Ако има някой, който се ползва с любовта на медиите през последните седмици, това със сигурност е "България без цензура". Така социологът от Института за социална интеграция Стефан Георгиев обобщи на пресконференция днес отношението на медиите към политиците в предизборната кампания.Институтът, ръководен от кандидата за евродепутат на БСП Катя Колева, представи днес междинни резултати от медийния си мониторинг за предизборната кампания. Изводът на изследователите е, че кампанията за предстоящия евровот се фокусира не върху послания и теми с европейски контекст, а прилича по-скоро на подготовка за местни или парламентарни избори. Проучването обхваща 20 медии - телевизии, информационни сайтове и вестници, а изследваният период е от 25 март до 10 май. Кампанията започна официално на 25 април, но много от сроковете, свързани с изборите, започват да текат месец по-рано."България без цензура" - отразявана най-положителноКласическите партии са отразявани по-скоро в отрицателен контекст без изключение. Прави впечатление засилената положителна тенденция при отразяването на "България без цензура", каза на пресконференцията Георгиев, цитиран от агенция "Фокус". Отчасти положително е и отношението към АБВ, НФСБ и "Зелените".Днес друго проучване - на Института за развитие на публичната среда - показва, че най-много средства за договори за отразяване в кампанията досега е отделила БСП (над 611 хил. лв.) последвана от коалицията "България без цензура", ВМРО, ЗНС и "Гергьовден" (над 603 хил. лв.)Според Института за социална интеграция както познатите партии, така и политическите им лидери – Бойко Борисов, Сергей Станишев, Волен Сидеров, Меглена Кунева и Лютви Местан, са отразявани предимно отрицателно. Изключение прави лидерът на "България без цензура", а доскоро телевизионен водещ, Николай Бареков, и в много по-малка степен предишният президент и основател на АБВ Георги Първанов.Бареков е третият най-отразяван политик в кампанията, показва анализът на института. На първо място е бившият премиер Бойко Борисов, споменат 5218 пъти, следван от Сергей Станишев (1620 пъти) и Бареков (1368). След него се нарежда премиерът Пламен Орешарски (1270 пъти).Най-често попадащата в медиите партия е ГЕРБ (5218 споменавания), следвана от БСП (4371), ДПС (2882), "България без цензура" (1792), "Атака" (1553), АБВ (1131), Реформаторски блок (880).Посланията на партиитеАнализ на посланията на партиите и лидерите им показва, че при БСП са насочени към социалноикономическите проблеми и по-специално трудовата заетост. При ГЕРБ акцент в кампанията е ГЕРБ, че изборът на Европейската народна партия (ЕНП) ще даде на България влияние в Европа.Водачът на листата на Реформаторския блок Меглена Кунева набляга на темата за свободата, на първо място по честота при "България без цензура" са обещанията за разкриването на работни места и намаляване на младежката безработица. На партията на Бареков дължим почти 15% от лансираните послания в медиите, отчитат анализаторите.При АБВ кампанията преминава в предложения за диалог и съгласие по основните национални проблеми, а посланията на "Атака" почти не присъстват в наблюдаваните медии, като получават публичност само в рамките на партийната телевизия.В медиите липсва информация за това как се гласува, каква е бюлетината, какво е значението на преференциятаНаблюдението отчита и медийното присъствие на три институции: президентът Росен Плевнелиев (1570 пъти), ЦИК (1223), както и МВР (1026). Държавният глава е споменаван най-често, но търпи в най-голяма степен негативно отношение в наблюдаваните медии, докато ЦИК и МВР са значително по-близо до неутрално отразяване.Според анализа в медиите почти няма информация, свързана с техническото обезпечаване на изборите – разкриване на секционни комисии, срокове, свързани с подаването на документи, заявления и други, промените в Изборния кодекс, които касаят гласуването. Няма информация, свързана с вида на бюлетината, как се гласува, какво е значението на преференцията. Най-подробно в регионалните медии е отразяването на посещенията на политици и кандидати в конкретния регион. Информацията за европейско финансиране и проекти по европейски програми е по-скоро фонова и маркираща, отколкото разяснителна.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010