Руски санкции? O, санкции simplicitas!

7 Август, 2014 - 11:45 - Иво Инджев

O, sancta simplicitas, възкликнал Ян Хус на кладата, когато видял „свещената простота” в лицето старица, добавяща съчки към огъня.
 
Нещо подобно се случва с руските съчки на собствената й клада- със санкциите на Русия срещу САЩ и Европейския съюз. Видяла застаряващата Русия, чиято икономика е десетки пъти по-слаба от тази на „врага”, че й обявяват санкции и решила, и тя като жабата, да вдига крак, за да я подковат по подобие на коня!
 
С тези „реципрочни санкции”, наредени лично от самодържеца Путин без да се интересува от някакво друго мнение в империята, господарят от Кремъл показа две неща: че е наистина отчаян в самотния си път по избраната от него задънена улица и че разчита единствено и само на пропагандата в огледалото на манипулираното от години руско общество. Поне докато мнозинството руснаци все още й вярват ( а те засега не го разочароват- както написа германското списание „Шпигел” миналата седмица, руснаците вярват на пропагандните лъжи на Кремъл).
 
Казано в скоби, Путин не случайно започна укрепването на властта си в началото на хилядолетието с брутално превземане с полицейска сила на непослушни телевизионни станции и с официално обявен план за подчиняване на медиите. Това му беше нужно, за да легитимира пропагандно авантюри, като анексирането на Крим (както не е случайно също, че в същия период, но в по-мек вариант, аналогични процеси се развиха по отношение на медийната свобода в България, където Москва инвестира в областта на руското влияние скокообразно).
 
Но да се върнем на руската контрамярка на западните санкции- контрирането не е патент на българските контри, които току-що си отидоха от властта (нали се сещате що за вносен продукт е философията на „контрите” в България). Съответно руската „контра” ще има „успех” срещу западните санкции, колкото и яловото контриране имаше в България.
 
Да спреш вноса на храни от западните държави в Русия, която след близо век на залитане по мегаломански проекти ( разчитащи на западните технологии) и милитаризация на икономиката си не може да изхрани сама населението на най-богата на ресурси държава в света, е акт на отчаяно съскане от страна на звяр, попаднал в здрава клетка, оказал се там поради глупавата самоувереност, че може да отмъкне от нея мръвката безнаказано.
 
Асиметрията на ефекта от санкциите е толкова голяма и очевидна, че не си заслужава темата да се продължава. Обаче си заслужава да кажем няколко думи за България, която също попада от днес под „ударите” на руските санкции.
 
Ще да мрем ли от тях? Или ефектът от руското перчене е аналогичен, на нулевата му стойност срещу Запада?
 
Не, няма да мрем от глад от това, че кюстендилските череши ще заминат следващото лято другаде, а не в Москва. Нито ще загинем икономически от пренасочването на живите животни в други кланици, вместо в руските.
 
Чисто икономически, включително за България, руското „наказание” е по-скоро самобичуване и е само въпрос на време руснаците да потърсят сметка на Путин за мазохистичната му политика. Тя вече демонстрира с каква лекота той предлага подкуп на Янукович в размер на цели 15 милиарда евро, за да не води страната си към ЕС, сякаш тези пари са му бащиния.
 
При гарантираната ( засега) парализа на руското общество, облъчвано от години с пропаганда, напомняща по своя шовинизъм един друг рай(х) с претенция за изключителност на нацията като „избрана” да води света по нов път, Путин пръска в годините на своето авторитарно управление стотици милиарди за военни разходи с увеличаващи се темпове, каквито не си позволява нито една друга значима държава в света. Но руската икономика същевременно не може да гарантира елементарното изхранване на населението без внос на храни.
 
На този етап руската мечка не е гладна и играе хорото, което му свирят от Кремъл. Но предстои да видим как руската търговия ще превключи на латино ритми във вноса, с което да замени традиционното европейско меню на руснака.
 
По интересен за България е политическият анализ на руското „наказание”.
Предизборното заиграване с русофилския гласоподавател в навечерието на евровота у нас роди емблематичното изказване на Станишев, в което той обясняваше защо България не е като Полша и балтийските страни: защото там не обичат Русия по „исторически причини”, докато поради също такива причини тук я обичаме.
 
Както се вижда обаче подмазването на Москва не ни прави изключение от руските търговски санкции. Кремъл ни третира наравно с останалите страни от ЕС въпреки демонстрираната тук готовност за нарушаване на европейските правила в полза на „Южен поток” и многократните вайкания на български политици по повод западните санкции срещу Русия заради агресивната й политика спрямо Украйна.
 
Не помогна дори скандалният, подсъден ( персонално за конкретните виновници) „предсмъртен” акт на национално предателство на правителството на Орешараски, което издаде разрешително за строителна дейност по „Южен поток” въпреки изричните разпоредби на Брюксел. Но и този поклон не спря руската мечка да ни третира като„изключение”в ЕС.
 
Нека по този повод разкрия една публична тайна. Тя е публичен факт, но си остава тайна за българите, които няма откъде да научат истината поради това, че тя е сред замитаните и забранени за коментиране теми в българските медии. А и политиците, желаещи да коментират отношенията ни с Русия в критичен дух, се броят на пръстите на едната ръка- един от тях размаха пръст с прогонването на руски дипломати заради шпионаж през март 2001 г. и след това царствено му отхапаха ръката.
Истината е, че през последния четвърт век Москва многократно и отмъстително ( заради завоя ни в геополитиката) е наказвала икономически България. Самият срив на съветския внос с разпадането на СССР и неговия гладен за нискокачествената ни продукция пазар беше голям шок, който обаче българският посткомунизъм приписа като вина на сините демократи, които се били отказали да изнасят за Русия българска продукция.
 
Най-малко 4 ( четири) пъти Русия налага на практика търговски санкции срещу вноса от България под различен претекст- както за свинското месо например. И нито веднъж ( нито 1 път) София не е отвърнала с нещо подобно.
 
Кончината на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) , както официално се наричаше кочината на съветския икономически колониален диктат, доведе до инфаркт България в нощта, когато без никакво предупреждение Москва обяви едностранно, че от следваща сутрин спира разплащането в т.н. преводни рубли (които в огромни количества се оказаха изведнъж обезценени в българския трезор) и преминава на разплащане в долари с бившите си „братски” страни. Само унгарските „братя”, вероятно на базата на разузнавателна информация ( тогава още го нямаше на власт в Будапеща приближения до Путин супердесен днешен премиер Орбан), успяха тогава да изпреварят с часове руския грабеж и да превъртят значителна сума в долари.
 
България и до днес не се е преборила за справедлив дял от активите, заровени с трупа на СИВ.
 
Съответно днес осъмваме с руски бойкот на български стоки в разгара на сезона на българските плодове и зеленчуци отново без предупреждение, както ни спряха и газа в нощта на 6 срещу 7 януари 2009 януари в най-големия студ. Или както ни изненадаха вероломно с превръщането на своята валута в ненужна за нас хартия.
 
Така че Русия не е спирала да ни наказва, а ние не сме спирали да й се подмазваме за скъпия газ, който ни продава на по-високи цени от руския износ за Германия с „аргумента”, че няма къде да мърдаме, защото не сме мръднали от мъртвата точка на пълната си зависимост от руския неоколониализъм, който по съветско време обвърза България инфраструктурно в енергетиката, а днес успешно се бори с помощта на петата си колона тук това статукво да се задълбочава.
 
Сега повечето българи, пребиваващи в режим на информационна оскъдица за тези факти, вероятно ще „открият”, че руската мечка ни третира без „братски” преференции и никакви лигави сантименти от страна на русофилите не я умилостивяват. Въпросът е дали това ще е достатъчно да се ядосаме или, за да прогледнем ( както грузинците например) трябва да бъдем бомбардирани с руски снаряди и бомби ( както Варна и Балчик през Първата световна война)?
 
Вярно е, че от местното русофилство руските бомби вероятно биха се възприели като братски дар небесен, но нормалните българи все пак са мнозинство и е крайно време да предявят правата си в управлението на България, за да се откачим от руската котва на европейско дъно.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010