Нови 175 млн. евро от европейските фондове ще бъдат налети в електронното управление до 2020 г. Това обяви министърът на транспорта, съобщенията и информационните технологии Данаил Папазов, след като правителството одобри стратегията за електронното управление в сряда. В нея не е посочено как се решава проблемът с електронната идентичност, за да може да се ползват планираните 800 е-услуги. Към момента правителството няма решение на този проблем и е изоставило идеята личните карти да станат електронни от 2015 г., както предвиждаше ГЕРБ. Без решаването на този въпрос, е-управление през 2020 г. няма как да има, категорични са експертите. Това е и основната причина наличните в момента е-услуги да се ползват слабо от населението, е посочено в стратегията. Въпреки фактите и написаното в документа министър Папазов заяви: "Ние не отлагаме електронното управление за 2020 г. Напротив – даваме възможност за усвояване на средства и усъвършенстване на електронното управление през следващия програмен период, за който са предвидени 145 млн. евро по тематичната цел за цифров растеж и 30 млн. евро за инфраструктура в селските региони." Така кабинетът на Пламен Орешарски обещава да налива нови европейски средства в бездънната яма на е-управлението, в която от 2001 г. досега са потънали между 100 и 500 млн. лв. по различни оценки. В одобрената от правителството стратегията няма никакви финансови разчети за изпълнение на дейностите по е-управление и сроковете, в които то ще се случи. Обещанието е, че това ще стане ясно с приемането на пътната карта към документа, която по думите на Папазов ще е готова до две-три седмици. Същото твърдеше и заместникът му Георги Тодоров на срещата на правителството с бизнеса през февруари. Европейски пари Както през последните седем години и занапред за въвеждането на е-управление ще се разчита на европейски средства, стана ясно от думите на Папазов. От оперативна програма "Добро управление" са предвидени 145 млн. евро. Тези пари ще отидат за разработване и предоставяне на електронни административни услуги, както и повишаване познанието и уменията на населението, бизнеса и администрацията, пише в стратегията. За изграждане на комуникационната свързаност като технологична предпоставка за успешното функциониране на електронното управление са предвидени 30 млн. евро, които ще дойдат от Програмата за селските райони, е посочено в документа. Стремежът на правителство е да се осигури годишно финансиране за изпълнение на стратегията в рамките на до 0.2% от брутния вътрешен продукт за развитието на е-управление и изграждане на инфраструктура, но не по-малко от 0.5% за целия период до 2020 г., е посочено в документа. По примера на Борисов Орешарски поема съвета за е-управление По примера на предшественика си Бойко Борисов премиерът Пламен Орешарски ще поеме Съвета за електронно управление, който не се е събирал от идването на власт на това правителство, стана ясно от думите на Папазов. Той добави, че е важно да се определи отговорно лице във всяко министерство, което да се занимава с въпросите на електронното управление в този съвет. В стратегията е записано, че Съветът за електронно управление ще изпълнява ролята на "национална платформа" на най-високо ниво в държавата за централизирано налагане и координирано изпълнение на националната и секторните стратегии в областта на е-управление. Това ще позволи е-управление да бъде развивано като национален приоритет, е посочено в документа. Отворен остава въпросът със системния интегратор и обмяната на информация Ще има системен интегратор – структура, която да обединява всички регистри и да отговаря за електронното управление, каза министър Папазов, без да посочи кой ще бъде натоварен с тази задача. В стратегията също не е посочено кой ще изпълнява тези функции. Идеята на правителството на ГЕРБ беше държавната фирма "Информационно обслужване" да бъде системния интегратор, който ще поддържа е-общуване между отделните ведомства и ще осъществява обмена на данните между тях. Намеренията на кабинета "Орешарски" по този въпрос остават обвити в "димна завеса", ако използваме думите на лидера на БСП Сергей Станишев. В момента заради съпротивата на отделни ведомства "все още не е постигнато пълно интегриране на данните в администрацията и пълна оперативна съвместимост между съществуващите и изгражданите системи. Осигурена е свързаност на малка част от регистрите в държавната администрация", е посочено в стратегията. Без решение остава и въпросът с разплащането на е-услуги, когато ведомствата започнат да си говорят помежду си. "Важно е да се реши този въпрос", каза Папазов, без да посочи как. Очаквани резултати Целите, които си поставя стратегията е над 700 услуги на централната администрация и над 100 на областната администрация да станат електронни до 2020 г. Най-много услуги онлайн ще предоставят Министерство на финансите (155), Министерството на земеделието и храните (162), Министерство на икономиката и енергетиката (101), е посочено в документа. Достъпът до тях ще става през единния портал на електронното управление по всяко време, от всяко място и чрез различни устройства. Предвижда се още до 2020 г. да бъде изградена свръх-високоскоростна комуникационна свързаност за достъп от следващо поколение (NGA) до всичките 264 общини. Планира се още всички основните общи ресурси на централната администрация да са свързани, както и да са интегрирани основните компоненти на е-управление. Предвижда се да бъде създаден орган по регистъра на електронните идентичности, както и да бъде изградена инфраструктура за сигурност. До 2017 г. пък половината от възлагането на публичния ресурс трябва да става чрез електронни обществени поръчки, а до 2020 г. те да станат изцяло електронни. Планирано е за цялата администрация, както и за 80% от бизнеса да се въведе електронно фактуриране, а 60% плащания от и към държавата да стават по електронен път. Похарчени милиони за слаб напредък "Въпреки че до момента за изграждане на е-управление са изразходвани значителни средства, резултатите не се покриват с очакванията", е посочено в стратегията. В най-новото издание на доклада на ООН за състоянието на електронните правителства по света "E-Government Survey 2012" България заема 60-о място от 190 държави, като само за последните 2 години е отстъпила с 16 места. Оценките за страната ни по всички показатели (онлайн услуги, телекомуникационна инфраструктура и човешки капитал) са по-ниски от средните за региона. Напредъкът в развитието на е-управление у нас се свързва основно с развитие и надграждане на елементи от инфраструктурата и основните системи, както и оборудване на централната, съдебната и местните администрации с техника, интернет страници и предлаганите чрез тях информация и електронни услуги, както и мащабните обучения на държавните служители, е посочено в стратегията. Според Доклада за състоянието на администрацията от 2012 г. само 80 от общо 562 администрации предлагат 1231 електронни административни услуги, като останалите 482 нямат. Въпреки това не всички налични е-услуги се използват, като причината е, че при част от тях, се изисква лично присъствие или оригинали на документи, което обезсмисля ползването им, е посочено още в документа.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010