Много от притежателите на дебитни банкови карти ги използват съвсем пасивно и не се интересуват за основни неща като например каква е таксата при теглене от банкомат или годишната лихва по сметката към дебитната карта. Това показва проучване, извършено през април сред 1500 посетители на портала за финансови услуги "Моите пари", от които 84% имат дебитни карти.   Хубаво е хората да проверят на интернет страницата на своята банка или на място в банков офис какви са точните условия и какви възможности при ползване предлага дебитната карта, издавана от съответната банка, препоръча директорът на портала Деян Василев, цитиран от БТА.   Обикновено хората теглят пари от едни и същи банкомати, пазаруват от едни и същи магазини и ако знаят какви са таксите, могат да оптимизират своите плащания, каза той.   Най-често при теглене на пари с дебитна карта от банкомат на същата банка не се удържа такса, но има и банки, които са въвели такава такса, продължи Василев. При теглене на пари от чужд банкомат таксата обикновено варира между 80 стотинки и 1.10 лв.   Добре е хората да са информирани за това, защото при средни обороти от 200-300 лв. на месец, ако се направят 5-10 тегления, то това е 5-10 лв. такса за тегленията или съответно сериозен ресурс процентно спрямо сметката, каза финансовият консултант.   Конкурирайки се за клиенти, банките започват да предлагат отстъпки в определени вериги магазини, с които имат сключени договори, не само при покупки с кредитни, но и с дебитни карти.   При една от банките тези отстъпки могат да достигнат до 40 процента в определени магазини, посочи анализаторът от портала Десислава Николова.   Оказва се също, че някои банки дават нелоши лихви по разплащателните сметки към дебитните карти, продължи Деян Василев.   Обикновено средната годишна лихва по такива сметки е около 0.5%, но има и банки, предлагащи годишна лихва по дебитните си карти в размер на 3.5%.   Обикновено хората държат малки суми по тези сметки и ги харчат от заплата до заплата, но все пак, ако решат да оставят по-дълго време парични средства по разплащателната сметка, те трябва да знаят какво печелят от това, обясни експертът.   От една страна банките, както и фирмите за картови разплащания, се опитват да окуражат разплащанията през ПОС терминал. Оказва се обаче, че някои от банките удържат от клиентите си и такса за плащане през ПОС терминал. Тази такса не е масова, но я има.   Не е редно клиентите да плащат повече, когато плащат с карта, вместо в брой, въпреки това има и случаи, когато хотели или нискотарифни самолетни компании имат различни тарифи при плащане в брой и при плащане с карта, като плащането с карта е по-скъпо, посочи Деян Василев, но уточни, че това са по-скоро изключения.   Анкетата на финансовия портал е показала, че 80% от потребителите ползват активно една или две дебитни карти, а повечето от тях притежават такава карта повече от пет години (83%).   Преводът на трудовото възнаграждение от работодател е основна причина, поради която се ползва този платежен инструмент (45% са дали този отговор), показват данните от допитването.   Една пета или 21% са отговорили, че ползват дебитна карта за по-голяма сигурност, тъй като така не носят пари в брой. От запитаните 13% са отговорили, че имат дебитна карта, за да правят интернет плащания, както и покупки в търговски обекти.   Притеснителен, според анализаторите е фактът, че 38% от картодържателите не са запознати с размера на таксата при теглене на суми от банкомат. Тегленето на суми в брой е посочено като най-често ползваната опция на дебитната карта (56% от запитаните са отговорили така).   Половината от анкетираните (52%) теглят суми в брой от 2 до 5 пъти месечно, като тези суми варират между 301 и 400 лв. при най-голям брой от дадените отговори (30%), следват изтеглените суми на една транзакция от порядъка на 101 до 200 лв. (20%).   Три четвърти (73%) от анкетираните са отговорили, че теглят суми от банкомат на банката, която е издала картата, като в този случай таксата варира от 0 до 40 стотинки, а 43% не са запознати с размера на лихвата, с която се олихвява сметката по картата им. Това означава, че те подценяват дохода, който могат да получат от тази разплащателна сметка, посочи Деян Василев. А една трета (31%) пък изобщо не знаят, че сметката им се олихвява.   Едва 40% от хората ползват дебитните си карти за покупки на стоки и услуги в търговски обекти чрез ПОС терминал. 32% от анкетираните ползват дебитната си карта по този начин между 2 и 5 пъти месечно, а стойността на покупките обикновено е до 50 лв. (Една пета от анкетираните).   От портала отбелязаха, че световна практика за насърчаване на ползването на дебитни карти при разплащане е наличието на бонус програма за клиентите. Засега сред българските банки това не е широко застъпено. Обикновено отстъпките при покупки с дебитна карта са между 1 и 2 процента в определени магазини.   Близо половината от анкетираните ползват интернет банкиране, но по-голямата част от тях (близо 30%) използват услугата пасивно - само за да следят наличност и движение по сметката.   Едва 22.49 процента от хората използват интернет банкиране за преводи по сметки в банки. Услугата комунални плащания от сметката към дебитната карта пък ползват само една четвърт (25%) от анкетираните. Още по-малък процент - 18%, ползват услугата застраховка на дебитната карта.   Една четвърт от анкетираните казват, че не ползват дебитни карти, защото не искат допълнителни разходи, а 54% отговарят, че в бъдеще биха ползвали дебитна карта.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010