Полският външен министър каза остри думи за свалянето на пътническия самолет на "Малейжа еърлайнс" в Украйна. Той обвини за катастрофата подкрепени от Русия "бандити".   Но в по-голямата част от Централна и Източна Европа, лидерите се въздържаха от категорични оценки, като изразиха шок, но отказаха да коментират повече, докато не бъдат установени повече факти.   Тази предпазливост не е изненадваща: няколко бивши сателитни на Съветския съюз държави развиха през последните години по-тесни икономически връзки с Русия, в резултат на което не са склонни да заемат категорична позиция срещу Москва в украинския конфликт. Въпреки че всички осъдиха анексирането на Крим от Русия, те не са единодушни по въпроса какво повече да направят, като различията им са продиктувани най-вече от дълбочината на тези икономически връзки - и от това дали самите те не се чувстват заплашени от могъществото на Москва.   Предвид неизвестностите около самолетната катастрофа в четвъртък, повечето от тях нямат полза от соченето с пръст, особено при положение, че трагедията, при която загинаха 298 души, едва ли ще намали нарастващото руско влияние в региона, смятат експерти.   "Никой не бива да очаква промяна в отношенията между Русия и която и да е от страните в Централна Европа, докато не бъде представено ясно доказателство за участието на Москва", твърди Дариуш Калан, анализатор в полския Институт за международни отношения. "Дори тогава е малко вероятно да настъпи радикална промяна в позициите заради вече завареното състояние на политическите, икономическите и енергийните контакти."   "Най-категоричният отговор, който регионът може да си позволи, е временно и предимно реторично охлаждане на отношенията с Русия", допълва Калан.   Други експерти обаче казват, че потвърждаването на руското участие в катастрофата би принудило региона да възприеме по-твърдо отношение към Москва.   В някои аспекти разделенията в бившия съветски блок отразяват напрежения по-нататък на Запад: Франция и Германия продължиха да поддържат бизнес отношения с Русия, докато САЩ възприеха по-твърда линия на поведение. По повод самолетната катастрофа германският канцлер Ангела Меркел заяви, че все още "няма яснота", и показа по-голяма предпазливост от САЩ, където президентът Барак Обама свърза катастрофата със "сложно оборудване... идващо от Русия".   "Трябва да бъдем внимателни да не прилагаме клишетата от Студената война върху региона", предупреждава Якуб Грошковски, анализатор в Центъра за източни изследвания във Варшава. "Правителствата в Прага и Братислава действат по подобен начин на кабинетите в Париж или Виена."   Някогашните съседи на Русия от съветския блок обаче са изправени пред взимането на необичайно трудни решения. Регионът има история на зависимост от руския петрол и природен газ. Икономическите отношения се задълбочиха още повече, след като глобалната финансова криза през 2008-2009 г. принуди някои държави да сключат нови икономически споразумения с Русия. Когато западните пазари се свиха, експортно ориентирани страни като Чешката република се насочиха към Русия, Китай и други места в търсене на нови възможности.   Най-твърда позиция към Русия поддържат Полша, трите балтийски страни и Румъния - всички те са държави, които се страхуват за собствената си сигурност, защото са близо до Русия. И, за разлика от съседите си, те се опитват да ограничат руското влияние у дома. Големият брой на етническите руснаци в Естония и Латвия - съответно 25 и 30 процента от населението - засилват техните страхове.   След самолетната катастрофа лидерите на балтийските страни призоваха за международно разследване и много политици побързаха да обвинят Москва за ролята й като предполагаем доставчик на оръжие за украинските сепаратисти. Бедствието подчертава "необходимостта да се сложи край на влиянието на сепаратистките въоръжени групи, подкрепяни от Русия", каза естонският президент Тоомас Хендрик Илвес в петък.   Полският външен министър Радек Шикорски заяви, че е разтревожен от сведенията, че украинците са прехванали и записали телефонни разговори, които създават впечатление, че проруските сепаратисти може да са отговорни за свалянето на полет МН17 на малайзийските авиолинии. "До това се стига, когато бандити биват снабдявани със съвременни оръжия", каза Шикорски.   Коментарите му съответстват на отдавнашните притеснения на Полша от новия възход на Русия. Откакто миналата година избухна кризата в Украйна, Полша настоява за повече закрила от страна на НАТО и САЩ. Поляците бяха силно облекчени, когато по време на посещението си във Варшава миналия месец Обама обеща да направи повече за защитата на региона.   Но облекчението не се усети навсякъде в бившия съветски блок. Лидерите на Чехия и Словакия дадоха да се разбере, че не виждат необходимост от повишаване на защитата и не биха приели на драго сърце войски на НАТО. Роберт Фицо, премиерът на Словакия, която също като Полша е член на НАТО, дори оприличи "чуждите войски" на съветските части, които нападнаха Чехословакия през 1968 г.   Унгария и България се в процес на договаряне на нови сделки, които увеличават енергийната им зависимост от Русия. Най-противоречива е тази за "Южен поток", планиран газопровод, срещу който ЕК възразява, и който би довел руски газ под Черно море до България, Унгария, Сърбия и Австрия. България възложи на консорциум, оглавяван от Генадий Тимченко, близък до Кремъл олигарх, който е в списъка със санкции на САЩ, да строи нейната отсечка от газопровода.   България е вероятно най-проруската страна в региона, като симпатиите й се дължат на славянското братство, основано на минали съюзи. Настоящото правителство и неговите поддръжници, включват бившите комунисти, което увеличава притесненията на Запада, че някои в управленските кръгове на НАТО и 28-членния Европейски съюз може би работят тайно за руските интереси.   Завоят към Русия е още по-изненадващ в случая с Чехия. Само преди няколко години тя се съгласи да приеме американска база за противоракетна отбрана - план, който предизвика гнева на Москва. Обама след това изостави плановете за база в Чехия. Социалдемократите, които бяха против плана за противоракетна отбрана от самото начало, сега са на власт. За разлика от фокуса върху човешките права от ерата на Вацлав Хавел, премиерът Бохуслав Соботка смята, че няма смисъл да се спира бизнесът с Русия, тъй като той ще бъде поет от други страни. Той предупреждава срещу създаването на "нова Желязна завеса между Европейския съюз и Русия".   "Чехите се чувстват по-сигурни, отколкото, да речем, балтийските държави, тъй като са заобиколени от страни членки на НАТО и Австрия", смята Грошковски. "Но те се безпокоят, че икономиката им ще се влоши заради напрежението между ЕС и Русия."   В Словакия премиерът Фицо многократно каза, че иска да остане "надежден партньор" за Русия, макар че той също така се кълне, че страната му ще изпълни задълженията си на член на НАТО.   Унгарският премиер Виктор Орбан радикално смени тона към Москва от излизането си като млад революционер на политическата сцена през 1989 г. с яростна реч, призоваваща съветските войски да напуснат страната. След като дойде на власт през 2010 г., 51-годишният премиер задълбочи енергийните връзки с Русия, която е най-големият търговски партньор на Унгария извън ЕС.   Орбан възложи на руска компания , Росатом, да разшири единствената атомна електроцентрала в Унгария - сделка на стойност 12 милиарда евро, сключена без открит конкурс - но с обещание за заем от Русия.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010