Проектът на БСП за нов Изборен кодекс, който през седмицата бе гласуван на първо четене, може да претърпи неузнаваеми корекции на второто четене, ако въобще стигне дотам. Законът, за който вносителката му Мая Манолова обяви, че след него вече "няма да има фалшификация на бюлетини, никога повече ГЕРБ няма да печели избори, никога повече Цветанов няма да бъде вътрешен министър, а Борисов премиер", е под въпрос заради разминаването между БСП и ДПС по редица от най-важните промени. Именно поради тази причина двете партии не успяха да стигнат до общ законопроект, макар че такъв бе подготвян месеци наред и Манолова хвърли колосални усилия да го представи като продукт на съвместна работа с гражданското общество (реално на тази част от него, симпатизираща на управляващите). Вероятно от желание да не саботира открито един от водещите политически приоритети на социалистите, ДПС се съгласи те да си го внесат, обявят, да се похвалят колко прогресивен е, но си запазиха правото да нанесат свои редакции в него между първото и второто четене. Още през септември от Движението за права и свободи се обявиха против активната регистрация, планирания преференциален праг 7 на сто и непромененото изискване за уседналост. Партията освен това настоя да се разреши на агитацията на майчин език. БСП пък категорично не е съгласна да се премахне ограничението, което не позволява на изселниците да гласуват на местни избори. Тази позиция се споделя и от опозиционната ГЕРБ. Двете партии също така се обявиха и против въвеждането на предизборна агитация на майчин език. На поредица разговори между БСП и ДПС тогава се стигна до решението различията да бъдат изгладени във финалната фаза от обсъждането и приемането на закона. Тази фаза вече настъпи – всяка партия трябва да внесе предложенията си за промени до следващия петък. Различията между БСП и ДПС обаче не са изгладени, както заявиха пред Mediapool народни представители от двете партии, които имат отношение към проекта. В същото време социалистите не могат да разчитат на подкрепа от ГЕРБ, тъй като, въпреки съвпадението по редица въпроси, партията на Бойко Борисов няма да гласува за закона на Мая Манолова, тъй като е на мнение, че не е нужно да се приема нов Изборен кодекс, а да се внесат промени в сегашния, приет при управлението на ГЕРБ под ръководството на Искра Фидосова. В момента и трите партии смятат, че е напълно възможно парламентът въобще да не стигне до приемане на нов изборен закон. Аргументите са различни, но общото е, че всеки прехвърля вината на другите. Ако се стигне до провал на проекта "Манолова", бившите управляващи ще извлекат двойна политическа полза. Първо, ще посочат как БСП и ДПС реално нямат мнозинство, не могат да изпълнят най-важните си обещания, коалицията им е безпринципна и не е годна да управлява. Второ, ГЕРБ има интерес европейските избори да се проведат със сегашната Централната избирателна комисия, която да не бъде променяна и партията да запази превеса си в нея. Оттам следва, че Районните избирателни комисии ще бъдат назначавани от старата ЦИК, което също е благоприятно за ГЕРБ. "Това е само малка част от облагите им от стария закон", твърдят депутати от БСП. От ГЕРБ обаче казват, че ако законът пропадне, то ще е заради "редицата недомислени текстове" на сега управляващите. Според ДПС, ако някой саботира приемането на новия изборен закон, това е ГЕРБ. "Те имат интерес кодексът да се протака, затова ще бавят дебатите както в комисията, така и в пленарна зала. Да не говорим, че имат възможност за въздействие върху държавния глава и Плевнелиев може да върне закона с вето, което вече ще удължи допълнително срока и в крайна сметка е твърде вероятно да проведем европейските избори по старите правила", каза пред Mediapool депутат от ДПС. От движението ще се възползват от едноседмичниия срок за предложения и очаквано ще внесат текстове за отпадане на т.нар уседналост и ще поискат изпълняване на препоръката на ОССЕ за агитация на майчин език. ДПС също така все още обмислят с какви предложения да неутрализират преференциалния вот. "Има варианти да поискаме отпадане на този текст или вдигане на преференцията над 10 на сто, което е на практика непреодолимо. Има, естествено и други трикове, ако от БСП много държат да не им се срива авторитетът, ще мислим по-маскирани предложения – вече даже имаме една идея всяка бюлетина, в която не е посочена преференция, да се отчита като преференция за първия и така водачът на листата няма да може да бъде изместен", твърдят от движението. БСП също планират корекции в проекта си. Възнамеряват да поправят текста за ЦИК и да въведат условието членовете на комисията да представляват съотношението на партиите в Народното събрание и Европейския парламент. В БСП обаче са силно притеснени и от ГЕРБ, и от ДПС. "Изборният кодекс все пак ние го поехме като ангажимент, а нито ГЕРБ, нито ДПС имат проблем да не го приемат. Освен това все по-вероятна става възможността колегите от коалицията да ни бойкотират, ако не им приемем текстовете", твърдят социалисти. Според тях разговорите с опозицията и партньорите им в управлението стават все по-изнервени, а ДПС са все по-упорити в настояването за отпадането на уседналостта и възможността за агитация на майчин език. "Не изключвам варианта, в един момент кодексът да зацикли, уж по съвсем невинни причини", коментира пред Mediapool депутат от левицата. Предложения между първо и второ четене по Изборния кодекс могат да се правят до идния петък. След това депутатите трябва да проведат "нов кръг преговори", за да видят кой какви компромиси може да направи. Планът е след това да мине на второ четене през комисия преди окончателното гласуване в пленарна зала. След неколкократно удължаване на сроковете, последният краен срок за финално приемане на новия изборен закон, който Манолова постави, е краят на месец февруари. Ако новият Изборен кодекс не е факт дотогава, много вероятно е изборите за ЕП да се правят по старите правила.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010