Изправени пред заплахата от спускане на нова желязна завеса, големите страни от ЕС, изглежда, нехаят. Германия, Франция, Италия и Испания намаляват разходите си за отбрана, независимо че държавите от Източна Европа започнаха да инвестират повече във въоръжение, разказва "Блумбърг". Естония например е отделила на отбраната по-голям процент от БВП, отколкото Франция.Разделението между Източна и Западна Европа разкри влиянието, което Путин има сред лидерите на ЕС, които не разполагат с волята и средствата да възстановят влиянието си в буферната зона между Русия и страните - членки на НАТО. Путин от своя страна разрушава постсъветската международна система, която се основава на принципа, че всички участници в международните отношения спазват определени правила.Отказът на Русия да спазва установения ред означава, че ЕС трябва да трябва да се снабди с нови инструменти за упражняване на влияние и да се сближи със страните от буферната зона. ЕС не успя и да подкрепи адекватно изправената пред гражданска война Украйна, понеже страните - членки не се споразумяха за характера на мерките срещу Русия.Бюджетите за отбрана в Европа са намалели до средно 1.6% от БВП през 2013 г. в сравнение с 2.5% през периода 1990 - 1994 г. За сравнение, в САЩ военните разходи от 4.4% от БВП не са се изменяли през последните две десетилетия. Германия, Италия и Испания харчат дори по-малко от средното за Европа, докато на изток Полша повишава значително инвестициите си.Въоръжените сили на Германия се намаляват и в момента. Днес страната разполага едва с 322 танка "Леопард 2" в сравнение с над 4000 през 1989 г. Италия възнамерява да намали поръчката си за самолети F-35 с почти 3 милиарда евро, за да може да балансира бюджета си.В ЕС понастоящем се води дебат между страни, които са на мнение, че Русия вече е "загубена", и държави, които смятат, че Русия може да бъде "вразумена". Президентът Путин се възползва от това разделение. Въпреки че по оценки на НАТО Русия е разположила 40 000 войници по границата с Украйна, Путин отрича намеса във вътрешните работи на страната, което възпира по-тежки санкции.Настоящата стратегия на Русия е "да създава проблеми у съседите си, което да им попречи да станат част от ЕС", заявява Йорг Форбриг, представител на "Маршал фънд". "Русия не посочва какви са целите ѝ и не взема големи стъпки, които да провокират реакцията на Запада", добавя той.ЕС не е в състояние да даде еднозначен отговор заради дълбоките различния между периферията и ядрото на съюза. Докато Западна Европа се отърсва от следствията от кризата, Полша се подготвя за години на несигурност.Полша, която вече има по-големи разходи за отбрана от повечето страни от ЕС, възнамерява за закупи 70 широкообхватни транспортни хеликоптера и да се включи в програма за противоракетна отбрана. Латвия увеличи разходите си за отбрана с почти 12% през последната година, а Румъния с 15%.Въпреки това увеличението в Русия е най-значително. През 2012 г. Страната е инвестирала 91 милиарда долара, което я поставя на трето място в света по този показател.Според министъра на отбраната на Естония Русия гледа на балтийските и черноморските страни от НАТО като на "слабата страна" на алианса и по тази причина НАТО трябва да има по-силно присъствие в тях. Сходно е и настроението в Швеция, която след събитията в Украйна започна купува самолети, подводници и артилерия.Руски войски са разположени на територията на четири от шестте източни партньори на ЕС (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна). Възможна реакция на ЕС би могла да засили "Източното партньорство" и го направи едно ниво по-ниско от пълноправно членство в ЕС.Това би значело повече инвестиции, търговски споразумения и засилване на ролята на ЕС в провеждането на реформи, насочени към елиминиране на корупцията, засилване на централните банки и изграждане на пазара.  Някои виждат възстановяване на доктрината "Брежнев" в политиката на Путин, според която сателитните държави и съседите на СССР не бяха свободни да определят вътрешната си политика. Краят на студената война сложи край на тази доктрина, но мнозина анализатори виждат нейното завръщане след войната в Грузия през 2008 г. Според тях днес Путин си е дал "право на вето" върху политиката на някои от околните държави, което Западът не би трябвало да позволява. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010