Ръководството на Централната избирателна комисия (ЦИК) ще се назначава от Народното събрание, а редовите й членове ще се встъпват в длъжност след указ на президента, по предложение на парламентарно представените партии. Такъв окончателен вариант за ЦИК приеха депутатите от мнозинството в изборната комисия преди второто четене на Изборния кодекс в пленарната зала. Според проекта, приет на първо четене, президентът бе лишен от всякаква намеса за състава на ЦИК. Комисията трябваше да има 15 членове и всички те да са назначени от Народното събрание. Сега на държавния глава се "отпуска" правото да се произнесе формално за предложените от НС редови членове на ЦИК. Освен това стана ясно, че БСП абдикира от идеята за професионална изборна администрация. С официалното признаване на този факт в сряда, шефът на изборната комисия Мая Манолова обяви, че "по-добре да е ясно и всичко да е на масата”, отколкото да се претендира професионалност, а да се правят задкулисни договорки между партиите в парламента кой колко членове да получи. Обещанията за професионална изборна администрация бяха едни от най-силните аргументи на БСП в началото на мандата да започне изработването на нов Изборен кодекс, а не да се променя стария, както искат ГЕРБ. Окончателният вариант на закона "Манолова" обаче няма да се отличава съществено от закона "Фидосова", срещу който БСП и ДПС толкова негодуваха. В същото време новият Изборен кодекс ще бъде удобен повод да се подмени ЦИК, чийто сегашен състав бе формиран при управлението на ГЕРБ. "В момента от 21 души комисия ГЕРБ има 10, а БСП – четирима. Вие ми кажете дали това разпределение на местата в комисията е нормално”, обърна се Мая Манолова към колегите си от опозицията. По предложение на социалистите съставът на ЦИК се увеличава от 15 на 19 души, или само с двама по-малко от настоящия. От "Атака" настояваха ЦИК да се съставя на паритетен принцип – парламентарните партии да имат равен брой представители, но предложението им не беше прието. За сметка на това мина друга тяхна поправка – партии с евродепутати, избрани от листите на други формации, да не могат да предлагат кандидати за комисията. По думите на Павел Шопов("Атака") целта е евродепутати, избрани с листите на партията, да не могат да предлагат кандидати. Такъв е случаят със Слави Бинев, който създаде собствена партия ГОРД, а преди дни обяви, че става член на НФСБ. Комисията по изборното законодателство отхвърли предложението на ДПС всяка парламентарна партия да има по един заместник-председател в ЦИК. На заседанието присъства и се включи в дискусията Антоанета Цонева от Института за изследване на публичната среда. Тя представи предложенията на организацията за 9-членна ЦИК – петима да се избират от парламента, а останалите четирима – квота на президента. ГЕРБ възприеха идеята и я предложиха като своя, но управляващите я отхвърлиха. Мотивът на Цонева и опозицията бе, че така администрацията ще бъде професионална и ще има възможности за контрол. Малко след това обаче комисията отхвърли други предложение на ГЕРБ, коренно различно от спонтанно направеното в зала. От опозицията настояваха съставът на комисията да се запази и нормативната база, свързана с ЦИК, да не се променя. Странното им поведение стана основа за забележка от страна на Мая Манолова, която попита: "Какво искате последно – професионална ЦИК в малък състав, или вашата си комисия в момента”. Дебатите за ЦИК и дали президентът да има отношение към нея дадоха повод за поредната атака на мнозинството към държавния глава. Припомняйки случая "Марковска”, когато Плевнелиев бламира встъпването й в длъжност като конституционен съдия, депутатът от ДПС Четин Казак попита каква е опцията "президентът да откаже да назначи в ЦИК предложените от партиите номинации”. "Надявам се, че това няма да се случи”, каза Манолова, на фона на угриженото повтаряне от страна на Павел Шопов ("Атака") "В това е въпросът, в това е въпросът”.  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010