Чуждите издания рядко могат да ни кажат нещо ново за собствената ни политическа джунгла, но мнението на онези от тях, които наистина имат международен авторитет, е от голямо значение за лутащите се „тревопасни” в България.
В този смисъл трябва да откроя три елемента от статията на влиятелното британско списание „Икокономист”, които внасят яснота по въпроси, по които у нас се спори ( от страна на онези, които не желаят да признаят истината).
Първо и най-важно, противно на спекулациите тук, които се опитват да вкарат ролята на президента Плевнелиев в тесните и удобни за пропагандно атакуване рамки на партийността, „Икономист” категорично го откроява като самостоятелен и безпартиен фактор, около когото прозападно настроените българи се надяват да се обединят. За ivo.bg тази теза не е нова, но когато тя е подкрепена от авторитета на голяма световна медия, нарастват шансовете тя да придобие тежест в самата България.
Второ, по рядко категоричен начин „Икономист” – списание , което поддържа разузнавателен отдел ( така се нарича!) за икономически разследвания и прави политически изводи от тях, се ангажира с тезата за Цветанов Василев като банкер „ с тесни връзки с Москва и със Социалистическата партия”. Тук трябва да припомня, че при предишна статия на „Икономист” за България, с която Цветан Василев не беше съгласен, банкерът прояви недалновидността ( меко казано) да се опитва да се репчи на това издание със световен авторитет.
Трето, отказът на Делян Пеевски от поста му на евродепутат е категорично определен като следствие от нежеланието на европейските либерали да го приемат за такъв. Ние си го знаем, но думата на „Икономист” за реалностите в Брюксел със сигурност има допълнителна тежест срещу лъжите на ДПС по тази тема.
Иначе, сред забележките, които бих могъл да отправя, е тъжната констатация, че за България като „отдавна заподозряна” за главен агент на Русия в Европа действително се знае отдавна, но на запад се заговори отскоро. Уви. Трябваше да се случат трагичните събития в Украйна и западът да прозре и признае истинската същност на Путин, за да започне да коментира откровено и руския натиск срещу България.
И още нещо „дребно” по отношение на един едър фактор в България, когото „Икономист” споменава като „бивш бодигард”. Него, за разлика от Пеевски, в съответната европейска партия го приемат и това е една от драмите ни, защото по този начин от Брюксел легализират като лице на „дясното” в България една политическа физиономия, каквато в страните с истинска демокрация не биха допуснали дори да отваря вратите на важните гости на властта. В книгата си „Течна дружба 2” съм споменал анекдотичната, но автентична случка, как същият първоначално не е бил допуснат в един офис при първото му посещение за запознанство в Брюксел, защото е бил преценен като охрана на делегацията…
С подкрепата си към него обаче ни казват, че си го заслужаваме за вожд на дясното и това звучи като „леко” презрителна плесница в оценката за нас като народ.

“Икономист”: “Южен поток” свали правителството на България
 
За онези, които се безпокоят от растящото влияние на Кремъл в Европа, България отдавна е главният заподозрян, пише в статия в най-новия си брой британското списание “Икономист“.
До 90% от газа за България идва от Русия. Тя е и горещ поддръжник на “Южен поток”, газопровод през Балканите, който Русия препоръчва в нарушение на правилата на ЕС за енергийна либерализация.
Руското присъствие в тъмните светове на българските банки и финансирането на политическите партии също предизвиква сериозно безпокойство, се казва също в статията. Този месец проблемът излезе на преден план.
На 3 юни ЕС решително предупреди България да спре работата по “Южен поток”, подкрепян също от правителствата на Австрия, Гърция и Унгария. Българското правителство – малцинствена коалиция между социалистите и партиятa на етническите турци, веднага отказа, пише “Икономист”.
Същия ден ЕС временно отряза десетки милиони еврофондове за регионално развитие и заплаши неофициално да замрази още фондове. Това доведе до спорове вътре в коалицията между ДПС, за което разпределението на еврофондове е специалност, и социалистическите им съюзници, най-силните поддръжници на “Южен поток”.
По-нататък “Икономист” припомня за визитата на американския сенатор Джон Маккейн в София и предупреждението, отправено от него към премиера Пламен Орешарски за рисковете от продължаването на Южен поток.
Америка е особено недоволна от проекта.
Един от контракторите, “Стройтрансгаз”, е собственост на Генадий Тимченко, руски магнат, който е в списъка на Белия дом със санкционираните лица заради връзките му с Путин, припомня “Икономист”.
Орешарски обяви, че замразява работата по тръбата, докато текат консултациите с ЕС. Енергийният му министър възрази, че решението за строеж на “Южен поток” е “необратимо”.
Така отслабеното вече българско правителство започна да изглежда обречено.
На 17 юни президентът Росен Плевнелиев каза, че политическите партии на страната са се споразумели за предсрочни избори през есента. Президентът – силно проатлантически и проевропейски настроен, който не принадлежи към никоя политическа партия, пише “Икономист”, спечели от това. Но му липсва политическа база. Някои се надяват, че той ще сформира политическа партия и ще участва в изборите.
Другият голям печеливш, допълва списанието, е Бойко Борисов, бивш бодигард, който е начело на десноцентристката опозиционна партия ГЕРБ. Най-вероятният резултат от изборите ще е правителство начело с него и ДПС като младши партньор, прогнозира списанието. Но разместването на картите няма да реши безпокойствата от корупцията и злоупотребите с власт, които нагнетиха политическата криза, смята “Икономист”.
Особено големи спорове се водят около водеща фигура в ДПС – Делян Пеевски, медиен магнат, когото правителството предложи за шеф на агенцията за държавна сигурност. Той се класира втори в листата на партията на европейските избори, но бе принуден да се откаже заради съпротивата на либералната група в Европарламента, към която принадлежи ДПС.
Сега той твърди, че Цветан Василев, банкер с тесни връзки с Москва и Социалистическата партия, се е опитал да го убие миналата седмица. Господин Василев отрича. Падането на правителството е знак, че когато се стигне до критично положение, властта на местните магнати надвишава тази на Кремъл. Но това не е причина за утешение, завършва статията на “Икономист”.
Източник: БТА/”Икономист”
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010