Европейските лидери заявиха в петък, че сегашната украинска криза с анексирането на Крим от Русия ги е направила по-решителни относно слагането най-сетне на края на десетилетия зависимост от руския прероден газ и те ще работят здраво за постигането на тази цел. Ако Европейският съюз не вземе мерки сега, след 20 години ще бъде 80 процента зависим от внос на енергоносители, предупреди председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой в Брюксел сред срещата на лидерите на ЕС, която завърши с поръчение към Европейската комисия да разработи план за действие за намаляване на енергийната зависимост на общността от Русия. През юни ще има двудневна среща на върха, на която лидерите ще обсъдят предложените им мерки. Германският канцлер Ангела Меркел заяви след срещата, че вносът на американски шистов газ може да бъде решение за европейските страни, които се стремят да разнообразят енергийните си източници, но САЩ първо трябва да изградят инфраструктура за износ, предаде Ройтерс. Това е поредният опит в последните десетина години на Брюксел да намали зависимостта си от руските енергоносители, които в момента достигат до 60 процента от общия пазар на горива в ЕС. Първият беше през 2006 г. след първата газова криза между Русия и Украйна, последвана от втора през 2008 г., за да се стигне до спиране на кранчето към Европа в началото на януари 2009 г. Тогава Европейската комисия финансира редица проекти за строеж на газови връзки между европейските държави, както и на газови терминали и днес е малко по-подготвена за посрещането на газови кризи. Тогава България получи 55 млн. евро от плана на ЕК за възстановяване за строежа на газовите си връзки с Гърция и Румъния, които обаче още не са въведени в експлоатация. На първата още не е започнато строителството й, а втората се очаква да заработи през април-май. След срещата в Брюксел българският премиер Пламен Орешарски посочи двупосочните газови връзки със съседни страни като възможност за намаляване на нашата енергийна зависимост от Русия,той обаче призна, че българо-румънската връзка, чието пускане в експлоатация предстои, няма да снижи съществено зависимостта ни от руски газ, тъй като капацитетът й не е много голям. Реално България ще може да внася по тази тръба едва 500 млн. куб. м годишно. Що се отнася до това дали страна ни трябва да инвестира в изграждането на терминал за втечнен газ, според министър-председателя това е доста сериозна инвестиция и е по-добре да се работи върху двупосочната газова връзка с Гърция, за да можем да ползваме нейния терминал. Енергийната ефективност също е фактор. У нас тя не е на нужното ниво и повишаването й ще намали зависимостта от Русия и ще увеличи конкурентоспособността на икономиката ни, смята премиерът, цитиран от БНР. На въпрос дали при евентуална газова криза следващата зима България ще бъде по-подготвена, отколкото беше през 2009-та, Орешарски отговори, че не разглежда сценарий за нова криза с доставките на газ, но че страната ни би имала и повече време, и повече варианти да реагира.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010