Броят на чужденците, живеещи в Германия, е достигнал рекорд през 2013 г., показват данни на Федералната статистическа служба, цитирани от Франс прес. Според статистиката, 7,6-те милиона чужденци във Федералната република в края на 2013 г. са с 5,8 процента повече, отколкото през предишната година, а най-много от тях са от страни членки на Европейския съюз. Най-голяма част от новодошлите чужденци произхождат от Източна Европа, най-вече от Полша и Унгария. Силно нарастнал е броят на кандидат-имигрантите от Румъния и България, но като цяло делът им в общата бройка имигранти остава малък. Пристигащите от Румъния и България, които се настаняват в определени градове като Берлин или Дуисбург в западната част на Германия, бяха заклеймени от германската преса през последните месеци, отбелязва Франс прес. Продължава да нараства и броят на имигрантите от Южна Европа като най-голям ръст са отбелязали испанците (13 процента), следвани от гърците (6 процента) и италианците (4 процента). В Германия има незапомнен наплив от търсещи убежище сърби, предаде Франс прес. Най-често това са бедни роми, които докато чакат решение на молбата си за убежище, се възползват от условия за живот, много по-добри от тези в родната им страна, допълва агенцията. През последната година най-много молби за убежище във Федералната република  - 18 001 - са подадени от сръбски граждани, което е увеличение с 40 процента в сравнение с 2012 г. Сред шестте страни с най-голям брой кандидати за убежище в Германия са Македония и Босна и Херцеговина. Напливът е започнал, след като през 2009 г. ЕС премахна визите за пътуване в Шенген за гражданите на Сърбия, Македония и Черна гора. От 2012 г. Германия е страната с най-голям брой търсещи убежище в Европейския съюз, но центровете за бежанци са претъпкани от наплива на кандидат-бежанци и отправят сигнали за тревога, най-вече в Берлин, пише в друг свой материал агенция Франс прес. Настанено от есента в жилище в околностите на Берлин, шестчленно семейство от Босна и Херцеговина се смества върху площ от 25 квадратни метра. Тези роми, избягали от бедността и дискриминацията, убиват времето в обстановка, сведена до най-необходимото: голямо легло, маса и разпадащ се диван. Приемният център, който е усамотена постройка в края на гората, ще трябва да затвори врати на 15 април, но предвид голямото нарастване в броя на търсещите убежище, ще остане отворен по-дълго. На другия край на столицата в квартал, пълен със социални жилища в някогашния Източен Берлин, Биргит Бауер, директор на центъра за търсещи убежище в Лихтенберг, се тревожи: "Разполагаме с 350 места в този център, но в действителност настаняваме между 360 и 370 души. Някои семейства, които вече живеят натясно, са се съгласили да приемат други хора в апартаментите си." В 10-етажната сграда, превърната в център за бежанци преди повече от две години, са събрани 18 националности. Тук също върху 20 квадратни метра живеят четирима или петима души, хранят се с полуготови храни и използват общи бани и тоалетни. Понякога бивши училища или гимназии бързо биват преобразувани в центрове за бежанци. "Трябваше да наемем допълнителни преводачи и работим на 150 процента от капацитета си", добавя Бауер. В Берлин в момента има 8360 кандидати за убежище, настанени в подобни центрове, чийто общ капацитет не надхвърля 8100 човека. Около 450 други търсещи убежище биват настанявани по спешност в хотели "за няколко дни или за една до две седмици", казва Франц Алерт, председател на Службата по здравеопазване и социални въпроси, която основно се занимава с бежанците в Берлинската община. "Ситуацията е напрегната, дори тежка, понеже през тази година очакваме още по-голямо нарастване на броя на търсещите убежище", обяснява той. Прииждането на чужденци, впрочем, се използва от неонацистки групи. Миналата година в Берлин жителите на популярен квартал, подпомогнати от активисти на крайнодясна групировка, протестираха в продължение на няколко седмици пред център за бежанци. "Някои центрове трябваше отдавна да бъдат затворени, понеже са в окаяно състояние и не са приспособени за настаняване, но нямаме друг избор, освен засега да ги оставим отворени", допълва Алерт. От края на 2010 г. броят на лицата, подали молба за убежище на територията на Германия, е значително нараснал. През 2013 г. нарастването е достигнало 64 процента и вече наброява 127 023 молби, което е най-високото ниво от 14 години. Само през януари 2014 г. увеличението отбелязва рекорд от 76,7 процента в сравнение с януари 2013 г., сочат статистиките на миграционната служба. По-голямата част от бежанците пристигат в големите градове на страната. В Хамбург общината трябваше да превърне контейнери в жилища. На първо място сред страните по произход е Сърбия, откъдето молбите за убежище надвишават 18 000, а 90 процента от тях са на роми. Много са и търсещите убежище от Босна и Херцеговина (104 процента ръст през 2013 г.) или Косово (ръст от 74,5 процента), както и от Русия. В Берлин има голяма рускоезична общност, която привлича итърсещи убежище най-вече от Чечения.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010