Обикновено честването на историческите събития са повод да говорим за тяхната значимост, но рядко обръщаме внимание на пропуснатите ползи от тях, когато разбира се ги има.
Точно такова събитие е станало на 6 юни преди 70 години, заради което сега държавните лидери на Франция, САЩ, Великобритания, Канада и Русия се събират в Нормандия. В тази северна френска област през 1944 г. бе извършен съюзническия десант, с което бе открит Втория фронт във Втората световна война срещу хитлеристка Германия. Разбира се, британско-американският десант ускорява краха на Хитлер и с това остава в историята. Но той остава и с пропусната историческа полза, което бе установено обаче след десетилетия – или сред краха на съветския тоталитаризъм.
За сегашното младо поколение ще прозвучи като небивалица, но САЩ и Великобритания бяха съюзници на Съветския съюз срещу Хитлер. Той бе нападнал съветската страна на 22 юни 1941 г. и близо една година тя не просто изнемогваше, а и бе на ръба – всеки случай до зимата на 1941-ва събитията се развиваха така, сякаш съветската крепост ще падне всеки момент. От самото начало на Великата Отечествена война, както руският народ нарича битката срещу Хитлер, Сталин настояваше от САЩ и Великобритания да открият втория фронт и да предприемат фронтална атака срещу нацистка Германия. Те обаче не го правеха до 1944-та. Вместо фронтална те водеха периферийна война срещу Хитлер – в Северна Африка и Италия. Официалното обяснение бе да изолират Германия от ресурси, но истинската причина бе друга. Една с друга в смъртоносна схватка се бяха вкопчили две тиранични държави, еднакво отблъскващи демократичните САЩ и Великобритания. И ако Вашингтон и Лондон все пак застанаха на страната на Москва, то бе на принципа на по-малкото зло. Но те нямаха нищо против двете тирании да се изтощят така, че след това да не им се чува думата на международната сцена. Само че Москва обърна войната и тръгна към Германия. Тогава Вашингтон и Лондон се усетиха, че сталинистката тирания може да продължи и отвъд Германия – или на Запад. И че трябва да открият Втория фронт. Решението за него бе взето в Техеранската конференция през 1943 г. от президента Рузвелт, премиера Чърчил и диктатора Сталин. Но с десанта на 6 юни 1941 г. САЩ и Великобритания тръгнаха колкото директно срещу Хитлер, толкова и (в перспектива) срещу Сталин – да спасят демокрацията, Западна Европа, а и голяма част от това, което днес наричаме Запада. И тук вече изкача пропусната полза. Ако нормандският десант бе извършен през 41-ва, 42-ра или дори 43-та, поне на Централна Европа щяха да й бъдат спестени диктатурите. И дали изобщо тоталитаризмът би се сдобил с онази сфера на влияние, която получи се края на Втората световна война?
Нормандският десант е забележителен с две неща – с мащаба и подготовката му, включително успешната операция по заблудата на врага. Всъщност операция "Нептун" е най-големият десант в човешката история. За тази операция, а впоследствие за цялата военна кампания по освобождаването на северна Франция американският ген. Дуайт Айзенхауер и британският фелдмаршал Бърнард Монтгомъри разполагаха с 47 дивизии, от които 21 американски, а 26 на останалите съюзници. (Впрочем следващото десетилетие Айзенхауер ще стане президент на САЩ) Общият брой на съюзническите сили (включително логистиката) достигна 2 876 000 души. Срещу тях бе противопоставена 380-хилядна армия, която по-късно нарасна до 490 000 души.
D-Day, както още се нарича десантът, премина в двата етапа. Малко след полунощ на 6 юни на брега бяха изсипани 24 000 американски, британски, канадски и френски парашутисти, които завладяха плацдарм по бреговата линия. Вторият етап започна в 6:30 сутринта, когато бе извършен самият морски десант в крайбрежен участък с ширина от 80 километра между градовете Кан и Шербур. Като цяло в десанта участваха едновременно 156 000 военни с подкрепата на 195 700 моряци, плюс 7000 бойни и транспортни кораби, както и 11 000 самолета. Цели 5000 това бомби се изсипаха върху немските позиции и според историците пълното превъзходство във въздуха на съюзниците изигра основна роля за успеха на цялото начинание. Вечерта на "Деня Д" съюзническите сили завзеха брегови плацдарм с дълбочина от 3 до 5 километра. Американците са дали 1 465 убити и 5138 ранени, а англичаните и канадците около 4000 убити и ранени.
Всъщност операцията "Нептун" е първата част от по-голямата операция "Овърлорд" по освобождаването на северна Франция. След десанта към съюзническите сили се присъединиха белгийски, чешки, гръцки, холандски, полски, норвежки войници, както и части от Австралия и Нова Зеландия – наистина интернационална армия. Към края на юли съюзническите сили бяха завзели плацдарм, който е широк около 100 км и дълбок около 50 км. В края на август бе превзет Париж и оттам съюзническите сили продължиха директно срещу Берлин, който падна на 8 май следващата година.
Мащабна е и подготовката, която се извършва основно на английска територия. В кратки срокове британските и американските корабостроителници построяват 30 000 десантни плавателни съдове. Разработена е и е пусната в производство специална бойна техника, необходима за бойни условия при и след стъпването на брега – плаващи танкове, специализирани бронирани машини, отварящи проходи в минни полета, специални баржи с реактивни установки за залпов огън. За по-бързото товарене на бойната техника върху корабите в южната част на Англия бе създадена цяла мрежа от пътища и подстъпи, по които танковете и другата тежка бойна техника се товареха направо на корабите. Изобщо операцията бе възможност да блесне с пълна сила англосаксонският инженерен талант.
При планирането на операцията са отчетени и чисто климатични условия. Десантът е трябвало да се осъществи по време на прилив, за да не заседнат корабите на плитчини, да стигнат максимално близо до брега, а и да не попаднат корабите на германските мини срещу подводници, поставени във водите на Ламанша. Всъщност първоначално десантът е бил планиран за 5 юни, но ген. Айзенхауер реши да го отложи с един заради лошото време, а и заповедта е взета след консултация му с главния метеоролог на американската армия.
Съществена част от подготовката на десанта е и операцията Fortitude за заблуда на Хитлер, който до последния момент не е знаел кога и къде ще бъде атакуван. Операцията имитира подготовка за десант в района на френското пристанище Па дьо Кале. (Отделно се извършва втора операция по имитация на десант в южна Норвегия.) При Кале е най-късото разстояние между английския и френския бряг и е било нормално да се допусне, че германците ще чакат нападение именно оттам. За успешния ход на заблудата е създадено надуваемо въоръжение (кораби, танкове и друга техника), както и фалшиви летища, които се разполагат и създават по английския бряг. Врагът е бил държан в неведение посредством разпространение на фалшива информация чрез радиоигри или пък по дипломатически канали, свързани със страни, които са неутрални спрямо Германия. Много важна роля са изиграли и четирима двойните агенти, които до последно са държали Германия в заблуда. Това са каталунецът Хуан Пуйол, полският офицер Роман Чернявски, югославският адвокат Душан Попов, както и рускинята Наталия Сергеева от белоимигрантско семейство, избягало във Франция от болшевишката революция.
Разбира се, макар и да има важен принос, операцията Нормандия не изиграва решаваща роля в разгрома на нацистка Германия. По същото време на Източния фронт е вървяла операцията "Багратион" на съветската армия, довела до освобождаването на Беларус, Литва и източна Полша от нацистката окупация. При това тази операция е била само част от целия Източен фронт. Та срещу съветските части Хитлер бе изправил 1,2 млн. войници – това е 2,5 пъти повече от частите срещу "Нептун" и "Овърлорд". В цялата пък Франция германската армия е наброявала едва 1 млн. души. Освен това на Източния фронт Германия е държава две трети от цялата си армия – като военнослужещи, и въоръжения. А и на него се падат 70-80% от всичките й загуби през Втората световна война.
Показателно е и какво казва не кой да е, а американският политолог от полски произход Збигнев Бжежински, когото не може да заподозрем и в капчица съветски симпатии: "Парадоксално е, че разгромът на нацистка Германия повиши международния статут на Америка, макар и тя да не изигра решаваща роля във военната победа над хитлеризма. Заслугата за тази победа трябва да бъде призната на сталинисткия Съветски съюз, омразният съперник на Хитлер".
Сега, от разстоянието на времето, може да кажем, че десантът в Нормандия е спасил демокрацията в Западна Европа. И оттам тя се прехвърли в Източна Европа, макар и със закъснение от няколко поколения и доста пропуснати ползи. Нептун изплува от Ламанша да подпомогне Сталин, но в крайна сметка да отнесе тоталитаризма.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010