Пропага(н)ден филм за\срещу България, с автор Дария Асламова, продуциран от „Комсомолская газета” и наречен „България умира тихо”, съобщава на желаещите да чуят и видят българската пета колона в персонализиран вид основните г(л)адни тези на съветско-руския реванш, застъпвани от петата колона в България.
Във филма липсва само емблематичният за петата колона главен символ на имперското доминиране и раболепната му местна подчиненост, декларирана във фундамента на паметника с позлатените думи на благодарност към съветската окупация, обграден в момента с телена ограда срещу „народната любов” в центъра на София. Този пропуск е толкова невероятен, за да е случаен, че чак поражда близката до фантастиката надежда в Кремъл са решили да жертват невъзможната защита на стърчащия стилизиран Сталин в центъра на една (все пак ) европейска столица. Паметникът също толкова знаково НЕ беше посетен от Путин през януари 2008-ма, когато той поднесе цветя на други, близки до този агресивен символ на СССР и неговата „победа” над коленичилата пред Червената армия България исторически места в столичния център в радиус от стотици метри само.
Филмът започва с отвратителното позоваване на авторитета на един покойник като символ на днешна българска драма, който няма как да се защити от злоупотребата с неговото име, защото изгоря в буквалния смисъл на думата. На гърба на Пламен Горанов, лумнал преди близо година в пламъци пред общината във Варна, авторката гради грамадата от внушения за нещастията на „някога проспериращата” (като съветска колония) днешна прозападна България, „пропускайки” да каже, че тъкмо алпинистът Пламен Горанов, като форма на протест срещу политиката на Кремъл, е българинът, наденал цветни качулки на главите на съветските каменни войници в града.
Надарена с торба фактологически лъжи, наследени от съветско време, Дария, мимоходом ( за кой ли път!) умножава повече от десет пъти жертвите на руската армия във войната с Турция 1877-78 г., обявявайки ги за 200 000 хиляди ( т.е. за приблизително толкова, колкото е бил съставът на цялата воюваща императорска войска )- една грозна хипербола, която дълго висеше на входа на храма „Ал. Невски” в София, но след развенчаването й ( от руски учени, цитирани в книгата ми „Течна дружба”!) беше премахната без много шум и там сега можете да прочетете уклончивата истина за благодарността към „хилядите” руски воини.
За по-автентично, съветско-руските пропагандни тези са артикулирани във филма единствено и само от говорители с българско гражданство. Нито един руснак няма в кадър (освен авторката, застанала на фона на „Ал. Невски”, където вече я няма претенцията за „надписаните” като в пиянска кръчмарска сметка 200 хиляди жертви, но кой да чете, когато има комсомолска задача да лъже)!
Няма да назова нито едно име на говорителите на руския интерес с българско гражданство, за да не бъда обвинен, че съставям „списъци” на типичните представители на петата колона. Но е факт, че в 28 минутния филм няма нито една опонираща гледна точка- нито една. Не е дадена думата на нито един намек за някаква друга истина, освен застъпената от застъпниците на петата колона.
От екрана, ту сълзливо, ту с гняв, ту с подигравка ( срещу днешна „прозападна” България) се леят заклеймяващо познатите ни антизападни опорни точки, които в най-чист и откровен вид познаваме от изстъпленията на „Атака”, но в случая поотделно и в дует се леят от устите на известни личности с подобни разбирания, но с други роли, за да формират общата картина: България е поробена от Запада, от САЩ най-вече и по тази причина си няма вече нищо свое, тъй като всичко й е отнето от „гладния капитал” ( по израза на Дария Асламова).
Естествено нито един от говорителите на руския интерес не споменава интересния факт, че тъкмо Русия източва смъртоносно България чрез една търговия, в рамките на която гигантската страна продава стоки за десет пъти повече пари на малка България, отколкото някогашният съветски сателит е обречен да предложи на не особено дружелюбния руски пазар, който, също като българския, е залят от чужди, предимно западни стоки за потребление, но това пропагандата на Кремъл не смее да вмени като злодеяние на Путин и режима му, неспособен да нахрани най-богата на природни ресурси страна в света със собствено производство.
Както и да го погледнеш, Русия е най-големият търговски партньор на България именно като незаобиколим монополист на най-важната стока за всяка икономика- на суровини за енергетиката ( и химията, съществено перо за българската индустрия), но тази „дреболия” не се връзва с другарската жалейка за уж изтласканата от страната ни Русия. Поради което нито един от интервюираните нашенци не се позовава на явно неудобната истина, която сама по себе си прави за смях цялата претенция за „слабото присъствие” на Русия в България при положение, че тъкмо цените на тези суровини са главен ценообразуващ фактор, който не говори в полза на плачливите вопли по трасето на течната дружбата с „братушките”.
Тихото умиране на България, илюстрирано с демографската криза и емигрантската вълна ( обърната към виновния заради своята привлекателност Запад, а не към любящата ни Русия, с общия ни език и славянските корени, за които Асламова не пропусна да въздъхне със зле прикрит упрек към неблагодарните българи, дали всъщност писмеността и дори 50 процента от лексиката на руснаците), е обяснено във филма по превратен, за да не кажа превратен начин.
Дружно е обрисувана идеалистичната картинка, според която сме имали прекрасното селско стопанство и мощна ни индустрия от времето на СССР ( когато сме били съветски паразит, както със самодоволна усмивка мазохистично заявява известен социолог- за радост на авторката зад кадър). Всичко това обаче е нарочно унищожено. Виновни са Горбачов, Западът и най-вече САЩ.
Направо да се чуди човек защо им трябваше на червените превратаджии да си сменят шефа, името на партията, козината ( но не и нрава) след онова процъфтяване, наречено в доклада им на пленума на БКП от ноември 1989-та АПОКАЛИПСИС.
Да не би пък др. Георги Първанов да се окаже сега виновен за онази оценка- нещо като Трайчо Костов обвинен и обесен за антисъветизъм?
По данни на колегата Григор Лилов, партийните архиви разкриват тайната, че тъкмо Георги Първанов, заедно с още двама другари от Института по история на БКП, са били натоварени от Андрей Луканов да изработят спешно свръхсекретен доклад за истинското състояние на соца веднага след свалянето на Тодор Живков, за което са получили свободен достъп до всички поискани от тях анали на тогавашната държава.
И как няма да е свръхсекретен докладът им- няма по-голяма тайна за самите партийци от истината за грабежа и безхаберното управление на партийните велможи от времето на съветския колониализъм, от който и днес не можем да се окопитим сред тропота на копитата на петата колона!
Повествованието за тихото умиране на България в рамките на шумното му филмиране хлипа и за слабостта на русофилските организации в България. Те били наивни и загубили битката за България ( т.е. битката на Русия за нейната България), защото имало мозъчни тръстове, които дори не си признавали, че са проамерикански).
И познайте какъв главен акцент се появява към края на филма- всички пътища водят към остров Белене. Можете сами да се досетите как тук изригва и се фокусира страстният гняв като кулминация на вайкането от пропадането на България, обречена на смърт без съживяването на руско-българския атомен призрак, бродещ из мочурищата на Белене, където са погубени незнайно колко българи в концлагера, срамна ( и затова не спомената срамежливо от говорителите на петата колона) рожба на българо-съветската дружба.
Честно казано, не съм се надявал, че петата колона ще произведе толкова от(к)ровен автопортрет на своя примитивизъм.
Забележително е, че в доклад на руското външно министерство преди три дни България беше упрекната за надигаща се ксенофобска вълна, но в този филм виждаме потвърждение на ширещата се и подклаждана от Москва избирателна омраза на българската руска пета колона към всичко западно в България. Вероятно така разбират ксенофобията в Кремъл – като чудесно, патриотично явление, щом е насочено срещу западното влияние от страна на руски патриоти с българско гражданство.
Изявите на видните говорители на петата колона, събрани ударно в 28 минути в този филм, са бойно помагало за атакисти и подобните им, макар нито един от показаните в кадър социолози, журналисти и политици да не е формално представител на „Атака”.
Това обяснява, защо в споменатия по-горе доклад на руското външно министерство си позволяват луксозното дистанциране от своето протеже „Атака” с мъ(р)м(о)рене за крайния национализъм. Разпалването на омраза под формата на русофилство от антизападни позиции, си има достатъчно говорители тук и за Москва няма проблем при нужда да откачи от хранилката атакисткия обоз от своята българска композиция, за да го замени с други средства за транспортиране на троянския си кон в съответни конски вагони, нато(ва)рени обилно с пропаганда.
Разликата между фашите на „Атака” и фашкиите от тези конски вагони е удобството фашкиите да бъдат представяни за интелектуален продукт с принадена стойност за пренадалите се да открият истината за своето нещастие българи.
Ако някоя местна телевизия се осмели да покаже този филм, за да се видят представителни за петата колона угодници на Кремъл, атакуващи от руски позиции България (както и „Атака” не успява да го направи при цялото си верноподаническо старание) , трябва да го придружи с жестомимичен превод с един единствен жест в кадър: юмрук на протестиращите българи с намърдан в него, стърчащ срещу България руски палец, който го превръща в руски кукиш.
Кукишът ни обяснява защо България (наистина!) гасне като амортизирана електрическа крушка в епохата на енергийната си свръхзависимост от една мащеха, която определя най-напред цените, а чрез тях и беднотията и скъпотията у нас, след което се опитва да ни купи на безценица доверието за обречената кауза на омразата чрез долнопробна пропаганда срещу своя въображаем западен враг.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010