ГЕРБ внесе искане до Конституционния съд/КС/ срещу създадената от управляващите временна анкетна комисия в парламента, която да разследва срещата на президента Росен Плевнелиев с директора на австрийската енергийна компания ЕВН (EVN) Щефан Шишковиц.   "Конституцията на Република България е категорична, че с оглед принципа на разделение на властите и баланса между тях, е недопустимо Народното събрание да осъществява контролни функции върху държавния глава", заяви бившият председател на парламента Цецка Цачева.   Искането на ГЕРБ е подписано от 71 депутати от партията.   Според Цачева освен принципа за разделение на властите е нарушен и принципът на правовата държава, тъй като нееднократно Конституционният съд се е произнасял, че Народното събрание не може да изслушва държавния глава под какъвто и да е повод.   "Единственото правомощие на Народното събрание е, ако има по съответен ред внесено искане за повдигане на обвинение пред Конституционния съд по чл. 101 ал. 1 от Конституцията, когато е извършена държавна измяна или грубо погазване на Конституцията. Няма подобни хипотези", каза Цачева.   Комисията бе създадена по предложение на "Атака" и с подкрепата на БСП и ДПС, като ще се води от депутатката от партията на Волен Сидеров Магдалена Ташева.   "Комисията, която беше създадена има само предизборни цели, обслужващи управляващите парламентарни групи, респективно партии, поради което искаме КС да спази тълкуванията и решенията си до момента по повод на аналогични случаи и да обяви решението за създаване на анкетния орган за противоконституционно", заяви още Цачева.   Държавният глава Росен Плевнелиев вече обяви, че няма да се яви в комисията, ако бъде призован, защото не иска да легитимира "с действията на президента една противоконституционна и недемократична инициатива".   В сряда бившият конституционен съдия Георги Марков коментира, че Конституцията е категорична и няма как Народното събрание да разследва държавния глава.   "Това, което парламентът може да направи, е ако една четвърт от народните представители преценят, че президентът е извършил държавна измяна или е нарушил Конституцията, да внесат въпроса в Народното събрание. Ако 2/3 от депутатите приемат обвинението, могат да го внесат в Конституционния съд - т.е. трябва 161 депутати да поискат прекратяване на мандата пред КС", каза Марков пред Нова телевизия.   Политологът и програмен директор на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов коментира от своя страна пред БНР, че "цялата тази история придобива битов характер". "Прозрачни са намеренията на мнозинството да състави комисия, да сложи начело такава персона, която да превърне комисията в инструмент за окалване на президента. Това е ход, който, от една страна, има изборни измерения, от друга, мобилизира подкрепата за определени партии. Трябва ясно да се каже, че НС няма конституционни правомощия да разследва и да търси политическа отговорност на президента чрез такъв тип комисии", коментира Смилов.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010