Дълго време бях прекалено толерантна”,заяви днес в парламента Мая Манолова, заканвайки се на някакви депутати, които й се пречкат процедурно.
Възклицанието й е виц по аналогия с онзи от черната серия за Хитлер, който възкръснал. Първата му работа била да се изправи пред огледалото, да нагласи униформата с пречупения кръст и да промълви през зъби обещанието: „Вече няма да съм толкова мек” ( като Сидеров, може би, който по преценка на политолога Румяна Коларова, напоследък бил омекнал).
Както се казва, тоталитарните петна на роднинството между левичарството и крайното десничарство избиват дори на анекдотично равнище.
По същата (анти)логика олигарси със заметени офшорни следи внасят законопроекти срещу офшорните сметки на български политици, а генераторът на езика на омразата в българската политика Сидеров се жалва от езика на омразата (срещу него и сподвижниците му) в българската публичност.
Само Орешарски е безгранично прозрачен ( като за “Прозрачност без граници”, която мери корупцията): още като министър на финансите в тройната коалиция се бореше открито за процъфтяването на хазартния бизнес и днес продължава да лобира в рамките на обсъждането на бюджета- лобистка лоботомия за здравето на един Череп.
Апропо, на многобройните ми питания къде са ментално пребиваващите в миналото антифашисти, готови да привидят фашист във всеки опонент, за да се възмутят от фашизоидната вълна в днешна България и конкретно да възроптаят срещу другаруването на БСП с „Атака”, днес се получи многозначителен отговор.
Атифашистите се стягат да пеят антифашистки песни на 7 декември, но ще проклинат не реалната тенденция с днешна дата, а онази от миналия век, от чието военно и морално поражение отчаяно се опитват да черпят легитимност за катастрофиралата във всяко отношение комунистическа утопия, надживяла фашистката с близо половин век.
Хубавото на тази новина е, че потвърждава (за желаещите да прогледнат статистиката на) пренаселеността с русофилски организации в България и то в момент, когато пропагандата тук се опитва да внуши някакво настъпление на западното влияние по неправителствени канали.
Ето малко статистика от пресцентъра на БСП за навалицата от русофилски организации в днешна България:
На 7 декември 2013 г. ЦС, ГС и ОблС на Български антифашистки съюз, Фондация “Устойчиво развитие за България”, Федерация за приятелство с народите от Русия и ОНД, Национално движение РУСОФИЛИ, Софийско сдружение на приятелите на Русия “Ал. Невски”, Федерация “Съюз на съотечествениците”, МКДЦ “Дом на Москва в София” и Руският културно-информационен център Ви канят на Гала-концерт на лауреатите на XIV фестивал на патриотичната и антифашистка песен “Сребърни чучулиги” и XI фестивал на фронтовата песен “Альоша”, който ще се проведе в киносалона на Руския културно-информационен център на ул. Шипка N:34, с начален час 11:00.”
Като става дума за логика, трябва да си дадем сметка, че русофилите няма как да се възмутят от фашизоидността на своите кворумни русофилски съюзници, на които им отива да попеят в хора на русофилите с чупка в кръста ( за да не кажа с пречупен кръст) пред Кремъл.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010