Една пета от специалностите в университетите у нас ще се предлагат изцяло на английски език или в комбиниран вариант – английски, български и/или трети език, предвижда една от дългосрочните цели на проектостратегията за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 година, разработвана от просветното министерство. Предвижда се обученията на чужд език да се въвежда постепенно до 2025 г.   Образователното министерство поема ангажимента през следващите две години да разработи съвместно със социалните партньори Програма за насърчаване на академичната мобилност, която ще използва средствата от оперативните програми и "Еразъм-плюс", става ясно още от текста на стратегията.   Въвеждането на повече специалности, преподавани изцяло на чужд език и по-конкретно на английски, е част от мерките на министерството за увеличаване на потока от чуждестранни студенти, които избират да учат висше в България, както и на тези, които идват тук за един или два семестъра, най-често по линия на европейската програма "Еразъм", чийто брой според авторите на стратегията в момента е "крайно нисък".   Друга мярка, която се предвижда да стимулира наплива на чуждестранни студенти у нас, е въвеждането на преносимост на различните студентски кредити, национални безвъзмездни помощи и заеми в рамките на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО). Така младежи от други страни ще могат да учат у нас, а да се подпомагат от собствените си държави. Министерството се ангажира също да насърчава разкриването на повече съвместни програми, както и сътрудничеството с други региони за развитие на Европейското пространство за висше образование. Ключов момент за реализацията на тези мерки обаче остава оптимизирането на процедурите за признаване на сравними образователни периоди и степени.   Стратегията предвижда още в университетите у нас да се привличат повече чуждестранни преподаватели и научни работници. Според авторите на проекта, освен че ще повиши качеството на предлаганото обучение, това ще помогне на студентите, които сега са възпрепятствани да участват във формите на външна мобилност, "да се запознаят с международни иновативни практики". По данни, споменати в проекта, 90 процента от студентите в България спадат към групата на неучастващите в международни програми.   Същевременно, Програмата за насърчаване на академичната мобилност, която предстои да бъде изготвена, се предвижда да стимулира и българските преподаватели да преподават в чужбина в съответствие с европейските приоритети за интернационализирано образование.   Край на "авангардните" специалности   Прекратяване на самоцелните практики за обявяване на авангардни или несвойствени специалности, единствено с цел привличане на студенти към съответното висше училище – това е една от мерките с "неотложен характер", които просветното министерство предвижда да приложи още в рамките на следващите три години. Според авторите на проектостратегията, висшето ни образование се нуждае от спешно "преструктуриране и модернизиране на учебните програми".   Конкретните мерки в това отношение включват още премахване на дублираните специалности в университетите. Проектът на стратегията предвижда направленията, които съвпадат в рамките на един и същ регион, да бъдат интегрирани, включително и с помощта на създаването на съвместни екипи. Според авторите на документа, "ползата от тази мярка е очевидна" – тя ще способства за икономии на преподавателския състав, за намаляване на "гастролиращите" хабилитирани преподаватели и на свой ред също ще повиши качеството на обучение.   Според препоръка на Европейската комисия към Националната програма за реформи и Конвергентната програма на България, до края на 2014 година 80 процента от студентите у нас трябва да се обучават по осъвременени програми.   Субсидии за храна и общежития на студентите   В стратегията е предвидено също така държавата да предоставя субсидии за храна и общежития и на студентите от частните университети.   Министерството се опитва също така да прокара и "доказалия своите предимства в развитите страни модел на управление, при който академичното и стопанското ръководство се разделят институционално", като водещата роля на ректора се запазва, но само в управлението на подбора, кариерното развитие, методите на обучение и "други ключови академични дейности". При обсъждането на документа миналата седмица обаче, Съветът на ректорите категорично се обяви срещу това предложение, тъй като може да накърни академичната автономия на университетите.   Ректорите бяха особено разтревожени от идеята на министерството разделянето на властта във висшите училища да се осъществи чрез въвеждането на нов управленски орган – Университетски борд с президент и 70 процента външни членове, включително представители на студентите. Проектът на стратегията гласи, че "бордът следва да е висш управляващ орган в съответното висше училище и да е отговорен пред министъра за своята дейност", което председателят на ректорския съвет проф. Ваньо Митев разтълкува като опит на държавата да се намеси в управлението на университетите.   "Особено важно е да се избере ефективен вариант за мониторинг и контрол от страна на държавата и обществото при засилената автономия и дуална форма на управление на висшите училища", пише още в работния вариант на документа.   След като изслуша позицията на ректорите, просветният министър Анелия Клисарова обеща, че този текст засега ще отпадне.   Общественото обсъждане на проекта на стратегия за висшето образование ще продължи до 15 януари, документът трябва да бъде одобрен от Народното събрание.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010