Президентът Росен Плевнелиев призова парламентарните партии консенсусно да изберат членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и да не изострят спора за едно от местата, като изберат за него някой от кандидатите на неправителствените организации. БСП и ГЕРБ влязоха в сериозна разправия за местата в ЦИК, като според изчисленията на социалистите, ДПС трябва да имат трима представители в 19 -членната комисия, а ГЕРБ и БСП по шестима. Партията на Бойко Борисов, която е получила най-голям резултат на предишните парламентарни избори, сметна обаче, че й се полагат 7 места. От тази спорна една бройка зависи дали представителите на ГЕРБ в ЦИК ще могат да блокират решенията на комисията, които се вземат с 2/3 мнозинство. По закон държавният глава назначава със свой указ 15-те "редови" членове на ЦИК, след като са му предложени от Народното събрание, което пък си запази правото да определя директно четиричленното ръководство. Според предварителна информация на Mediapool, подходът на експертите на държавния глава при изчисляване на квотите е бил по-близък до този на ГЕРБ. От БСП и ДПС обаче се заканиха, че в такъв случай ще обжалват указа на Плевнелиев пред Конституционния съд (КС). Сега обаче президентът предлага партиите сами да решат възникналия конфликт и да му предложат консенсусно решение. Той припомня засилената обществена чувствителност към прозрачността и честността на изборите. "Това изисква съвсем нов подход, който нееднократно беше деклариран и от управляващите. Крайната цел е не само политиците, но и българските граждани да бъдат сигурни, че макар и формиран на партийно-квотен принцип, този орган (ЦИК) ще работи преди всичко експертно и няма да се превърне във функция на политическите партии и на разпределението на силите между тях", посочва Плевнелиев. Според него "спорът около това кой да излъчи един от членовете на ЦИК в никакъв случай не помага за това обществото да възприеме ЦИК като надпартиен експертен орган". Президентът предупреждава, че задълбочаването на спора "ще даде един много лош сигнал към българските граждани и ще постави под съмнение началото на дейността на ЦИК". Той напомня, че за пръв път беше дадена възможност представители на неправителствени организации да номинират членове на ЦИК. Бяха подкрепени четирима кандидати, предложени от структури на гражданското общество. Президентът Росен Плевнелиев е уверен, че правилният подход е партиите да се обединят и да предложат кандидат, излъчен от неправителствените организации, който има експертиза и се ползва с обществена подкрепа. Въпросните четирима граждански кандидати, които парламентарните партии "селекционираха", са на Ивилина Алексиева, Цветозар Томов, Таня Цанева и Камелия Ненкова. Още с внасянето на номинациите бе известно, че БСП са си "определили" Ивилина Алексиева от Института за модерна политика на Борислав Цеков за председател на ЦИК. Алексиева, която е работила четири години в Министерството на извънредните ситуации, оглавявано от Емел Етем по време на кабинета "Станишев", се ползва с доверието на зам.-председателя на парламента Мая Манолова от БСП, тъй като оглавяваше гражданския съвет към комисията на Манолова за връзки с гражданското общество. Таня Цанева пък бе номинирана от близката до БСП неправителствена ГИСДИ, а Камелия Ненкова, бивш зам.-министър на отбраната в кабинета "Станишев", бе сред експертите, привлечени от Мая Манолова за изготвянето на новия Изборен кодекс. Социологът Цветозар Томов, който участва в Гражданския съвет към Реформаторския блок и бе сред най-изявените публични критици на кабинета "Борисов", бе предложен за член на ЦИК от 9 неправителствени организации. Неговата кандидатура бе предварително подкрепена от ГЕРБ, които смятат да го излъчат за член на ЦИК от своята партийна квота. Управляващите и опозицията се разминаха в "математиките" си поради текста в Изборния кодекс, според който пропорционално на партийното разпределение в парламента се пресмятат членовете на ЦИК, назначавани от държавния глава. От тази сметка, обаче, управляващите изключват четиричленното ръководството на комисията, въпреки че те също са членове на колективния орган и нямат по-различни правомощия от останалите. Според тълкуването на БСП и ДПС, тъй като председателят, двамата му заместници и секретарят на ЦИК се назначават от пряко парламента, те "не играят" при пресмятането на квотите. От останалите 15 бройки се вадят още две, включващи по един представител на Синята коалиция и НДСВ – двете формации, които са успели да вкарат евродепутати на предишните евроизбори. Така, като се тегли чертата, президентът трябва да раздели останалите 13 места в ЦИК между четирите парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", разясни преди седмица Мая Манолова с калкулатор в ръка. Нейните изчисления изглеждат така: ГЕРБ-5; БСП -5; ДПС -2; "Атака" -2. "Като им прибавим и по един в ръководството, който им се полага с парламентарно назначение, окончателният състав на комисията ще изглежда 6 души за ГЕРБ, 6 за БСП, 3 за ДПС, 2 за "Атака" и по един за Синята коалиция и НДСВ", обясни окончателният вариант на сметката си Мая Манолова от Коалиция за България. Според ГЕРБ, обаче няма никаква логика ръководството на комисията да бъде изключено от общото изчисление. "Така и така всички парламентарно представени партии ще получат по един човек в ръководството на ЦИК, не е ясно защо от общата сметка се изключват тези четирима души. Целта е единствено с математически трикове ДПС да получи един член в ЦИК повече за сметка на ГЕРБ", обясняват от формацията на Бойко Борисов.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010