Депутатите от ГЕРБ няма да получат заплата за пасивното си участие в пленарното заседание в четвъртък, въпреки че бяха броени от квестори и формираха кворума за неговото провеждане. Това стана ясно от думите на председателя на Народното събрание Михаил Миков пред "Нова телевизия".   В четвъртък управляващите и опозицията се надхитряха процедурно в продължение на няколко часа. ГЕРБ се опитаха да саботират заседанието, защото не се регистрираха като присъстващи чрез електронната система на Народното събрание. Миков обаче реши да използва физическото им присъствие в залата и накара квесторите да ги преброят. Така той докара депутатите до над 200, обяви, че има кворум и даде начало на заседанието.   Ден по-късно обаче Миков обясни, че депутатите от ГЕРБ няма да получат заплати за това заседание, въпреки че присъствието им е било установено.   "Заплатата е пряко свързана и отчитането на присъствието в зала е пряко свързано с електронната система. Този ефект за възнаграждението, който има електронната система. Преброяването от квесторите е само една констатация на присъствие на народни представители в пленарната зала", каза председателят.   Според него нямало никакво противоречие във факта, че от една страна те са били на работа, а от друга – не.   "Кворум имаше, имаше необходимото присъствие в пленарната зала. Заседанието беше открито на това основание. А това, че не са пожелали да се отбележат чрез системата, респективно да бъде отчетено при отчитане на трудовото възнаграждение, е индивидуален проблем", обясни Миков.   Според него няма никакъв проблем да бъде заобиколена електронната система и даде за пример хипотезата дали Народното събрание може да заседава и да взема решения, ако няма ток. Бившият заместник-председател на НС и бивш депутат с дългогодишен опит Екатерина Михайлова (ДСБ) потвърди, че решението на Миков да брои депутати чрез квестори е законосъобразно.   "Важното е дали хората са вътре, депутатите, а не картите. То (решението на Миков) е на границата на това дали е нарушен правилникът или не. Но имало е ситуации, в които системата се разваля и се налага да се преброяваме ръчно, нали, в смисъл или с изчитане на имената...", каза Михайлова пред Нова ТВ.   Тя допълни, че ГЕРБ също напълно легитимно използва възможностите си да саботира дейността на НС. Михайлова напомни, че подобни процедурни хватки много често са се използвали в началото на 90-те години на миналия век.   "В началото на демокрацията, в зората на демокрацията много често се правеха тези неща. Аз си мислех, че са останали в историята, но, ето, виждаме, че нещата се повтарят...", допълни тя.   Според бившия депутат от БСП и преподавател по конституционно право проф. Георги Близнашки обаче заседанието на парламента е било нелегитимно. По думите му председателят на НС трябва стриктно да се придържа към парламентарния правилник, където пише, че заседанието се открива едва чрез проверка на кворума чрез компютъризираната система. "Г-н Миков направи нещо много семпло, направи проверка на кворума чрез броене от страна на квесторите, но това е нелегитимно средство, което не може да използва. По същата логика би могъл да преброи депутатите и на око, и да каже, че има кворум, а това не му е разрешен способ”, заяви професорът, цитиран от "Фокус". Преподавателят по конституционно право Атанас Славов коментира за БНР, че за него също заседанието е било открито без кворум и е нарушен правилникът на парламента. Той обясни, че преброяване от секретарите на НС е възможно само след като е открито заседанието.   Бившият конституционен съдия и зам.-председател в едно от предишните народни събрания Александър Джеров обаче смята, че в случая няма нарушение и заседанието може да започне, ако се установи, че има поне 121 депутати в зала, защото в Конституцията не се посочва по какъв начин се прави тази проверка. Джеров припомни, че има различни начини за проверка на кворума, установени в правилника и в практиката, и единият от тях е поименното преброяване. "Кворумът е проблем на правилника на парламента, не на Конституцията", коментира за БТА бившият конституционен съдия и депутат от БСП в няколко парламента Любен Корнезов. По думите му квесторите могат да преброят народните представители, а щом те са влезли в залата, значи участват в заседанието. Друг конституционен съдия от предишни състави на съда Димитър Гочев също смята, че фактическото установяване на депутатите в залата не е нарушение на правилника. Според него няма и основание да се сезира КС, тъй като няма акт, който да бъде атакуван.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010