Критиките на Европейската комисия срещу българската правосъдна система се дължат основно на имиджови проблеми и неразбирането на обществото за същината на магистратската професия. Това бяха главните изводи от дискусията във Висшия съдебен съвет в сряда, която бе изцяло посветена на мониторинговия доклад на Брюксел. Докладът на Европейската комисия е силно критичен към България, а ВСС е сред най-често споменаваните институции в документа. ЕК поиска ясни правила, стандарти и контрол при назначенията в съдебната система, гаранции за независимото разпределение на делата и възможност Висшият съдебен съвет (ВСС) да реагира в случаи на политическа намеса. Отделно бе посочено, че правилата за назначенията трябва да се прилагат с по-голяма яснота и прозрачност. Съветът бе критикуван и за начина, по който в последния момент бяха променени правилата за избор на главен прокурор. Докладът бе публикуван преди седмица, а ВСС реши да организира специално заседание, на което спокойно да обсъди изводите на ЕК. Самокритики обаче липсваха. Взелите думата членове на съвета предимно отчитаха, че по повечето от забележките вече се работи. Единственото решение, което се взе, бе да се промени дневният ред на комисиите във ВСС, за да се работи по-активно по препоръките от доклада. Наред с това ВСС превключи на оправдателен режим. Най-запомнящото се изказване бе направено от правосъдния министър Зинаида Златанова. Тя обясни, че обществото не разбира много точно същината на магистратската работа и заради това има много критики, които не са отправени към точните адресати. Според нея в публичното пространство магистратската работа се коментира твърде фриволно и се правят много неоправдани внушения. Златанова допълни, че всеки магистрат има поне по едно известно дело и това прави работата уязвима на публични критики. Председателят на етичната комисия във ВСС Ясен Тодоров от своя страна обясни, че постоянните критики водят до действия на съвета, които едва ли не не бива да се изискват от него. "По време на избора на главен прокурор стигнахме до другата крайност – да проверяваме съпрузите на двама от кандидатите", обясни Тодоров. Проверката тогава бе наложена от разкритията на сайта "Биволь" за симулативната цена, по която бе изповядана имотна сделка на съпругата на тогавашния фаворит и настоящ главен прокурор Сотир Цацаров. Ясен Тодоров каза още, че не е съгласен с обществените критики, че неговата комисия не взема достатъчно насериозно задължението си да прави проверки на магистрати. Представляващият член на ВСС Соня Найденова от своя страна предпочете да говори за имиджовите проблеми, които другите институции създават на съвета. Тя даде за пример поведението на парламента с поредния провал на процедурата за избор на нов главен съдебен инспектор. "Народното събрание е длъжник на съдебната система. Негативният отпечатък на процедури, водени от други органи, се придава и на ВСС", каза Найденова. Единствено Камен Иванов отбеляза в дългото си изказване, че основният въпрос към съдебната система е за доверието и "моралния вид", който тя има в обществото. Той обаче не продължи тази си мисъл и в края не се разбра какво точно има предвид.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010