Това, че петата колона у нас се бори за живота на съветското наследство и след смъртта на СССР, не е новина.
В този смисъл днешните упреци на червените общинари в защита на паметника на Червената армия и други негови производни в столицата са повече от предсказуеми- още повече, че тези вопли откликват подобаващо за тях на господарското нареждане от Москва с призив да бъдат наказвани българи, посегнали на фундаменталните монументални остатъци от съветското наследство в София.
В декларация на общинарите от БСП, разпространена до медиите, се забърква каша от знаци на равенство между тези монументи с паметника на Левски, обект на кражба. : “В последните дни беше извършена поредица от вандалски актове срещу паметници на територията на София – паметника на Васил Левски, паметника на съветската армия, както и Братската могила в Борисовата градина.”
“Подобни посегателства спрямо паметници, които част са от културно-историческото наследство на града ни, са неприемливи във всичките им форми. Оскверняването на какъвто и да е паметник е престъпление позор и срам за всички нас”, заявяват още общинските съветници от БСП.
Това е от(к)ровен опит да се опаковат заедно несъвместими проблеми, като реалното поругаване на паметника на Левски, таксуван доста подло от червените общинари като равнозначно събитие на гражданските акции срещу наследството на чуждата окупация
По този начин именно червените общинари поругават паметта на Левски, който ни е завещал : „Който ни освободи, той и ще ни зароби”.
Ако на червените общинари мнението на Левски за любимата им във всички превъплъщения Русия им е малко, ето допълнение към него и от Ботев за жалбите на българите в Бесарабия ( т.е. в днешна Украйна):

Това, че петата колона у нас се бори за живота на съветското наследство и след смъртта на СССР, не е новина.
 
В този смисъл днешните упреци на червените общинари в защита на  паметника на Червената армия и други негови производни в столицата са повече от предсказуеми- още повече, че тези вопли откликват подобаващо за тях на господарското нареждане от Москва с призив да бъдат наказвани българи, посегнали на фундаменталните монументални остатъци от съветското наследство в София.
 
В  декларация на общинарите от БСП, разпространена до медиите, се забърква каша от знаци на равенство между тези монументи с паметника на Левски, обект на кражба. : “В последните дни беше извършена поредица от вандалски актове срещу паметници на територията на София – паметника на Васил Левски, паметника на съветската армия, както и Братската могила в Борисовата градина.”
“Подобни посегателства спрямо паметници, които част са от културно-историческото наследство на града ни, са неприемливи във всичките им форми. Оскверняването на какъвто и да е паметник е престъпление позор и срам за всички нас”, заявяват още общинските съветници от БСП.
 
Това е откровен опит да се опаковат заедно несъвместими проблеми, като реалното поругаване на паметника на Левски, таксуван доста подло от червените общинари като равнозначно на гражданските акции срещу наследството на чуждата окупация
 
По този начин именно червените общинари поругават паметта на Левски, който ни е завещал : „Който ни освободи, той и ще ни зароби”.
Ако на червените общинари мнението на Левски за любимата им във всички превъплъщения Русия им е малко, ето допълнение към него и от Ботев за жалбите на българите в Бесарабия ( т.е. в днешна Украйна):
 
Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск­ите колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожела­хме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от то­ва намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не остави­ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има пра­во да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Пъ­рвата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Пр­авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ­на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е “да са не раздражават духове­те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ – Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.
 
ХристоБотев
Публ. във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51.
 
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010