БСП и ДПС все още нямат обща позиция за ролята на президента в специалните служби, но се очаква в началото на годината с нова сила да разпалят дебата за правомощията му. Във вторник Цветлин Йовчев съобщи, че е готов нов вариант на законопроекта за национална сигурност и предстои да мине през съгласуване. Документът регламентира основно правомощията на Съвета по сигурността към премиера и отново залага идеята за създаване на разузнавателен борд, който да координира и контролира спецслужбите. Въпросът за подчинеността на службите обаче ще бъде решен в пленарна зала, като БСП и ДПС вече обявиха, че не смятат да се съобразят с постигнатото миналата година съгласие Националната служба за охрана (НСО) да остане под шапката на президента, а цивилното разузнаване да премине към изпълнителната власт. "Към Съвета по сигурност са необходими и още две звена, които са изключително важни. Едното е това, нека да го наречем условно, за да стане по-ясно, аналитично звено, което ще събира цялата информация не само от службите, а и от други организации, ведомства, министерства и на база на които ще прави анализ на риска, ще дефинира зараждането на кризи в зародиш и ще предлага какво трябва да бъде предприето като мерки, за да бъдат управлявани тези кризи успешно. Това е мястото, където при възникване на криза министър-председателят ще може от там ефективно да управлява криза заедно с екип, който му е предложен от Съвета по сигурност или който той е избрал в зависимост от вида на кризата", обясни Йовчев пред БНР. В качеството си на опозиция БСП и ДПС миналата година разкритикуваха много от идеите на Йовчев, който заедно със сегашния заместник-вътрешен министър Васил Маринов участваше дейно в подготовката на първия вариант на закона докато двамата бяха част от администрацията на президента Росен Плевнелиев. Тогавашният проектозакон, който също бе съсредоточен в Съвета по сигурността, мина на първо четене в парламента, но не получи подкрепата на двете партии. Във вторник Йовчев не отговори конкретно на въпроса дали очаква промяна в техните нагласи, като коментира, че "в края на краищата народните представители ще решат какви да бъдат текстовете в един такъв законопроект". "Сега тепърва в комисиите ще има дискусии, предполагам, че ще. . .променят някои от текстовете, и т.н. Но един такъв законопроект е необходим", каза Йовчев. В парламента ще намери отговор и въпросът за бъдещето на двете служби под шапката на президента – Националната служба по охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба (НРС). В рамките на консултациите по закона под егидата на държавния глава Росен Плевнелиев миналата година се стигна до съгласие цивилното разузнаване да мине към изпълнителната власт, а НСО да остане при държавния глава. След изборите обаче БСП и ДПС обявиха, че смятат да извадят и НСО от президентството, и лансираха идеята да лишат президента от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и на Националната служба за охрана (НСО). Въпросът за двете служби ще бъде решен едва в пленарна зала, като от БСП преди време открито   признаха  , че го обвързват с поведението на Росен Плевнелиев. От ДПС потвърдиха пред Меdiapool, че стоят зад позицията, че мястото на НСО е в изпълнителната власт. Председателят на парламентарната военна комисия Янко Янков (ДПС) коментира обаче, че тепърва започва съгласуването на позициите. "Не става дума за отнемане на пълномощия на президента. НСО е част от системата за национална сигурност. Тя трябва да обслужва политиката, която се реализира от изпълнителната власт. Президентът също е част от политиката и, ако има орган, който да контролира службите, представители на президента също трябва да бъдат в него", коментира Янков. Той каза още, че остава открит въпросът как ще се назначават шефовете на службите, но потвърди идеята за участието на парламента в избора им. В момента шефовете на НРС и НСО се назначават от президента по предложение на Министерския съвет. В БСП още няма твърдо решение по въпроса, който според неофициална информация от левицата предстои да влезе в дневния ред на партията до края на месеца. Президентът Росен Плевнелиев обаче вече обяви, че не е готов да се раздели с още правомощия по отношение на специалните служби. Още в началото на управленския си мандат БСП, ДПС и "Атака" промениха Закона за ДАНС, с който лишиха президента от правомощието му да има последната дума за назначението на председателя на спецагенцията, превърната междувременно в най-мощната силова структура в държавата. Веднага след това за председател на ДАНС бе избран Делян Пеевски от ДПС. Освен Закона за национална сигурност парламентът трябва да обсъди и отделни закони за НСО, военното и цивилното разузнаване. Техни проекти бяха изготвени още по време на ГЕРБ, като до политически консенсус се стигна само по отношение на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010