Ръстът на БВП се забави до 0.5 процента през тази година заради политическата нестабилност, перспективите за следващата година обаче са по-благоприятни. Това се казва в годишния икономически анализ на Уникредит Булбанк, публикуван в понеделник.   Брутният вътрешен продукт се забави до едва 0.5 процента, очакван ръст за цялата 2013 г., което е и най-ниската стойност за последните три години. Основна причина за това е политическата нестабилност през по-голямата част от отминаващата 2013 г., отбелязва авторът на анализа, Кристофор Павлов, главен икономист на банката.   Според Павлов режимът на прекалено строги фискални икономии от 2012 г. е повлиял негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на 2013 г. След това станахме свидетели на завой към по-малко рестриктивна фискална политика, което с известно забавяне оказа ефект и на БВП през втората половина на 2013 г., посочва Павлов.   През следващата година икономиката се очаква да продължи бавно да се възстановява, постигайки подобрение на реалния темп на растеж на БВП до 1.5 процента. В краткосрочен план значимо ускоряване на растежа все още не може да се очаква, като процесът на възстановяване ще продължи да разчита почти изцяло на по-силното търсене на български стоки в основните ни търговски партньори, прогнозират икономистите.   Възстановяването на износа, което наблюдавахме през настоящата година, ще се пренесе и през 2014 г., когато очакваме икономическият растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори. Това ще бъде и първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики - САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно, продължава анализът.   Това ще способства за увеличаване на световната търговия и за консолидиране и разширяване на базата на растеж на глобалната икономика, която в последните три години разчиташе най-вече на растежа на икономиките на развиващите се страни, се посочва в годишния анализ.   Очакванията на анализаторите са, че доброто усвояване на средства от ЕС ще продължи да предоставя стимули за възстановяване на инвестициите през 2014 г.   В България цената и достъпът до кредит ще продължат да зависят по-скоро от специфични за страната вътрешни фактори.   По отношение на лихвите очакванията са те да продължат да пълзят надолу и през 2014 г.   Възстановяването на инвестициите и индивидуално потребление ще продължи да изостава, докато политическата нестабилност ще добавя към усещането за несигурност и ще увеличава времето, в което компаниите ще се въздържат от започване на нови големи проекти и увеличаване на броя на наетите, прогнозира Кристофор Павлов.   Състоянието на пазара на труда и на недвижимите имоти продължава да кара домакинствата да се чувстват несигурни и да ограничават разходите си за големи покупки, отчитат банковите анализатори. Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредита, съпътстващ усвояването на средства от ЕС.   След като бюджетният дефицит беше увеличен до 2 процента от БВП през 2013 г., свободното пространство за допълнителни фискални стимули намаля съществено, отчита анализът.   Пазарът на труда отчете поредица от смесени данни през отминаващата 2013 г. Безработицата се повиши до най-високата си стойност за последните повече от десет години, като младежката и дългосрочната безработица останаха на опасно високи нива, обобщава картината Кристофор Павлов.   В същото време заетостта е показала знаци на известно стабилизиране, докато коефициентът на активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа, продължава да се подобрява. Реалният разполагаем доход на домакинствата нараства, сочат още данните за отминаващата година.   Данните от пазара на труда показват, че най-лошото вече е зад нас и заетостта ще започне постепенно да възвръща позиции, посочва Павлов. Той добавя, че убедителното възстановяване на пазара на труда ще бъде много бавен процес. В краткосрочен план няма причини да очакваме значимо ускоряване на растежа на БВП.   Продължаващото политическо напрежение е друга пречка за възстановяването на пазара на труда в краткосрочен план, тъй като прави компаниите предпазливи, което, от своя страна, тежи на решенията за назначаване на нов персонал, се отчита в анализа.   Външната позиция на България се подобрява през отминаващата 2013 г. Износът на стоки е нараснал с близо 8 процента годишно за първите девет месеца на 2013 г., увеличение има и на усвояването на средства от ЕС (ръст от 36 процента, ако се наблюдават входящите текущи трансфери на публичния сектор). Тези фактори са позволили текущата сметка да постигне най-високия излишък за първите девет месеца на годината (3.4 процента от БВП) от началото на прехода през 1989 г.   Двуцифрен ръст има в износа на суровини за хранително-вкусовата промишленост, медицински и козметични продукти, рафинирани нефтени продукти инвестиционни стоки. По-силната външна позиция се е отразила и на индикаторите за задлъжнялост на икономиката, включително дълг към износ и разходи за обслужване на дълга към износа, които в момента са далеч от ниските нива, достигнати през 2008 г. и особено през 2009 г., отчитат от банковата институция.   Според анализаторите конкурентоспособността на българската икономика значително се е подобрила и сега е налице буфер за поемане на евентуални бъдещи външни шокове.   Нашата прогноза е тези оздравителните процеси да продължат и през 2014 г., като смятаме, че перспективите за външната среда през следващата година са най-добрите, на които сме били свидетели от началото на кризата, заявява Кристофор Павлов.   Търговското салдо ще продължи да се подобрява (от очакван дефицит от 5.3 процента от БВП през 2013 г. до прогноза за дефицит от 4.6 процента през 2014 г.), тъй като темповете на растеж на износа (5.7 процента) ще продължат да изпреварват тези по вноса (4.2 процента), отчитат анализаторите.   Ликвидността на българската икономика ще продължи да се подобрява, което при равни други условия би следвало да доведе и до по-нататъшно намаляване на лихвите, както по депозитите, така и по кредитите през 2014 г. , прогнозира икономическият екип на банковата институция.   Опасенията за спад в цените са намалели през октомври, след като индексът на потребителските цени е нараснал на месечна база за втори пореден месец, посочват анализаторите. Спадът в цените от началото на годината е достигнал 1.7 процента през октомври спрямо рекордно ниското равнище от 2.2 процента през август 2013 г. Гледаме на дефлацията като на негативна новина, тъй като тя води до повишаване на реалната стойност на дълга и намалява, вече и без това слабите стимули за потреблението, посочва Павлов.   Според анализа спадът в цените е отражение преди всичко на значителното забавяне на икономиката, която продължава да работи под капацитета си за пета поредна година. Ниските цени на вноса и намалението на цените на електроенергията за домакинствата с 5 процента през август, също са допринесли за спада в потребителските цени, на който сме свидетели през първите осем месеца от годината, отчитат експертите.   Очакванията са за спад от 1.2 процента в индекса на потребителските цени в края на годината и средногодишна инфлация от 1 процент за 2013 г.   Перспективите за следващата година са по-благоприятни, но има опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване, отчитат в анализа си банковите икономисти.   Факторите, допринесли за спада на индекса на потребителските цени от началото на годината постепенно затихват, а инфлационните очаквания се придвижват нагоре през последните няколко месеца, както за цените на потребител, така и на производител, отчитат експертите.   Даже и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат без промяна през следващата година, ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат, прогнозират икономистите.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010