съвременната българска поука от краха на най-видната опорна точка на комунистическата пропаганда е в това, че на днешните й разновидности трябва да се противостои с упоритостта на германското свободолюбие. Колкото и да изглежда безнадеждно ( заради властта на путлеристката пета колона) към днешна дата , премахването на аналогичната лъжа от центъра на София, която дефинира със златни букви съветската окупация като „освобождение”, преместването на тази опорна точка на съветския колониализъм и неговите мимикриращи днешни следовници, рано или късно ще се състои.
 
Това е постоянна задача за всеки, които се самоопределя като свободолюбив европеец и българин.
 
Опитите на малодушните, малограмотните ( а понякога и доста малоумните наши сънародници, които просто не искат да знаят историческата истина), да саботират българското свободолюбие изглеждат победоносни на този етап. Докато си избираме скрити или явни проводници на съветско-руския неоколониализъм, ще бъде така.
 
И ако това не е достатъчно ясно, гледайте какъв лов на български шарани върви предизборно по темата за „Южен поток”. Също както при вдигането на Берлинската стена, пропагандата бълва „аргументи” за ползата, която сме щели да имаме. Уж всички са съгласни, че България е болна от свръхзависимост в снабдяването с енергосуровини от монополния доставчик Русия, но ни пробутват „лечение” с още по-голямо обвързване чрез „Южен поток”. Казват ни на практика: щом ви боли главата, ще ви направим една трапанация като за тъпанари като ви влеем допълнително руска зависимост.
 
„Интересното” е, че и за съветската лъжа за окупацията като „освобождение”, както и за трапанацията с „Южен поток”, самообявилият се за спасител на България от комунизма Бойко Борисов е на практика част от петата колона на Путин в България. Нещо повече, с хвалбите си, че би построил досега „Южен поток” и че Путин го уважавал за това негово желание, Борисов на практика окупира още една лидерска позиция с в страната: направо е неформален вожд на руското влияние. След руските ордени, с които беше закичен през годините на своята шеметна политическа кариера, му остава само да пожелае и да оглави официално коалиция от безбройните русофилски организации, като ги „окрупни” както той си знае.
 
Ако някой действително желае да му опонира от десни позиции, трябва най-малкото да се разграничи от неговата мимикрия по споменатите по-горе опорни точки. А най-храбрите би трябвало дори да Му се противопоставят като го разобличат. А дано, ама…
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010