Едва преди няколко дни, на 30-ти юли, Аржентина изпадна в технически фалит. Така, благодарение на усилията на различните правителства, страната е на път да банкрутира за втори път само в рамките на тринадесет години.   Важно е да се разгледа как "социалните“ политики и държавната намеса в иначе изключително стабилни и конкурентоспособни в световен мащаб отрасли са на път да доведат Аржентина до нова катастрофа.   Историята накратко   Генезисът на проблемите, сред които е манталитетът на управляващите, не е от днес. Тъй като в началото на 90-те години Аржентина въвежда банкова система на валутен борд, страната вече не може да "се спаси“ от политическите кризи чрез печатане на пари и хиперинфлация, без срещу тях да разполага с щатски долари (или дълг в същата валута). Затова, политиците прибягват до финансиране на социалната държава чрез емитиране на дългове на международните пазари.   Точно както и хиперинфлацията от 80-те години (инфлацията само за 1989 г. е почти 5000%, а при най-големия пик, достигнат през 1990 г., тя е повече от 20 000%, според данните на Instituto Nacional de Estadística y Censos, не след дълго задълженията на страната достигат астрономически нива – и в абсолютна стойност, и спрямо БВП.   Външен дълг на Аржентина (в млн. долара) Източник: Instituto Nacional de Estadística y Censos   Тъй като през 90-те Аржентина вече е била в окаяно състояние – естествено следствие от всяка хиперинфлация и твърде раздути социални разходи – властите не са могли да емитират продаваеми (т.е. с ниска лихва) държавни облигации. Затова решават да емитират дълг под юрисдикцията на Ню Йорк, задължавайки се да приемат всяко решение на местните съдилища, ако се стигне до съдебни спорове с кредиторите.   Договорите с кредиторите имат две отличителни черти – страната се задължава да третира всички кредитори еднакво, а самите кредитори не са длъжни да приемат реструктуриране независимо дали тези, които искат да получат 100% от дължимото (лихва + главница), са мнозинство или малцинство.   Това павира пътя към последните два фалита – очертаващият се тази година и този от 2001 г. – както и към безкрайните съдебни дела и очертаващата се поредна икономическа катастрофа.   До битки в съда наистина се стигна – NML Capital и Aurelius Capital не приемат споразумението за преструктуриране на дълга (мнозина от другите инвеститори се споразумяват да получат 33 цента за всеки отпуснат долар) и наскоро съдът отсъди в тяхна полза, принуждавайки страната да им изплати всички дължими 1,5 млд. долара (лихви + главница).   Тъй като Аржентина трябва да третира кредиторите си по един и същи начин, т.е. да изплати главницата и лихвите на всички, ако дори един не желае да преструктурира отпуснатия заем, южноамериканското правителство може да се окаже задължено да изплати около 120 млрд. долара. Именно това е поводът за сегашния технически фалит – Аржентина не е изплати задълженията си до 30 юли (разбира се, причината остава политическата безотговорност и самото съществуване на политическа система, което я позволява).   Ако не се стигне до споразумение до края на август, страната ще изпадне в същински фалит.   Политическата воля да се увеличават правителствените разходи на всяка цена доведоха Аржентина до катастрофа в началото на XXI в. – това се случва рано или късно, когато централен орган преразпределя средства, които няма. През 2001 г., когато страната реално фалира, БВП спадна с 4.4% само в рамките на годината и с още 10.9% през следващата. Същевременно безработицата се изстреля до 22%.   Въпреки че според номиналните данни икономиката на Аржентина се е възстановила от този катаклизъм, местните политици нанесоха трайни щети на икономиката, а, изглежда, има вероятност апетитите от миналото да доведат до нова криза, която ще бъде платена от аржентинските данъкоплатци и идните поколения; т.е. от хората, които имат най-малка вина за случилото се, но които винаги изплащат с труда си политическата безотговорност.   ___________________________   *Авторът е икономист, редактор в     блога ЕКИП     

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010