Задава се ново разпределение на средствата по европрограмите до 2020 г., след като правителството на Пламен Орешарски "скри" 647 млн. евро от структурните и кохезионния фонд. Това става ясно от препоръките на Европейската комисия (ЕК), с които Mediapool разполага, по повод бъдещото споразумение за партньорство през следващия програмен период (2014-2020 г.) Брюксел отправя препоръки в почти всички области, но като основен недостатък се очертава отсъствието на ясни приоритети и план за тяхното постигане. "Представените до момента приоритети и подприоритети често се явяват като каталог с мерки без ясни и изрични ключови действия, които да бъдат предприети, например по отношение на секторите на здравеопазване, транспорт и енергетика", пише в писмото. ЕК допълва, че липсата на фокус води до риск от слаб ефект от европейските фондове, които са увеличени в сравнение с предишния програмен период. ЕК настоява за увеличаване на парите за транспорта и пише "слаб" на образованието. Страната ни не е представила план за решаване на демографския проблем, както и на този с ромите. Коментарите на ЕК са върху варианта на Споразумението за партньорство, изпратен от българското правителство през август 2013 г. То е оценено като подобрена версия на предишния проект, но заради критиките, обсъждани и в парламента през тази есен, правителството готви актуален вариант, който трябва да бъде изпратен в Брюксел през декември. Оттам настояват също така дължината на документа (158 страници без приложенията) да бъде сведена до 100 страници. "Липсващите" 647 млн. евро За ЕК остава неясно защо примерното разпределение на средствата по седемте оперативни програми от структурните и кохезионния фонд е за 6.825 млн. евро, след като за България са допустими 7.472 млн. евро. В края на август при представянето на разпределението на парите вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова представи дори още по-малка сума от 6.257 млрд. евро. Тогава тя обясни, че в сметката не е включен резервът от 5%, който се освобождава тогава, когато 75% от съответните програми е вече изпълнен. Освен това в нея не влизали и парите от новия инструмент "Свързана Европа", както и тези за храна за бедните и за младежката безработица. Разминаването в сумите бе използвано от управляващите да хвърлят обвинения срещу предшествениците си, че са договорили по-малко пари, но очевидно този подход на правителството не се възприема от Брюксел и сега ще се наложи ново преразпределение на средствата по оперативните програми с включването на всички договорени средства. Еврокомисията изразява безпокойство и заради това, че отпуснатите пари за транспорт са "значително" по-малко спрямо настоящия програмен период (разликата е 300 млн. евро). "Като се имат предвид нуждите и значението за икономическото развитие, е необходимо увеличаване на разпределения бюджет за транспорт", настояват от ЕК. В същото време управляващите се опитват да убедят, че парите ще стигнат само за доизграждането на магистрала "Струма". Това е причината в момента да се мисли за вдигане на съфинансирането до 50% по програма "Транспорт", като за целта ще се тегли заем от Европейската инвестиционна банка. В този планов период съфинансирането по големите проекти беше 20%, а останалите бяха безвъзмездната европейска помощ. Ако България не увеличи безвъзмездните средства по програма "Транспорт", следва да се намерят алтернативни източници на финансиране от бюджета или публично- частно партньорство, настоява ЕК. Брюксел препоръчва новата програма "Добро управление" да се финансира само от един фонд - социалния, а не както е предложено от два фонда. Аргументите на Брюксел е, че така ще се улесни нейното изпълнение. "Мултифинансираната", според Брюксел, програма "Добро управление" е с бюджет от 356 млн. евро, като от тях 190 млн. евро са предвидени за електронното управление, а 107 млн. евро за обучения на администрацията. И ако по оперативните програми са представени все пак някакви бюджети, то бъдещата Програма за развитие на селските райони остава загадка за ЕК. Причината е, че българските власти са изпратили само процентното разпределение на парите без да посочат ясно средствата. ЕК приветства намерението на българските власти да продължат да използват настоящата дефиниция за селските райони и в следващия програмен период. Срещу това се обявиха редица кметове, включително и столичният Йорданка Фандъкова. Аргументът им е, че така много села около големите градове ще останат с много ограничен или на практика никакъв достъп до европейски средства. Позицията на правителството е, че селата около големите градове, които през този програмен период останаха без финансиране, през новия ще получат пари по програмата "Региони в растеж". Разпиляване на ресурса Брюксел продължава да е против разпиляването на европейските фондове между много и различни дейности и настоява за концентрация в няколко основни, които ще доведат до растеж. Така например ЕК остава и на позицията си, че броят на градовете, които ще бъдат подпомогнати по програма "Региони в растеж", трябва да бъде намален. Сегашният брой е 67. Съпротивата срещу тази препоръка е още от времето на предходното правителство, но продължава и при сегашното. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева коментира пред депутати през лятото:"ние това мнение (на ЕК-бел.ред.) го взимаме само за сведение, но не значи, че ще го изпълним". ЕК е обезпокоена и от разпиляването на ресурс за подпомагане на местни пътища "от всякаква категория"; също така на туризма като цяло, както и развитие на културни и исторически обекти, без да се уточнява в кои части на страната се намират те. По този повод ЕК напомня, че "колкото повече е концентрацията на ресурси, толкова по-силно въздействие върху икономическия растеж ще има". Брюксел е обезпокоен и от разпиляването на средствата във водната инфраструктура, като намира за "неоправдано" да се финансират проекти в населени места под 2000 жители с пари от земеделския фонд. Съгласно договора за присъединяване България трябваше да е изградила пречиствателни станции в градовете с над 10 000 жители до 2010 г., а в тези над 2000 - до 2014 г. Това обаче няма да бъде изпълнено. ЕК напомня и за забавената реформа във водния сектор, като отбелязва, че собствеността на активите остава неясна, планирането е лошо поради липса на генерални планове, финансирането недостига заради непазарното определяне на цената на водата. Слаба оценка за висшето образованието Оценявайки висшето образование със "слаб", ЕК препоръчва да се постави акцент върху сътрудничеството между университетите и бизнеса, както и върху обучение по предприемачество на университетско ниво. В сектор "Образование" страната ни трябва да приеме Закона за училищното образование и да направи реформата във висшето. Обхватът на обявените реформи обаче не е ясен, смята ЕК. Демографските предизвикателства са споменати, но стратегията не съдържа никакви приоритети и дори изрично се посочва, че "нито едно училище няма да бъде затворено", което не представлява устойчив подход, според друга критика на ЕК. Брюксел препоръчва анализът да обхване сегрегацията на образованието и да се приложат интегрирани подходи за решаването на проблема. В момента 42 % от ромските ученици посещават училища или паралелки с ромско мнозинство. Според Брюксел ромите у нас "живеят под прага на бедността в сегрегирани условия". Здравеопазването – нужен е ясен план за действие Представената Националната здравна стратегия 2014-2020 г. не е достатъчно конкретна в плановете за реформи, срокове и финансиране. "Необходимо е доказателство за по-силна национална ангажираност, с ясен план за действие, който установява стратегическата политика, бюджета и рамката за наблюдение преди извършването на инвестиции в сектора на здравеопазването", посочва ЕК. "Намерението да се реорганизират болниците и да се инвестира в спешната помощ е посочено, но не са посочени подробности по отношение на използването на средства от европейския фонд за регионално развитие", отбелязва ЕК. Брюксел препоръчва да се разработи извънболнична помощ, както и да се подобри финансирането на болниците. Малки и средни предприятия Оценката на потребностите на малките и средните предприятия е доста обширна, а същата трябва да разглежда основните пречки, възпрепятстващи растежа на малките и средните предприятия, които бяха споменати във версията на Споразумението за партньорство от април, като например липса на квалифицирана работна сила, интернационализация, достъп до финансиране, регулаторна рамка, ниска степен на иновации и енергийна ефективност, препоръчва ЕК. "В Споразумението за партньорство трябва да бъде повдигнат въпросът за нуждите от финансиране на иновативни малки бизнеси и резултатите от прилагането на инструментите за финансовия инженеринг за периода 2007-2013 г. Видимо достъпът до финансиране за малките и средни предприятия не е развит в дълбочина", отчита ЕК. Докато ЕК настоява за засилване на финансовия инженеринг плановете на правителството са да намали тройно това финансиране заради слабия интерес към схемите. Другата генерална промяна, която подготвят българските власти, е управлението на тези фондове да се поеме от български банки, а не от Европейския инвестиционен фонд, както е сега.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010