На летище Внуково в Москва тези дни за пръв път обърнах внимание, че съществува Митнически съюз. На табелка до касовия апарат в магазина Duty Free бе изписано, че поради влизането на съюза в сила пътниците за Казахстан и Беларус вече не могат да правят безмитни покупки. Дреболия, която ми напомни, че Митническият, а в перспектива и Евразийски съюз съвсем не е някакъв пиар проект, целящ да укрепи популярността на Владимир Путин в очите на възрастния електорат с носталгия по Съветския съюз.   Той едва ли разсъждава с категориите на "политическо завещание" - поне засега, но явно смята Евразийския съюз за дело на целия си живот.   Годишното послание на президента към Федералното събрание миналата седмица само изостри това усещане. Путин предприема все нови стъпки, за да демонстрира, че не би се спрял пред нищо, за да превърне в реалност Евразийския съюз.   Стана ясно, че президентът на Русия смята неоимперската идея за по-важна и перспективна от руския национализъм, в какъвто често бе обвиняван само допреди няколко години от критици в страната и чужбина. Със създаването на Евразийски съюз Кремъл цели да реши няколко задачи.   Петте задачи на Евразийския съюз   Първо, да формализира, да посочи не само географски, но също така в икономически и политически план сферата, в която Русия има специални интереси - постсъветското пространство.   Второ, да изземе от Китай лозунга "Развитие без демокрация", като сплоти персоналистките режими в Евразия.   Впрочем третата задача - да разшири пространството, достъпно за безпрепятствена експанзия на руски държавни корпорации и олигархични конгломерати, безспорно също е важна част от проекта.   Накрая - четвърто, Евразийският съюз се очаква да стане международен притегателен център за всички, разочаровани по някаква причина от западните ценности и свободния пазар. За да постигне тези цели, Путин е готов да прави стъпки, със сигурност непопулярни сред голяма част от руския електорат.   В Русия, където се засилват нагласите срещу имиграцията, едва ли мнозина ще харесат идеята фактически да се отвори системата на матурите за ученици от страните в ОНД.   Тъкмо това обаче предложи президентът в кремълската си реч.   Единственото политическо течение, споменато в негативен контекст, бяха "т. нар.националисти".   Само преди няколко години ред критици обвиняваха Путин, че флиртува с руския национализъм. В днешна Русия обаче активистите националисти от младото поколение все по-често загърбват експанзионистките идеи имперски модел и приканват за ограничаване на връзките с държавите от Южен Кавказ и Средна Азия.   Президентът отправи към полицията, прокуратурата и тайните служби ясен сигнал - коя опозиция днес трябва да наблюдават с подчертано внимание.   Нека признаем, че стъпката е твърде оригинална. Путин ще може достойно да отговори на критиците и от Запада, и в родината, които понечат да го обвинят, че потиска своите опоненти. "Недейте така - ще им рече. - Аз водя борба срещу расистите и нацистите. Да не би да сте против?"   В речта си президентът на Русия повдигна и темата за консервативните ценности, което също не е случайно.   Съвместно с висшия клир от Руската православна църква той гради образа на страна, готова да поеме от ръцете на стареещата, покварена Европа знамето на същинските християнски ценности като семейството, брака, солидарността, неприемането на нетрадиционната сексуалност.   Съперничество с ЕС?   Тук Кремъл ще открие много допирни точки с част от европейската десница, например с френския Национален фронт.   По принцип Евразийският съюз не е враждебен към Европейския съюз. Но е алтернативен спрямо него (дори се създава другояче - директивно, отгоре) дотам, че между тях неизбежно ще има съперничество, а някой път и конфронтация.   Украинската криза е пръв пример за това, но не и последен. С оглед зависимостта на Русия от износа на енергоносители в ЕС и вноса на европейски технологии, както и продължаващата зависимост на ЕС от вноса на руски газ, за момента не се очертава противопоставянето да прерасне в ново подобие на студена война.   Не виждам обаче у Кремъл и предишното желание да тушира разногласията. Както сочат събитията в Украйна, руското ръководство се стреми да докаже пред цял свят, че има сериозни намерения.   Тъй че нещата според мен няма да се разминат само с риторика.   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010