При ерозирано доверие към политическата класа, усещане за безизходица и дълбок скептицизъм към способността на политическите сили да променят ситуацията в страната, ГЕРБ и БСП си остават двете партии с най-голям електорат, които ще си оспорват първото място на изборите за Европейски парламент. Това показват данните от последното проучване на "Алфа рисърч", разпространени в петък.   Докато доверието към правителството, парламента, политиците и институциите пада, нарастват очакванията към пряката демокрацията, като над половината от хората подкрепят инициативната на президента Плевнелиев за референдум за изборните правила.   В края на февруари ГЕРБ (с 16.9%) има лек превес над БСП (15.1%), но с наближаването на изборите през май надпреварата се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място (6.9%).   Новите играчи, които могат да получат шанс за политическо бъдеще на тези избори и да излъчат по един евродепутат, са АБВ - 6.1%, "България без цензура" (ББЦ) – 5.5% и Реформаторският блок - 5.0%. Всички останали партии засега остават под чертата.   Ако изборите бяха в края на февруари, най-вероятно разпределението на мандатите би било 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1.   В следващите месеци обаче, освен непредвидимия развой на политическата ситуация, три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи – водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс и мотивацията на избирателите да разглеждат евроизборите като избори със значим национален залог, посочват от "Алфа рисърч".   Въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите избори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави вота труден за прогнозиране, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите.   В процес на преструктуриране е националистическият вот. Към февруари най-висока подкрепа получава НФСБ (3.2%), "Атака" остава с 2.1%, като значителна част от нейните симпатизанти преминават към ББЦ. "Зелените“ и "Синьо единство“ на Надежда Нейнски се ползват с подкрепата на около 1% от избирателите.   Подкрепата на правителството се стесни основно до селата   Данните на "Алфа рисърч" показват, че след известна стабилизация, доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните вече са 53% и те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше по-широка социална база и в малките градове, и в селата, сега тя остава основно в селата (33% доверие; 44% недоверие). Извън основните причини за спада на подкрепата – безработицата и ниските доходи – ерозията се ускорява и от радикализирането на "България без цензура“, чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове. Така, към момента, извън традиционно критичните към кабинета десни и дясно-центристки избиратели, се прибавят тези на движението на Н. Бареков (само 6% от тях имат доверие на кабинета) и негласуващите (5.5% доверие към кабинета).   С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.   Нарастват негативните оценки за почти всички стари и нови политици. Недоверието към всеки един е вече над 50%.   Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).   Оптимистите за развитието на страната са намалели до 15 на сто   С нови 5 на сто, от 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще. Това е важен показател за посоката на обществените настроения и политическите процеси. Под средния е оптимизмът както сред частните собственици и хората на високи ръководни позиции, така и сред най-ниско платените работници и безработните. 20% достига оптимизмът единствено сред възрастните хора и живущите на село, се посочва в анализа към изследването.   Най-радикално настроени и най-настоятелни за провеждането на предсрочни избори са симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок, НФСБ и ББЦ.   Ескалацията на етническото напрежение мобилизира електората на ДПС   Макар че ГЕРБ има лека преднина пред БСП, като цяло подкрепата е много сходна и битката за първото място ще е изключително оспорвана. Личните рейтинги на Бойко Борисов (21.5%) и Сергей Станишев (19.1%) също са близки.   Финалният резултат от изборите ще зависи много от степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации.   ДПС запазва традиционните си избиратели и дори засилва мобилизацията им - до 6.9% подкрепа, след като изведе на преден план етническата проблематика. Това поведение, което има сплотяващ за симпатизантите на движението ефект, рикошира обаче твърде негативно в обществото. Само за един месец председателят на ДПС Лютви Местан трупа 8% отрицателни оценки и достига 73% неодобрение. Доста стремглаво нарастват негативните настроения към него и сред привържениците на коалиционния партньор БСП (до 66%).   Избирателите на АБВ продължават да идват основно от периферията на БСП и от центристки формации. След рестарта на движението, Георги Първанов губи 9% от личния си рейтинг, но въпреки това остава сред политиците с относително най-високо одобрение (21.2%).   Основната електорална трудност пред Реформаторския блок е "спояването“ между традиционните десни и центристките избиратели. Ако тази личностна и психологическа бариера не бъде преодоляна, блокът трудно би постигнал по-голям ръст.   Хора с нисък социален статус, искащи "наказание на всеки", помпат ББЦ   Ръстът на избиратели към "Българя без цензура“ идва основно от по-малките населени места и някои областни градове. Мъжете силно преобладават над жените, както и възрастовите групи 18-30 г. и 50-60 г. Обща черта е по-ниското образование и социален статус, недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за "наказание на всички“. Значителна част от бившите избиратели на "Атака”, както и малки групи от ГЕРБ и ДБГ преминават към новата формация.   Подобно на останалите политици, лидерът Н.Бареков е твърде противоречиво приет в обществото – 11.3% одобрение ( ръст от 1% в личния рейтинг), но и 57.8% неодобрение.   Положителните нагласи сред цялото общество към идеята за референдум   Преобладаваща част от българското общество (54%) подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. Противниците са едва 15 на сто, а около една трета от българите, предимно по-младите, не изразяват мнение по въпроса.   Положителната нагласа към предложения референдум доминира във всички социално-демографски слоеве. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП - 45% одобрение срещу 30% неодобрение.   Желанието на избирателите за по-радикални промени в изборното законодателство е съпроводено от настояване този въпрос да не се отлага във времето. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори (както предложи президентът), 17% са за изтеглянето му за по-късен период.   От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата тук е каква част от депутатите да се избират по този начин. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%), или на част от членовете на парламента (28%).   Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).   Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна – 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.   Нагласите на избирателите към предложените за поставяне на референдум въпроси очертава две ясни тенденции. Първата, че това са важни за хората теми и всяка от противостоящите позиции има своята обществена подкрепа. Втората, че изходът от референдум по тези въпроси съвсем не е предрешен. Напротив, важен фактор за резултата ще бъде кампанията, в рамките на която защитниците на всяка от тезите ще имат възможност да убеждават избирателите в правотата на аргументите си.    

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010