Президентът Росен Плевнелиев наложи частично вето върху Изборния кодекс заради неефективната преференция, отказа от електронно гласуване, правилата за назначаване на Централната избирателна комисия (ЦИК) и затрудняване на процедурите за свикване на референдуми. Държавният глава връща и текст заради техническа грешка в методиката за разпределение на мандатите на парламентарни избори. Това съобщиха от "Дондуков" 2 в петък вечерта. Държавният глава отчита "положителни стъпки" в новия изборен закон, но заявява, че не е "постигнато устойчиво решение, което да отразява напълно обществените очаквания". Отново повдига въпроса защо не е било поискано становище от Венецианската комисия и отбелязва приемането на кодекса в последния момент, непосредствено преди насрочване на изборите за Европейски парламент. Той критикува отмяната на експериментално електронно гласуване по интернет и посочва, че не приема тезата, че противоречи на Конституцията. За пореден път отбелязва, че кодексът не е решил и проблема с избирателните списъци и не са предприети стъпки в посока активна гражданска регистрация. "Отстъпихме и от създаването на преброителни комисии в общини с население до 30 000 избиратели. Тази мярка е добра и беше въведена, за да се преодолее контролирането на вота в малките населени места", посочва още Плевневлиев. Подозренията за ЦИК Изразените намерения за професионална ЦИК са мотивирали мнозинството да промени начина за конструиране на комисията, посочва държавният глава. Той обаче отчита, че вън от логиката остава изискването за членовете на комисията образователният ценз за да е препоръчително, а не задължително. "Към този недостатък следва да се добави и липсата на изисквания кандидатите да притежават специализиран професионален опит", изтъква още Плевнелиев. "Професионализацията на ЦИК може да бъде постигната посредством установяването на изисквания за притежаването от нейните членове на определено образование и минимален стаж по специалността или опит в организацията или произвеждането на избори. Липсата на експертиза може да възпрепятства законосъобразното протичане на изборния процес", отчита държавният глава. Заложеното намерение членовете на ЦИК да бъдат пълноценно ангажирани в изборния процес не е доведено до край, тъй като няма забрана те да упражняват която и да е свободна професия. "По този начин те могат да бъдат неравнопоставени", заключва президентът. Разминаването между ангажимента за професионализация на ЦИК и реалните заложени изисквания в закона пораждат "подозрение, че предприетите законодателни промени са мотивирани единствено от желанието да бъдат сменени членовете на ЦИК и да се отнемат конститутивни правомощия на държавния глава". Веднага след това Плевнелиев оспорва и текста в ИК, според който ръководството на комисията се назначава не от президента, както бе досега, а от Народното събрание. "През последния четвърт век българският президент е назначавал целия състав на централните комисии след консултации с политическите партии. Тази процедура се е наложила, тъй като досега не е имало съмнение, че именно при конституирането на ЦИК политическата система в най-голяма степен се нуждае от баланс. Такава е ролята на държавния глава – да бъде равноотдалечен от разделените власти и от политическите партии. Президентската институция е призвана да търси баланс и консенсус между политическите субекти", пише Плевнелиев в мотивите към ветото. Преференциалното гласуване Държавният глава оспорва и разпоредбите за префернциалния вот, който се обезсмисля от текста, че когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, предпочитанието ще се зачита за първия в партийната листа. "Това законодателно решение не отговаря на исканията на българските граждани – гласът им да има значение при определяне на личностите, които ще ги представляват в Народното събрание и в Общинския съвет", заявява държавният глава. "Смисълът на всяка реформа в изборното законодателство е да се активизира участието на гражданите в демократичния процес. Недоверието към политиците и политическите партии се отразява негативно и на цялостното отношение към държавните институции. Засилването на мажоритарния елемент в избирателната система дава възможност да се гласува за личности", казва още президентът. И добавя, че "по този начин гражданите могат да влияят ефективно при избора на кандидати". Той оценява като стъпка в положителна посока възможността избирателят да пренарежда листите на партиите на европейски избори с преференциален праг от 5% и без допълнителни условия, но не вижда достатъчна аргументация защо при парламентарни и местни избори прагът е с два процента по-висок. "Не смятам, че има причина да се прави разлика в прага на преференцията при произвеждане на различни избори. Връщам уредбата, за да се обсъди намаляването на преференциалния праг за избори за народни представители и общински съветници от 7 на 5 на сто", се казва още в мотивите на ветото. Машинно гласуване, а не електронен вот Отчитайки, че Изборният кодекс въвежда машинно гласуване, президентът изразява недоумение, защо "при по-стара технология на машинно гласуване се приема, че може да се запази тайната на вота, а при съвременните технологии и електронно гласуване не може". "Въвеждането на машинно гласуване е мотивирано от вносителите като преодоляване на субективизма при работата на секционните избирателни комисии, като предотвратяване контролирането на вота и като избягване на изборни фалшификации. Как ще бъде постигнато това, след като липсват норми, които напълно да гарантират тайната на вота на отделния избирател?", пита президентът в мотовите на ветото. Той настоява законодателите да изяснят и самата технология на машинното гласуване. Особено вниамние отделя на факта, че при вот с машина избирателят ще получава "контролна разписка" за упражненото си право на глас. "Тази разписка съдържа ли информация за кого е гласувал избирателят или само факта, че той е упражнил избирателното си право? От текстовете не става ясно дали пускането на разписката от гласувалия ще се извършва пред секционната комисия. В зависимост от информацията в контролната разписка, законодателят е трябвало да предвиди и вида на специалната кутия за машинно гласуване (прозрачна или непрозрачна) и евентуалното поставяне на разписката в непрозрачен плик", пише президентът. "Ако волята на законодателя е била контролната разписка да съдържа информация за вота на избирателя за кандидатска листа и евентуално упражненото предпочитание за кандидат от избраната кандидатска листа, то трябва да има разписани правила, които да гарантират, че информацията от тази разписка няма да достигне до трети лица", добавя той. В мотивите си президентът акцентира на върху необходимостта за стриктна гаранция на тайната на вота. Затруднено провеждане на референдуми и технически грешки в ИК Росен Плевнелиев атакува и изискването гражданите да представят подписката си, събрана за свикване на референдум в електронен вид, допълнен с валидни, собственоръчни подписи. Според президента тази норма си противореи с изразената воля от мнозинството в НС да се облекчат възможностите за свикване на допитване. "Установяването на изискването за внасяне на подписката и в структуриран електронен вид ще създаде допълнителни трудности при реализация на формите на пряко участие на гражданите при осъществяване на държавната власт и местното самоуправление. Въвеждането на това утежняващо изискване ще увеличи времето, необходимо за внасяне на подписката, и може да възпрепятства реализацията на формите на пряка демокрация", казва Плевнелиев. Той призовава парламентът да поправи разминаване, получило се в методиката, по която ще се определят мандатите за народни представители. Плевнелиев обръща внимание, че в текстовете записано, че ЦИК извършва изчисленията по разпределение на мандатите във всички 32 многомандатни избирателни района. След като предложението за разделяна на Варна на два МИР отпадна в кодекса районите останаха 31 и държавният глава призовава за корекция на техническата грешка. Президентът обяви намерението си да наложи частично вето върху Изборния кодекс по-рано тази седмица, а в петък вечерта обяви кои са конкретните текстове, които връща за повторно обсъждане. Оттук нататък парламентът има 14 дни, в които трябва да разгледа отново текстовете на едно четене в комисия и пленарна зала. Изборният кодекс обаче бе създаден и приет от специална комисия, за да не минава през парламентарната правна комисия, и затова сега комисията, водена от Мая Манолова, трябва да се събере отново. Няма основания да се смята, че управляващите ще приемат някой от аргументите на Росен Плевнелиев.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010