Човек може да се опита да разбере, макар и да не е съгласен с тях, изблиците на патриотизъм, патриотарство и откровен руски шовинизъм като производна на анексирането на Крим от Путин. Но съзвучните с тях български гласове български ли са? Или са нещо друго?
Ирационално е за гигантската държава да трепери от сластна възбуда от поглъщането на нова(стара) териториална троха. Но какво да се прави- апетитът към мръвката е нещо което се възпитава от детството, от средата, от традицията ( а някои специалисти казват, че се оформя още в майчината утроба).
Ако не ви набият в опит да оспорите правото им да се налагат със сила, повечето руснаци ще ви пратят любезно по дяволите с четиристишието на Тютчев- в смисъл, че не бива да се напъвате да разберете неразбираемото ( за самите руснаци):
Умом России не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать -
В Россию можно только в е р и т ь.
В резюме: вярваш и козируваш, какво тук значат някакви си европейски глезотии да се съмняваш, водейки се по акъла на някакъв си Декар(т)!
Тя Русия има толкова декари, че на Декар(т) му е бедна буржоазната френска фантазия, пък тръгнал да се мери с нейната философия на сляпата вяра ! Имала е, има и има правото да притуря всеки декар, щом може да си го вземе!
Като послушни адепти на този начин на мислене, точно това и правят българските русофили- вярват в божествеността на всичко, що е руско. Ако ще да е жалък съветски запорожец, които едвам пърпори по пътя към Европа, пак ще са убедени, че това му е хубавото, защото запорожците са непретенциозен и най-подходящ за нашата непретенциозност автомобил за целите на извозването ни към Евразия.
Безобидният на вид липсващ здрав разум в този  инфантилен  фанатизъм обаче започва да става обиден, когато на българските русофили им дадеш медийна бухалка в ръката, а те направо жонглират постоянно с нея в ансамблови съчетания като в спектакъл на Нешка Робева. И са не просто участници в неравния дебат за посоката на нашия път на развитие, а дават тон за песен- обикновено със съветски лайтмотив или подтекст.
Това, че Путин залага на най-примитивните страсти за уголемяване на залинелия му след 14 години автокрация рейтинг сред руския народ, е ясно. Ясно е също, че негови туземни имитатори пробват тук същият трик, като се опитват да изцедят някой политически процент за себе си в заиграването с русофилските чувства, подхранвани пропагандно от десетилетия.
Въпросът е дали на тази тенденция има изобщо някакво противопоставяне или в играта на плурализъм антиевропейското и антибългарското настъпление ( доколкото България все пак настоява да е част от Европа) не се възприема вече от позицията на силата като легитимно усмиряване на все по-смирените гласове на прозападната ориентация, изпаднали в ситуация на самоотбрана със затихващи функции пред лицето на накокошинените от кремълската агресия нашенски путинофили.
България обаче е единственото място на света, където протуберансите на източното слънце избухват в сърцето, душата и джобовете на туземците, поставящи собствения си патриотизъм на прокрустовото ложе на любовта към чужда държава, народ, култура, традиции и най-вече- на полето на преклонението пред бруталната сила и безпардонност на тази държава, която не може да се насити на територии и в днешния 21- ви век, когато би трябвало да е станало ясно и на последния ескимос, че щастието на индивида не зависи от размера на държавата, която обитава.
Същевременно България започна да се появява от нищото в световното медийно пространство във връзка с Крим. Вчера изникна в анализ на Ройтерс, където е спомената като една от рисковите държави в кръга на руските мечешки апетити, разпалени откъм аншлуса на полуострова. Утре вероятно ще бъдем забелязани и в други световни медии.
А ние „забелязваме”ли същото? Къде ни е огледалото? Как се виждаме в него?
Ще ви кажа: според Божидар Димитров, един от капацитетите по обругаване на несъгласните с преклонението пред всичко руско, оспорващите неговата трактовка на историята в частта за освободителката ни, са „политически проститутки”. Повтори го два пъти от екрана на БиТиВи на празника на коронацията на руския император Александър Втори, който ние празнуваме като национален празник на 3 март.
Същият и тази сутрин се разпали от телевизионния екран с екзалтирана реч как Русия имала право да си вземе Крим на основание на пролятата там в миналото кръв ( нищо, че никой не заплашваше там и в цяла Украйна и с проливане на капка кръв).
С кръв ( през руско-турската война) и без капка такава през 1944-та Русия на два пъти си взима и България, която после на два пъти едвам се отървава от пълна русификация и вечна окупация.
Божидар Димитров, близък съратник на вожда на Гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България, говореше като болшевишкия му съименник Георги Димитров с благоговение за съветската си втора родина. Говореше със стомана в гласа, на която и Сталин би завидял, в защита на правото на чуждата държава- сякаш някой съмняващ се в него му посяга на най-милото и скъпоценното.
Явно това се възприема за нормално от страна на  директор на БЪЛГАРСКИЯ национален исторически музей в управляваната от русофили България.
И Ройтерс се чуди, дали Путин няма да посегне и на „рисковата” България?
Що за въпрос: тя отдавна е превзета от петата колона отвътре чрез един пълзящ аншлус и само българите, които обичат повече България от Русия, могат да си отвоюват.
 
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010