Форин афеърс: Руско-германска Европа

16 Март, 2014 - 11:10 - Klassa.bg Rss - всички новини

Съдбата на Украйна и на региона като цяло ще се решава от две страни: Русия и Германия.
През последните няколко седмици станаха ясни няколко важни факта за Европа. Преди кризата в Украйна американците и западноевропейците бяха свикнали да виждат Европа като френско-германска. Тази версия на Европа, създадена след Втората световна война, за да смекчи едни от най-големите междудържавни съперничества, предвиждаше, че решенията се взимат от Франция и Германия, а центърът на европейска тежест определено са намира на Запад. Но в наши дни най-интересните неща се случват на Изток. Украйна, която се стреми да се отърси от своето съветско наследство, направи първите стъпки към това да се превърне в една от най-големите и гъстонаселени страни-членки на Европейския съюз, но Русия се опита да провали нейните планове. Полша, която дълги години беше смятана, за младши член на европейския отбор, се прояви като лидер, организирайки преговори между бившия украински президент Виктор Янукович и украинската опозиция. В тази нова Европа френско-германският механизъм беше сменен от руско-германски. Днес, когато Европейският съюз се движи на Изток, определяйки какви ще бъдат неговите бъдещи граници и гранични територии, решенията кой ще влезе в него, а кой не и при какви условия ще се вземат от Русия и Германия.
Борбата за Украйна е в голяма степен борба за това каква форма ще приеме руско-германската Европа. Русия направи смела и агресивна геополитическа стъпка, демонстрирайки, че се чувства в правото си да анексира нужните й територии, за да строи Евразийския съюз в противовес на Европейския. Украйна е важна част от този план и Крим се оказа предната линия. Много е вероятно Русия да задържи завзетото – във всички останали регионални конфликти тя успяваше – и да продължи да използва своите позиции в Крим, за да дестабилизира Украйна. Това трябва да помогне на Русия да прокара ясна граница между своите ценности, култура, политика и икономика и ценностите, културата, политиката и икономиката на Запад.
Благодарение на ролята на Германия като ключова страна на Европейския съюз и нейните стабилни връзки с Русия, тя е единствената, която може да пресече или сдържа мащабните геополитически амбиции на Русия. По време на общоевропейските преговори за санкциите от края на миналата седмица стана окончателно ясно, че именно Германия като икономически център на Европа ще решава, как ще се оказва натиск върху Русия и как ще се балансират двата европейски стремежа – да се накажат руснаците и икономически да се сближим с тях. Първоначално Германия се опита да се противопостави на прибързаното въвеждане на санкции, стараейки се да усмири гнева на Запада и да се изработи такова решение на проблема, в рамките на което руснаците и новото украинско правителство трябва да проведат преки преговори за бъдещето на Крим с помощта на международно посредничество.
Това показва нежеланието на Германия да се откаже от своите дългосрочни планове. Още в края на Студената война тази страна заложи на икономическите връзки с Русия, надявайки се да подтикне руското общество към модернизация. Тя от самото начало се стремеше да изгради устойчиво сътрудничество с Кремъл, разчитайки, че това ще подкрепи мира и реда в Източна Европа. По същия начин тя изглади отношенията си с Франция след Втората световна война /1939-1945/, за да избегне конфликти в Западна Европа.
Тази стратегия има дълбоки исторически корени: по време на Втората световна война. Германия разори десетки руски градове и обсади Санкт Петербург, уморявайки от глад над милион мирни жители. Русия успя да победи, но плати скъпа цена. За отмъщение тя, грабейки и насилвайки, достигна до Берлин и на свой ред умори от глад милион германски военнопленници. Двете армии преминаха през Украйна и се сблъскаха на нейна територия – по-конкретно в Севастопол – в кървави битки. Тази чудовищна обща история сближи Русия и Германия след 1991 – никой не искаше нейното повторение. Германия започна активно да ухажва Русия, за да не възникне отново конфликт. Тя предложи на руснаците своята техническа помощ и своите технологии за инфраструктурни и индустриални проекти. Русия прие и оцени това. Тя също показа, че иска по-специални отношения с Германия, започвайки да се държи с нея като с велика държава и предоставяйки и директен достъп до руския газ чрез газопровода "Северен поток". Символ на тези тесни – според мнението на някои даже прекалено тесни - отношения стана бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който зае високоплатен пост в "Газпром" след своята оставка през 2005.
Преди няколко години – в периода между 2008 и 2012, когато президент на Русия беше Дмитрий Медведев – тези отношения достигнаха нови върхове. Германия харесваше да работи с Медведев и тя го възприемаше като символ на руската модернизация и като руски лидер, говорещ на един език с нея и ценящ либералните права и свободи. Проектът "Сколково", който имаше за цел да превърне Москва в центъра на високите технологии, изглеждаше на европейците изключително многообещаващо. Но в своята надежда да намери в руските лидери добър партньор Германия надцени значението на Медведев.
Бурното завръщане на Путин на власт през 2012 и преминаването на Медведев на поста министър-председател бяха силен удар за Германия. Германските политици осъзнаха това, което мнозина отдавна говореха, че Медведев е била само марионетка на Путин, симпатичното либерално лице на автократичната държава. Желанието на Путин да се върне на власт, въпреки нежеланието на някои руснаци, неговата риторика и силово потушаване на московските протести от 2011, показаха, че Русия не се е променила. Това принуди Германия да признае, че мирното сътрудничество и икономическо взаимодействие невинаги може да предотврати конфликтите, особено когато имаш работа с Русия, склонна към авторитарна политика вътре в страната и експанзионистична – навън. В Молдова Русия водеше открита кампания против подписването от проевропейското правителство на тази страна споразумение за асоцииране с ЕС, а също така насърчаваше националните анклави към сепаратизъм. На свой ред, германският канцлер Ангела Меркел провеждаше курс в подкрепа на европейските амбиции на Молдова.
Дори ако Германия се е разочаровала от Русия и е пожелала да я изолира, това ще й бъде много трудно – тя е неразривно свързана със своя източен съсед както географски, така и с много години на сътрудничество, съперничество, взаимни изгоди и памет за пролятата от двете страни кръв.
Днес Русия е 11 по големина експортен пазар на Германия и се нарежда веднага след Полша. Москва продава на Германия газ и петрол, и купува от немците скъпи машини и индустриална продукция. Търговското ембарго или конфискуването на активи ще удари Германия много по-силно, отколкото която и да било друга европейска държава – освен може би Холандия с тяхната "Роял Дъч Шел" - и със сигурност много по-силно, отколкото САЩ. Същото се отнася и до прекратяването на доставките на газ. Но трябва да е ясно, че Русия зависи от Запада по-силно, отколкото Запада от нея. Европа е нужна на Русия като потребител на нейния газ и петрол. Най-вече тя се нуждае от Германия като източник на инвестиции и технически знания. Икономическата изолация ще навреди и на двете страни, но за Русия тя е по-страшна.
Именно затова Русия, заемайки Крим, едва ли ще спечели войната. Германия се стреми да отслаби напрежението, но тя повече от всякога е готова да вземе Украйна под своето икономическо крило. Развивайки се, Украйна ще получи по-големи възможности да утвърди своята независимост от руската власт. Днес германското ръководство започна да идва на себе си, след като осъзна колко грубо Русия е нарушила международното право в Крим. Лидерите на Русия и Германия разбират какво е заложено в тяхното съперничество за правото да определят европейската политика и икономика. Техните цели са коренно противоположни, но едновременно с това те са заинтересувани да намерят общ език и да подкрепят мира. Борбата в Крим може да завърши с пат, но играта на двете държави няма да приключи с това и в бъдеще те все още могат да достигнат до обща визия за Европа. При всички положение, в бъдеще ние ще имаме работа с руско-германска Европа – за добро или лошо.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010