България е на предпоследно място в Европейския съюз (ЕС) по усвояване на еврофондовете. Това съобщи вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова пред Дарик радио. По данни на финансовото министерство към началото на април страната ни е усвоила близо 60% от изминалия програмен период. Това е 4.8 млрд. евро по седемте оперативни програми от общо малко над 8 млрд. евро безвъзмездна европейска помощ и национално съфинансиране. След нас на "много голяма разлика" е Румъния, а преди нас с по-малка разлика е Италия, посочи Златанова. Причината северната ни съседка да се озове в тази ситуация е спирането на еврофондовете през 2012 г., след като правителството на Виктор Понта се опита да свали президента Траян Бъсеску. Румъния обаче си издейства тригодишна отсрочка да усвои парите за периода 2007-2013 г., което  означава, че може да ги харчи до края на 2016 г. В момента България е в сходна ситуация – обтегнати отношения между президента и управляващите, спрени пари по "Околна среда" и първо официално предупреждение за спиране на всички еврофондове, което управляващите игнорират. Златанова нарече днес препоръката на Европейския парламент за спирането на европарите "едно изречение", включено с пропагандни цели. За разлика от Румъния обаче България няма още три години за усвояването на европарите, а само две – до края на 2015 г. В същото време евросредствата са основния мотор за икономиката с 4% от БВП – най-високият в ЕС, по думите на евродепутата Ивайло Калфин. Златанова посочи, че към момента загубите по 7-те оперативни програми възлизат на 35 млн. евро заради забавяне на процедури, обществени поръчки и неспособност да бъдат разплатени средствата. В края на 2013 г. кабинетът на Пламен Орешарски сам се отказа от изпълнението на проект по оперативна програма "Административен капацитет" на Института по публична администрация към Министерския съвет и така страната ни загуби 5.7 млн. евро. До момента вицепремиерът Златанова не е дала обяснение защо се отказахме от изпълнението на този проект. В края на март бившият зам-министър на околната среда и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева пък обяви, че загубите са 51 млн. евро, а не както беше съобщила Златанова 27 млн. евро. "Възможно е сумата да е нараснала, но не е значително", каза тогава вицепремиерът. Тази и следващата година се очертават като много интензивни за да усвоим оставащите 3 млрд. евро, заяви Златанова в събота. Тя допълни, че приключването и началото на програмните периоди са най-тежките от европейския бюджетен цикъл. "Предизвикателство е, убедена съм, че ще се справим с него", каза вицепремиерът. "Тежко манипулативно твърдение" за нулева година Като "тежко манипулативно твърдение" определи Златанова обвиненията на опозицията, че 2014 г. ще бъде нулева. По думите й още в края на първото полугодие ще може да започнат “най-важните интервенции” по субсидираната заетост, финансирани със средства по новата програма "Човешки ресурси". "Регламентите позволяват да използваме средства и преди официалното одобрение на оперативните програми. Помолила съм колегите министри, които имат оперативни програми, да задействат по-бързо сформирането на комитети за наблюдение – едно от условията за изразходването на средства", каза Златанова. Правителството одобри правилата за съставянето на комитетите за наблюдение тази сряда. В петък пък финансовият министър Петър Чобанов обяви, че за тази година е планирано усвояването на над 1.8 мрд. евро от стария програмен период. От новия ще бъдат стартирани мерки само по "Човешки ресурси" и то при условие, че средствата ще бъдат възстановени до края на годината, каза Чобанов. По думите му изпълнението на другите програми може да започне най-рано през 2015 г. Намерението на правителството на ГЕРБ беше да има "летящ старт" за новия програмен период, като още от 2014 г. започне усвояването на европарите. Вече е ясно, че това няма да се случи. Одобрение на Споразумението за партньорство до края на лятото В петък вицепремиерът Златанова е предала в Брюксел окончателния текст на Споразумението за партньорство с ЕС, което е основният документ за харченето на 15 млрд. евро до 2020 г. Златанова очаква документа да бъде одобрен от Еврокомисията до края на лятото. Тя обеща до края на юни България да изпрати в Брюксел новите оперативните програми. Златанова посочи, че европейските избори не са заплаха за одобряването на споразумението и оперативните програми и изрази надежда, че на административно ниво работата ще бъде свършена въпреки изборите. Страната ни ще разполага с 15 млрд. евро в периода 2014-2020 г. Около половината от тези средства - 7 млрд. евро са преките плащания за фермерите, а останалите ще бъдат разпределени по девет програми. Инфраструктурата - екологична, транспортна и градска, ще се финансира с над 4 млрд. евро. Останалите 3 млрд. евро ще са за бизнес, образование, заетост, иновации, каза Златанова. "Това е разпределението, което съответства на общата цел на Европейския съюз за икономически растеж. Тези средства, които ЕС е отделил от бюджета, за да подпомага по-изостаналите държави, са посветени на това - растеж и осигуряване на работни места" коментира вицепремиерът. Градовете за подпомагане са ябълката на раздора с Брюксел Страната ни ще продължи да настоява градовете за подпомагане по програмата "Региони в растеж" да са 67, каза Златанова.   Първоначално Еврокомисията настояваше броят им да бъде сведен до градовете от първо и второ ниво или общо седемте големи града, но през есента на 2013 г. склони да бъдат включени и градовете от трето ниво и така броят им нарасна до 36. Повече отстъпки Брюксел заяви, че няма да прави. “Ще продължим да водим преговори, бихме могли да убедим Брюксел, че нивото на развитие на българските региони предполага по-съществено подпомагане на по-голям брой населени места, за да напреднат по-бързо”,каза Златанова. Тя призна, че ЕК настоява за по-голяма концентрация на усилията и залага на градове “двигатели”, които да издърпат след себе си останалите около тях. “Ние обръщаме принципа на концентрация и казваме, че това няма да ни свърши работа, регионите са много изостанали и трябва да бъдат подпомогнати по-равномерно”, заяви Златанова. “Парите са един израз на солидарността, която ние получаваме от по-богатите страни, от регионите, които са по-напреднали”, коментира още вицепремиерът. Относно реформите в секторите образование и здравеопазване тя констатира, че те са очаквани от цялото общество през последните 10 години. "Разговорът с Европейската комисия продължи по-дълго, защото за последните 9 месеца нашето правителство трябваше да изработи стратегически документи в редица области, сред които са и образованието и здравеопазването", посочи Златанова. "Знаете, че в тези сектори имаше страх и имитация на реформи. Смяташе се, че здравеопазването е за лекарите, а не за пациентите. Ние искаме да стане обратното", допълни вицепремиерът.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010