Най-големите газови залежи в света могат да привлекат някои енергийни компании обратно в Иран, ако бъдат вдигнати санкциите, но е малко вероятно Техеран да стане водещ доставчик на газ за Европа или Азия поне още едно десетилетие. Европейските компании, разполагащи с технологията да експлоатират изцяло мащабното иранско находище "Южен Парс" под Залива, го напуснаха в края на миналото десетилетие под натиска на САЩ, попарвайки надеждите на Иран да последва светкавичния възход на Катар в световната лига на износителите на газ. Ядрената сделка от миналия месец между Запада и новото иранско правителство породи надежди, че петролното производство на Техеран би могло да се възстанови, ако Вашингтон и Европейският съюз облекчат контрола върху износа. Иран обаче има малък шанс да стане водещ износител на газ поне още едно десетилетие заради високото търсене вътре в страната и вътрешните пречки за разработване на залежите, които бяха проблем доста преди санкциите да прогонят чужденците. Вдигането на санкциите срещу Иран "потенциално би могло да има огромно въздействие върху износа в дългосрочен план, но ще отнеме години, за да се задвижат нещата", коментира Лоран Русекас, висш съветник в екипа Global Gas на консултантската компания IHS. В краткосрочен план има по-голям икономически смисъл за Иран да използва газ, за да удовлетворява вътрешното търсене в производство на електроенергия и в промишленост, както и за реинжектиране в застаряващите петролни находища, за да се поддържа производството, отбелязва Русекас. Употребата на газа за реинжектиране в петролно находище е с по-висока стойност от износа, тъй като на световния пазар петролът се продава много по-скъпо и не изисква милиарди долари капиталови инвестиции в проекти за износ на газ, които се изплащат след години. Над 28 милиарда кубични метра газ бяха реинжектирани, за да се засили петролното производство през 2011 година, според американската Агенция за енергийна информация, а според някои оценки за едно десетилетие годишно ще бъдат необходими около 83 милиарда кубични метра. Нетен вносител Производството на пласиран на пазара ирански газ, без отчитане на изгорелия и реинжектирания газ, се е увеличило над два пъти до 160,5 милиарда кубични метра през 2012 година спрямо 75 милиарда кубични метра през 2002 година. Техеран обаче стоеше със скръстени ръце, докато Катар стана  една от най-богатите страни в света, след като западни енергийни компании построиха заводи за милиарди долари през последното десетилетие, които превърнаха малката държава от Залива в най-големия в света износител на втечнен природен газ. Двете страни си поделят най-голямото в света газово находище, което Иран нарича "Южен парс", а Катар - "Северно поле". То се простира по тяхната офшорна граница в Залива и покрива почти цялото газово производство на Катар и около 35% от иранското. Изобилие от кондензат и газови течности в находището означава, че то може да носи достатъчно печалба, за да покрива разходите за сондиране преди изпомпването на газа. Това прави иранските проекти за износ на втечнен природен газ потенциално високо конкурентни, макар предлагането да нараства заради американския шистов газ и големите находища край бреговете на Източна Африка. Фаза 12 от разработването на "Южен парс", която се очаква да започне догодина, би могла да увеличи доставките с до 28 милиарда кубични метра годишно, когато заработи изцяло. "Трябва да положим усилия, за да пуснем част от тази фаза възможно най-скоро", заяви иранският министър на петрола и газа Биджан Занганех, цитиран от министерския уебсайт Шана при посещение на обектите. "Важните проекти в петролно-газовия сектор не трябва да се бавят заради изчакване да бъдат премахнати санкциите", допълни той. Според данни на Pars Oil and Gas Company, която управлява целия проект, фази 13 до 24 могат да прибавят до 142 милиарда кубични метра годишно до 2019 година, ако бъдат завършени навреме. Иран вече произвежда повече газ от Катар. С тази разлика, че Катар, чието население е под 2 милиона, използва само 26 милиарда кубични метра и за износ му остават 125 милиарда кубични метра, според данни на BP. Иран използва почти целия газ, който произвежда, за да осигурява на своите 77 милиона жители отопление, електричество и гориво. Вътрешното търсене се е повишило до 156 милиарда кубични метра през 2012 година спрямо 79 милиарда кубични метра през 2002 година, сочат данните на BP, в които не влиза газът, използван за реинжектиране. Дори и вътрешното потребление да нараства годишно само наполовина, колкото през последното десетилетие, това означава увеличения от 8-9 милиарда кубични метра всяка година през идните пет години. Така през 2018 година потреблението на газ в Иран би достигнало 200 милиарда кубични метра годишно, без да се брои нарастващия обем за реинжектиране. Иран е нетен вносител през по-голямата част от последното десетилетие, а тази година поиска от Туркменистан по-големи доставки, за да може да намали недостига, принуждаващ иранските електроцентрали да прахосват милиарди долари за скъпи и замърсяващи петролни продукти. Занганех заяви през октомври, че Иран е изправен пред дефицит от 30 милиарда кубични метра тази година и сериозен недостиг през идните две години, тъй като "Южен фарс" не се разработва достатъчно бързо. Иранските газови проекти са известни с това, че изостават от графика. Фаза 13 понесе голямо поражение, когато една от офшорните й платформи потъна на дъното на Залива при опит за инсталиране през януари. Занганех посочи, че за справянето с компресорните проблеми с фази 17 и 18 може да се окаже, че е необходим опитът на чуждестранни компании, съобщи миналата седмица иранската информационна агенция Шана. В събота министърът обяви, че се надява по-голямата част от фази 12, 15 и 18 да бъде завършена до март 2015 година. На опашка за газ Предишното правителство на президента Махмуд Ахмадинеджад подписа множество сделки за износ на газ с арабски съседи, изработи планове за доставки за Европа през няколко тръбопровода и планира заводи за замразяване на втечнен природен газ за износ за Азия. Само че досега Турция е единствената страна, която получава значителни количества, а и заради собствените нужди на Иран за отопление през зимата, той не може да доставя договорените с Турция 10 милиарда кубични метра на година. Всеки газ, който Иран може да спести в бъдеще, вероятно ще отива при гладните за газ съседи, подписали договори за внос. "Би било стратегически и полуполитически избор на Иран, както и търговски, но не си представям Европа да се нареди най-отпред на опашката", отбелязва Русекас. Шефът на иранската компания за износ на газ заяви през уикенда, че от следващия юли ще подава около 7 милиона кубични метра дневно за Ирак, като потокът ще достигне 25 милиона кубични метра дневно през 2015 година и 40 милиона кубични метра дневно до началото на 20-те години. Ако санкциите бъдат вдигнати, Пакистан вероятно би бил следващият на опашката за всеки спестен газ, тъй като Иран похарчи стотици милиони долари за изграждането на тръбопровод с капацитет 22 милиарда кубични метра годишно и двете страни твърдят, че ще удвоят усилията, за да завършат скоро дълго отлагания проект. Иран също така се споразумя да доставя около 10 милиарда кубични метра на Оман до няколко години и построи газопровод до Обединените арабски емирства, проектиран да пренася 10 милиарда кубични метра годишно. "Иран би могъл да изнася още газ до 2025 година, но няма да изнася от порядъка на 50 милиарда кубични метра поне преди 30-те години", прогнозира Давид Рамин Джалилванд в проучване, публикувано от Оксфордския институт за енергийни изследвания през юни. Занганех вече ухажва европейските енергийни гиганти с надеждата, че те ще върнат, веднага щом бъдат премахната забраната върху инвестициите. Три големи газови открития, обявени от Иран през 2011 година - Кайям, Фаруз и Мадар - са потенциални проекти и тяхната експлоатация би могла да бъде силен тласък за надеждите за износ на Иран. Изграждането обаче на големи заводи за втечнен газ, което отнема години, в страна, чиито отношения със Запада са обтегнати от десетилетия, ще бъде обезкуражаваща перспектива за много енергийни компании, особено когато бумът на американския шистов газ им позволява да бъдат придирчиви към проектите. "Шансът да се върнем в Иран е някъде между нулев и никакъв", заяви за иранския газов сектор директор на западна енергийна компания. По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010