С най-висок доход у нас са висшистите, завършили информатика и компютърни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Те се осигуряват средно на 1775 лв. месечно, следвани от завършилите военно дело във ВА "Г. С. Раковски" (1673 лв.).   Това стана ясно при демонстрацията на третото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас в петък от екип на просветното министерство. Системата е вече достъпна онлайн и съдържа регистри, анкети и информация за различните университети, като дава възможност за генериране на различни статистически класации, включително и по показатели, избрани от потребителя.   Системата дава възможност и за съставянето на собствена класация от потребителите. Може да се извадят, например, данни за университетите, подредени само по един показател, например размера на стипендиите.   Според обновената статистика, военното дело е направлението с най-голям процент на завършилите, които се реализират по специалността – 97 на сто. По този показател на второ място са фармацевтите (94 процента), следвани от медиците (93 процента).   Рейтинговата система използва 77 показателя, групирани в шест категории, като най-голяма тежест има именно връзката на предлаганото обучение с пазара на труда – 35 процента. Следват учебният процес (25 процента), научните изследвания (20 процента), учебната среда (5 процента), социално-битови и административни услуги (5 процента) и престижността (10 процента).   Като най-важните показатели за качеството на образованието, предлагано в даден университет, Боян Захариев от института "Отворено общество" посочи акредитационната оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), следвана от безработицата, на която е дадено дори по-голямо тегло от показателя за възнаграждението. На трето място по важност експертите поставят приложението на специалността след дипломирането.   Системата "мери" университетите и по размер на стипендиите, библиотечната база и общежитията.   Доколко е престижен даден университет, се мери най-вече по успеха на кандидатстващите в него. За професионално направление "Право" най-престижен се явява Софийският университет не само сред студентите, но и сред преподавателите и работодателите.   Според общата класация на университетите у нас по новата рейтингова система, СУ е лидер в общо 18 направления (миналата година са били 21). Техническият и Медицинският университет в София споделят второто място, водейки по пет направления, а Химико-технологичният и металургичен университет е трети с първо място по четири направления.   Правото е най-престижно в СУ, но и Русенският университет отбелязва напредък   През 2013 г., първенството по професионално направление "Право" за поредна година е на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (62 т.). Той е следван от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Пловдивския университет (ПУ), съответно на второ и трето място, а четвърта и пета позиция са Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий" и Русенският университет "Ангел Кънчев" с равен брой точки – 52.   Първите четири места остават непроменени през последната година, а Русенският университет отбелязва напредък, като се качва с едно стъпало нагоре в класацията.   Алма матер води по почти всички показатели в това направление. Въпреки това, УНСС има по-висока акредитационна оценка, а РУ предоставя най-добрите социално-битови условия.   При оценяването се има предвид и показателят "Ексклузивност", който измерва колко от преподавателите по дадена специалност преподават само в даден университет, и колко от тях пътуват и четат лекции в други висши училища.   В това отношение на първо място отново е СУ с 92 процента "ексклузивни" преподаватели. Висока оценка по този параграф получава и Варненският свободен университет "Черноризец Храбър", в който 74 на сто от преподавателите работят само там.   Софийският университет води и по заплащане на дипломираните от там юристи. Системата сочи, че през 2013 г. средният осигурителен доход на завършилите право в СУ е 963 лв. на месец.   Системата дава възможност да се проследи развитието на даден университет през годините, както и движението му в класациите.   Медицината е направление за отличници   Средният успех на студентите по медицина у нас е 5.55, съобщи ръководителят на проекта за рейтинговата система Георги Стойчев. Той отбеляза, че Тракийският университет, който е на последно място в класацията на висшите училища, предлагащи образование по медицина, но с 66 т., с които би надминал дори първото място на СУ в класацията по право.   Първо място заема Медицинският университет в София със 75 точки, Варненският и Пловдивският медицински университет делят второто с по 73 точки, а на трето място е Плевенският с 69 точки.   Изводът е, че в България няма лоши университети по медицина, заключи Стойчев и уточни, че по това направление масово се наблюдава "почти нулева безработица и минимум 1000 лв. осигурителен доход".   Забележителен е и процентът на реализация по специалността за всички висши училища, в които се преподава медицина, като лидер е Пловдивският университет. 98 на сто от завършилите медицина там практикуват професията си.   Някои икономисти стават шефове, други - продавачи   За направление "Икономика" обаче не може да се каже, че университетът е без значение. Икономическите специалности са най-масовите у нас и по данни на МОН към момента се изучават от около 60 хиляди студенти, а заплатите на завършилите университетите от челото на класацията надвишава три пъти възнаграждението на дипломиралите се в някои от тези в дъното.   Според рейтинговата система на министерството, в момента най-добре се преподава икономика в Американския университет в Благоевград със 72 процента реализация на дипломираните. Миналата година той е делил първото място със Софийския университет.   На трето място е УНСС, а на четвърто – Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков".   Икономистите у нас се реализират най-вече като стопански и административни специалисти (16 процента) и приложни специалисти (13 процента). 59 на сто от дипломираните икономисти работят в други сфери.   Около 6 на сто от завършилите икономическо направление в Американския университет стават административни ръководители. Като "шефове" работят и 14 процента от завършилите икономика в Транспортния университет "Тодор Каблешков", чиято водеща позиция по преподаване по това направление е може би изненадваща. 20 процента от дипломираните икономисти от Колежа по агробизнес и развитие на регионите обаче се реализират като продавачи.   ВТУ "Тодор Каблешков" дори води пред Американския университет по заплащане на дипломираните икономисти, а през последната година е повишил и акредитационната си оценка.   Бюджетът за висшето образование у нас тази година възлиза на 21.4 млн. лв., които тепърва предстои да бъдат допълнително разпределени между университетите по 11 критерия, като по думите на образователния министър Анелия Клисарова най-много ще се наблегне на връзката с пазара на труда.   Клисарова припомни още, че по новия модел на финансиране, влязъл в сила от началото на 2014 г., е увеличена издръжката за студентите по педагогика, природо-математически науки, инженерните специалности и информационните технологии.   Рейтинговата система на университетите е разработена по проект на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", който не само ще бъде продължен, но и развиван, каза зам.-министърът на образованието Иван Кръстев.   За изготвяне на класациите се използват данни за последните пет години от Националния осигурителен институт (НОИ), Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), официалната информационна система за висшето образование AdminUNI, част от общата информационна система за образванието Admin, SCOPUS, Web of Knowledge.   По направление "Изкуства" е създадена модифицирана класация, в която не са включени наукометрични данни и се разглеждат други индикатори. По думите на Захариев, такива са били и препоръките на гилдията. Затова и университетите, в които се преподава изкуство, се класират по други показатели.   Все пак в системата има някои моменти, които не могат да бъдат отчетени. Стоматолозите, например, попадат в дъното на класацията по осигурителен доход. Според Георги Стойчев, това е, защото повечето стоматолози у нас се осигуряват на минималния регламентиран доход за професията си.   Наложило се е също така от извадката на медицинските университети да бъдат изключени чуждестранните студенти, които в това направление са между 25 и 30 процента, а после малко от тях се реализират у нас. Така се методологията се "обърква", когато се прави класация за осигурителния принос на дипломираните.   Една от новостите в системата е, например, това, че заплатите на завършилите вече ще се съотнасят спрямо региона, в който дипломиралите се от дадения университет работят, за да се намали субективният фактор.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010