100 дни в окото на бурята

13 Септември, 2013 - 07:47 - Klassa.bg Rss - всички новини

Орешарски побеля, но запази принципа си да не говори, а да действа.
Когато цифрите говорят, думите са излишни. Пламен Орешарски остана верен на любимата максима на финансистите и след 100 дни като премиер. Нищо не успя да го направи по-словохотлив. Нито всекидневните викове "Оставка" под прозорците му, нито нападките на политическите му врагове, нито дори призивите на симпатизантите му.
Със сигурност на Орешарски му се случиха най-тежките сто дни за министър-председател в родната история. Огромното бреме не промени навиците и стила му, но го беляза външно.
Ведрият мъж с младежко излъчване, който обитаваше финансовото министерство и парламента, се превърна в навъсен, потъмнял като градоносен облак и с изострени черти мълчаливец. Поне на външен вид и следа не е останала от дружелюбното юпи което харесваха студентите в УНСС.
Това е част от цената, която Орешарски плати, след като не пожела да прехвърли отговорността за най-атакуваните кадрови решения на кабинета върху политическите си поддръжници.
Хората, които отдавна познават добре премиера, изобщо не са изненадани от стоицизма, с който той приема ударите, без да търси оправдания.
Защото досега винаги се е придържал към принципа: "Правя, каквото трябва, пък да става, каквото ще". А това, което се прави, се вижда от малцина експерти, както каза преди няколко дни финансистът Емил Хърсев. Държавата започна да се издължава към бизнеса, опитва се да спре незаконния внос на храни, да променя емблематични закони, които позволяват на корупцията да се вихри. Въпреки че ГЕРБ най-много пищяха срещу актуализацията на бюджета, именно техният финансов министър Симеон Дянков заложи мината с неизплатените борчове, нереалистично малки харчове и източения резерв. Орешарски обаче реши, че заварената ситуация е пределно ясна и няма нужда надълго и нашироко да се обяснява пред публиката.
Нещо, в което премиерът според мнозина е пълна противоположност на своя предшественик Бойко Борисов, чиято сила е точно в говоренето дори когато нищо не се прави.
Всъщност това качество на Орешарски му донесе бурен скандал и многодневни учителски протести преди години - с емблематичната реплика "Да разтуряме седенката". В нея даскалите видяха неуважение и дори пренебрежение, докато всъщност това беше подканяне да се спре с празните приказки след като темата е изчерпана. По това време пак нямаше пари и нямаше откъде да бъдат взети. Спомням си, че тогава някои от хората във финансите се учудиха защо реакцията е толкова яростна, след като репликата е съвсем нормална - да си ходим, щом сме си казали всичко, да не си губим времето едни на други. Но тази нормална реакция едва не изяде главата на тогавашния финансов министър Пламен Орешарски.
Нежеланието да се обяснява му донесе и фиаското като син кандидат за кмет на София.
Тогава СДС шумно оттегли номинацията на Орешарски, който беше сред най-авторитетните фигури на десните. Причината - "тайна" среща с крупния хазартен бос Васил Божков. Тогава Орешарски пак не обясни, че всъщност срещата е била предварително уговорена със знанието на синьото ръководство. Просто се оттегли и се зарече повече да не се занимава с политика. Явно не удържа на обещанието пред самия себе си, след като четири години беше депутат, а сега скочи направи в окото на бурята като министър председател. И продължи да не се обяснява. Може би затова има поддръжката на бизнеса и хората от финансовия сектор, която също не е многословна. Но почти никой предприемач или финансист, който е вземал думата в публичното пространство, не се е изказал против него. За разлика от всички останали, които смятат, че щом някой не може да ги надвика, значи не струва.
 
Валерия Стойкова

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010