"Равнището на работните заплати в България е сред най-ниските в ЕС. Това обяснява в известна степен и най-динамичните темпове на покачване на работните заплати в последните десет години, за което сме критикувани, разбира се. Голямата заварена дистанция обаче ни позиционира все на последни места въпреки тази динамика." Това заяви премиерът Пламен Орешарски по време на конференция за заплащането на труда у нас, организирана от Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). "Динамиката на нивата на работните заплати трябва да се затварят в ръста на производителността на труда. Периодите на изпреварване трябва да се избягват или да се допускат само по изключение като корекции на формирани по-рано асиметрии. Развитието на глобалната криза в Европа даде блестящи примери как страни, допуснали бързи ръстове на работните заплати губят своята конкурентоспособност в сравнение с други страни, които се въздържаха от това", каза още Орешарски. Той припомни, че в началото на тази година минималната работна заплата беше увеличена (от 310 на 340 лв.), и добави, че кабинетът ще продължи тази политика по отношение на заплатите, като целта е да достигне 450 лв. Константин Тренчев, лидерът на синдиката КТ "Подкрепа", обори думите на премиера за това, че динамиката на увеличение на заплатите у нас предизвиквала критика, като даде пример с Унгария, където е взето политическото решение за рязко изравняване с европейските нива на заплащане. На критиките от ЕС унгарците отговорили, че е въпрос за решаване на собствени проблеми, обясни Тренчев. Той допълни, че за ниските заплати в страната ни са виновни както властта, така и работодателите и синдикатите. Недостатъчното възнаграждение от своя страна е стимул за корупция и демотивира работещите.Синдикатите искат ясни процедури за срокове и правила за договаряне на работните заплати на всички нива. Ще спорим с бизнеса за реални възможности, защото 1.6 млн. българи са под прага на бедността, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той цитира данни от последните години, според които производителността в немалка част от секторите у нас се вдига значително, а размерът на средната заплата в тях - минимално. Проблемите при формирането и изплащането на работните заплати сега е липсата на гарантиран размер, несъобразяването с кодекса на труда, нередовното или закъсняло плащане на заплатите, заяви Димитров. Според него най-добрият начин да се гарантират по-добри условия за работниците са колективните трудови договори, които за миналата година са дали 29% по-висока брутна заплата и много повече социални придобивки в сравнение със секторите, където такива не са договорени. Освен това в редица браншове има неизползван потенциал заради липсата на стимули, заяви още Димитров. Повече от половината работещи се чувстват неоценени и недобре платени на работното си място според анкета на КНСБ. Синдикатите настояват минималната работна заплата да е поне 40% от средната за ЕС и да се доближи до средната за страната ни. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви, че бизнесът прогнозира реален ръст на заплатите между 4 и 5% до края на тази година. На настояванията на синдикатите работодателите да отделят повече за заплати той обясни, че само в ИТ индустрията този дял е много висок - около 72% от приходите на фирмите, в машиностроенето е в порядъка на 20%, но в най-големите и структуроопределящи предприятия в страната е само 1% и няма как да се очаква, че такива структури могат да отделят 50% за това. По думите му е нереалистично и да се вярва, че още днес може минималната работна заплата да се приближи до средната за ЕС, макар че и бизнесът го иска. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010