Около три четвърти от служителите на Белия дом са в принудителен неплатен отпуск заради бюджетната криза в Съединените щати, която навлезе във втората си седмица, предадоха осведомителните агенции във вторник. По-малко от 450 души от персонала на американското президентство, който възлиза на близо 1700 човека, са на работа днес. Това са основно хора, без които Белият дом не може да функционира нормално. Останалите около 1350 служители на американското президентство - съветници, помощници, счетоводители, готвачи, градинари и други - са пратени в неплатен отпуск. Най-видимата последица от масовата "почивка" е необичайната тишина по коридорите на Белия дом. "Няма го онова множество от хора, които обсъждат нещо по телефона", заяви говорителят на президента Барак Обама Джош Ърнест. Засега няма изгледи за скорошно нормализиране на ситуацията, тъй като републиканците и демократите в Конгреса не показват готовност за постигане на компромис за приемане на бюджета за новата финансова година, която започна на 1 октомври. "Заплахата от дефолт на САЩ поражда страхове по света", е заглавието по темата на в. "Ню Йорк таймс". Патовата ситуация по фискални въпроси във Вашингтон предизвиква нервност от Лондон до Бали и растящо безпокойство, че САЩ може да престанат да изплащат част от държавния си дълг, което би предизвикало световни финансови проблеми и би навредило на крехкото икономическо развитие в много страни, отбелязва вестникът. Пет години след като финансовата криза в САЩ допринесе за разпространяването на тежка глобална рецесия, държавниците по света отново се опасяват от съпътстващи щети, но този път страните им биха станали жертва не на невъздържаността на Уолстрийт, а на политическата система във Вашингтон, която според мнозина чужденци изглежда вече не е способна да работи ефикасно, пише изданието. Частичната парализа на държавното управление на САЩ отново показва, че проблемите на Вашингтон излизат извън границите на САЩ. Блокиран от политическата криза у дома, президентът Обама отсъстваше от вчерашната срещата на лидерите от Азиатско-Тихоокеанския регион в Индонезия, което даде на Китай нови възможности да утвърди ролята си в региона. В Европа усилията да се постигне ново значимо търговско споразумение със САЩ са в застой, тъй като много държавни ведомства във Вашингтон работят с минимален персонал. И колкото и да е тревожно това забавяне за Европа, то е само предвестник на почти сигурните икономически последици, ако САЩ не повишат тавана на дълга си и за пръв път изпаднат в дефолт по правителствените си ценни книжа. "Вашингтон все повече започва да прилича на италианската политическа система с постоянните й кризи, а не на президентска система, както бе досега", отбелязва Ален Фрашон, колумнист и бивш кореспондент на френския в. "Монд" във Вашингтон. "Хората се тревожат от тавана на дълга. Това може да се окаже последната капка, която да задейства нова криза на финансовите пазари", казва Фрашон, цитиран от "Ню Йорк таймс". Тази тревога цари в цяла Европа и то тъкмо когато Гърция и Испания изглежда се съвземат и има признаци за растеж, които обещават край на рецесията, когато Германия премина през избори, а Рим - през поредната си политическа криза. Нов финансов срив ще навреди и на Франция, а не само на Гърция, Португалия и Испания, заявява Фрашон. "Хората не искат това крехко равновесие да се наруши от евентуална финансова криза, предизвикана от Вашингтон", отбелязва Фрашон пред "Ню Йорк таймс". Сегашната административна парализа в САЩ едва ли ще нанесе трайни щети, но неповишаването на тавана на дълга може да е катастрофално, пише в. "Вашингтон пост". Очаква се колективното въздействие на административната парализа да е слабо и много икономисти вече бият тревога за един много по-стряскащ сценарий - вероятността един парализиран Конгрес да допусне нацията да изпадне в неплатежоспособност по дълговете си, пише изданието. Правителството може да остане без пари, за да си плаща сметките, още в средата на този месец, ако Конгресът не успее да повиши лимита на задлъжняването. Това ще подкопае доверието в света към САЩ като финансово стабилен световен център и трайно ще увеличи лихвите по правителствените облигации, отбелязва "Вашингтон пост". "Китай заяви, че САЩ са длъжни да решат спора около тавана на дълга", е заглавието на британския в. "Гардиън". Китайският заместник-финансов министър Чжу Гуаняо изрази безпокойство за "сигурността на китайските инвестиции в САЩ", пише вестникът. Китай е най-големият чуждестранен кредитор на САЩ и държи около 1,277 трилион долара в американски държавни облигации към края на юли по данни на финансовото министерство на САЩ. Министърът на финансите на САЩ Джейкъб Лу отново предупреди в неделя, че на 17 октомври САЩ ще останат само с около 30 милиарда долара за покриване на задълженията си, които възлизат на около 60 милиарда долара на ден, освен ако Конгресът не повиши тавана на дълга. "Конгресът си играе с огъня. Ако правителството на САЩ за пръв път в историята си реши да не плаща сметките си навреме, ще изпаднем в дефолт. Няма вариант, който да ни спира от изпадане в дефолт, ако нямаме достатъчно пари да си плащаме сметките", припомня "Гардиън" изказването на американския финансов министър. Чжу заяви, че Китай и САЩ са "неразделни". "Изпълнителната власт на САЩ трябва да предприеме решителни и надеждни мерки за избягване на дефолт по държавните си облигации. Това е важно както за американската, така и за световната икономика", каза китайският заместник-финансов министър. "Надяваме се, че САЩ много добре разбират уроците на историята", добави Чжу, имайки предвид подобен спор по тавана на дълга през 2011 г., който доведе до историческо понижаване на кредитния рейтинг на САЩ "ААА" и до паника по световните фондови борси, отбелязва "Гардиън".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010