Народно събрание у нас най-вероятно ще се избира не по приспособената за български условия немска избирателна система, която разделя депутатите на 120 мажоритарни и 120 от партийни листи, както е замисълът, а с пропорционални листи с преференция. Това научи Mediapool от депутати, участващи в работата по новия Изборен кодекс. Последните парламентарни избори се проведоха по пропорционалната система. Въпреки че официално четирите партии в парламента – БСП, ДПС, ГЕРБ и Атака нямат "политическо решение" дали ще настояват за въвеждането на мажоритарен избор или не, неофициалната позиция на формациите е, че няма да допуснат подобно нещо. Първоначалната идея на временната комисия бе да се разработят няколко варианта на избирателни системи, а после да се прецени коя от тях ще се възприеме. За тази цел математикът проф. Михаил Константинов, който разработваше части от Изборния кодекс и по времето на ГЕРБ, приспособи немската система за страната ни. Идеята му бе фиксираните в конституцията 240 парламентаристи да се разделят на две части – едните избирани мажоритарно в един тур, а другите от партийни пропорционални листи. Такава промяна би наложила и оформянето на 120 едномандатни избирателни района и преформатиране на администрацията, осигуряваща вота. Проверка на Mediapool сред депутатите обаче показва, че нито една от партиите не защитава такава идея. "Ще останем с пропорционалните партийни листи, но за да удовлетворим и гражданското общество, ще въведем и възможност за пренареждане на листите", твърдят от мнозинството. От националистическата партия "Атака" и ГЕРБ са на същото мнение. В парламентарните групи към момента се колебаят и колко процента да бъде преференциалният праг, който може да пренарежда партийните листи. "Обмисляме 5, 7 и 9 процента, но най-вероятно ще се спрем на 7%", твърдят още управляващите. "Ако един кандидат бъде номиниран за първото място в листата от над 7% от гласувалите за нея, е приемливо. Девет на сто е висок процент и не би могъл да се прескочи, а 5% е твърде нисък и ще създаде проблем с купуването на гласове в малките населени места", мотивират се депутатите. Изборът на ВНС също ще се регулира от ИК Новост в Изборния кодекс ще бъде, че същите правила като за избиране на Обикновено народно събрание ще важат и за избор за Велико народно събрание. Това стана ясно в четвъртък от думите на председателката на комисията по изработване на ИК Мая Манолова. Досега в кодекса не бе включен нормативният акт, който регулира избирането на парламент, чиито правомощия са за промяна на конституцията. "Като ще правим кодекс, няма никакъв смисъл да оставяме един закон извън обсега му. Каква е логиката изборът на народни представители, президент, местна власт и европейски парламентаристи да бъде регулиран от един закон, а в него да не влиза вотът за ВНС", обясниха депутати. Броят на депутатите за Велико народно събрание ще се запази – 400, но те няма да се избират в два тура – мажоритарен и пропорционален. "Всички правила за избор на Обикновено народно събрание – от системата до администрацията ще бъдат еднакви", коментира Мая Манолова.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010