След като на 4 март Путин заяви по руската телевизия, че онези, които превзимаха по онова време методично Крим ( с помощта на кораби, блокирали Керченския пролив, парализирайки практически възможността на украинския флот да се намеси) не били руски войски, а местна самоотбрана, днес той ни сервира нова подобна истина. Не било планирано присъединяването на полуострова!
 
В цитирано от ИТАРР-ТАСС изявление Путин започна да се оправдава, че анексирането станало спонтанно. Така пожелали 80 на сто от жителите му. Това показвало проучване на общественото мнение, което ( кой знае защо) една сега ни оповестява лично кремълският самодържец!
 
Ок, нека този път му повярваме за тайното проучване на общественото мнение на чужда територия, каквото, както излиза, било осъществено тогава сред жителите на Крим . Да му повярваме въпреки това, че излъга също и за изтеглянето на руските войски от граничната зона с Украйна ( опровергано снощи от САЩ със сателитни снимки)!
 
От подобен внезапен пристъп на доверие към лъжите на Путин обаче няма да стане по-уютно на потенциалните мишени на имперския му апетит.
 
Ако прием за вярно, че Крим е анексиран в рамките на една импровизация ( с участието на десетки хиляди диверсанти без опознавателни знаци, прииждащи на талази) , то какво ли би се случило, ако Кремъл реши организирано и под строй да си резне следващото парче от картата!
 
Дали Путин започва да осъзнава какво сътвори?
 
Сега по съветски обичай се опитва да нагоди историята към смекчаващата присъда на едно осъдително за себе си бъдеще.
 
Вижда ми се малко вероятно да е проговорила съвестта му. Онова, което със сигурност се вижда обаче е фактът, че Путин и неговата пропаганда отчаяно се вкопчват в разни детайли и ги раздуват до пръсване на пропагандния балон, както направиха например с хипотезата за руския език, който така и не се оказа под никаква заплаха,  но внушението за нещо подобно бе употребено като спусък за анексирането на Крим.
 
Тази тактика, която тиктака далеч не в полза на оправдаването на руската агресия, става особено неадекватна на фона да игнорирането на стратегическия въпрос, на който Путин така и не благоволява да отвърне: защо взриви системата на международната сигурност?
 
Путин посегна на Украйна, чиято независимост и отбрана (уж) бяха гарантирани от Русия през 1994-та, когато Москва убеди Киев да се разоръжи ядрено и да си предаде атомния арсенал на Русия. Сега, когато Русия от гарант се превърна в заплаха за украинската сигурност, е създаден прецедент, на който всеки нов кандидат за ядрен побойник ще може да се позовава с думите : „видяхме колко т.н. стари велики сили държавата на ядрените си гаранции- свободни сме, да се въоръжаваме, за да не изпаднем в положението на Украйна”!
 
Иначе казано и без това крехкият напредък в процеса на предотвратяването на разпространяването на ядреното въоръжаване буквално беше взривен от Кремъл. Отидоха по дяволите десетилетни усилия, включително и на самата Русия.
 
Тази „дреболия” напълно отсъства от опорните точки и на българските проруски коментатори, които много си падат иначе по разни измислени аналогии с какви ле не „подобни” ситуации със западно участие- от Косово, до операцията в Либия ( подкрепена впрочем от Русия чрез „въздържал се” в Съвета за сигурност).
 
Да не се връщаме към описанието на косовската криза, предшествана от дългогодишни репресии срещу местното население.Те прераснаха в условията на югославския разпад в заплаха от физическо изтребление на хиляди цивилни.
 
Но това абсолютно несъответствие с  положението на руснаците в Украйна не трогва желаещите тук да плачат на несъществуващи руски гробища. Косово, та Косово, повтарят те в транс споменаването на натовската операция там, която Русия се опита да осуети военно с вероломното завземане на летище Слатина в косовската столица Прищина.
 
Защо вероломно ли? Защото беше осъществена в гръб на западните сили, с които Русия имитираше до момента сътрудничество. Със съдействието на режима на Милошевич руски части, прикрити като „сини каски”, приобщени към умиротворителната операция на ООН в Босна, се оказаха ударна сила, пропусната в заговор с режима в Белград да извърши бърз набег и да завладее летището в Прищина, а след това спечеленият без бой плацдарм да бъде укрепен с въздушен десант – един от коридорите трябваше да бъде във въздушното пространство на България.
 
Абсурдно е сравняването на анексирането на Крим с косовската операция и поради факта, че натовските сили се намесиха в Косово на страната на безпомощния, слабия и системно бит  народец, срещу когото беше хвърлена огромна военна сръбска репресивна машина с опасност масовите депортирания да доведат  до нещо като „окончателно решение” в етническото насилствено прочистване по нацистки маниер- първата подобна хуманитарна катастрофа на континента след края на Втората световна война.
 
Това, че Русия блокира тогава в ООН възможността тази международна намеса да бъде подпечатана от световната организация, е позорен за Москва, а не за евроатлантическия съюз.
 
Голямото премълчаване на голямата истина обаче е свързано и с още нещо: нито една западана сила, включително и могъщите САЩ, не е анексирала нито сантиметър чужда територия след края на Втората световна война. Тъкмо обратното- старите колониални западни империи една по-една се оттеглиха от придобитите в предишните векове земи- Британците без бой и под строй, а французите след кървав опит във Виетнам и Алжир.
 
Междувременно съветската империя не само се разшири със завладяването на парчета от от съседни държави ( като погълнатата Молдова и части от Полша), а и на цели народи, като балтийските, но продължи след кончината на СССР да се държи по съветски с присъединяването на Абхазия, Южна Осетия и Крим.
 
Ако Западът наистина е виновен за нещо, това е тъжната истина, че позволи на Сталин да се разпорежда в половин Европа- да не кажа в половината свят, за да може останалата половина да бъде оставена на мира да процъфтява, докато тиранинът се давеше от териториално преяждане.
 
Путин обаче, който се изживява като Петър Велики, разсъждавайки с категориите на 18-ти век, е наистина „велик” в едно отношение: успя да дръпне „лъва за опашката” в лицето на десетки пъти превъзхождащия го по икономически потенциал вечно разединен и доста егоистичен в отглеждането на собственото си щастие Запад.
 
Нещо подобно е постигал само Хитлер, който презриталенто обясняваше на екзалтирания си народ, че Британия била проскубан лъв, а американците- еснафи и бакали, които нямат армия и са прекалено загрижени за буржоазното си добруване, за да си го развалят с участието си в нова световна война. Не позна!
 
Предстои на Путин да съжали, че не е познал.
 
За съжаление и екзалтираният, му народ, включително и трезвото малцинство, също ще трябва да понесе последиците от инжектирания възторг от експанзионистичната залъгалка „Крим”, която му подхвърли прероденият Хитлер Владимирович именно в стила на Адолф, спекулирал с чувствата на унизения си от конкурентните държави собствен народ.
 
Ако за Германия усещането за унижение, експлоатирано от диктатора, е било свързано с военно поражение в предишната война и последвалата отмъстителност на победителите, то за СССР падането от пиедестала на имперското самочувствие накърни чувствата на жителите му след сгромолясване по вина на т.н. планова икономика и яхналата я тоталитарна политика, а не заради нечии бомби, танкове и самолети- съветските си съществуваха в гигантски количества, но не помогнаха с нищо за спасяването на неспасяемия „социалистически строй”.
 
Вместо да потърси причините защото Русия не е обичана и не е притегателна сила за съзидателно подражание от която и да било друга нация, Путин предложи шовинистичен наркотик на руснаците с анаболно помпане на военни мускули едва ли не срещу целия свят.
 
Абстиненцията, след като въздействието на наркотика отмине, ще бъде тежка!
 
 
 
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010