Забавяне и куп проблеми с изграждането на връзките между газовата система на България и мрежите на Румъния, Гърция, Турция и Сърбия, отчита Министерството на икономиката и енергетиката в доклада си до парламентарната енергийна комисия за състоянието на отрасъла, който бе внесен от министър Драгомир Стойнев в края на юли. Според документа интерконекторът със Сърбия вероятно ще падне жертва на руския проект "Южен поток". Връзката с Турция пък трябва да се промени от посока внос на суровина у нас към транзит на синьо гориво през наша територия за южната ни съседка. Гръцката тръба вероятно ще остане празна четири години след приключването на строежа й, а румънската, която последно трябва да влезе в експлоатация догодина, засега не може да се използва за внос на гориво в България. Макар от компаниите, ангажирани със строежа на връзките с Румъния и Гърция, да заявиха пред Mediapool, че проблемите са преодолими, под съмнение е постигането на ефекта за диверсификация на доставките и преодоляването на руската зависимост от внос на природен газ, заради което и Европейската комисия отпусна средства за съфинансирането на тези два проекта и на връзката със Сърбия. Еднопосочен газ за Гюргево В най-напреднал стадий е 25-километровата връзка Русе-Гюргево на обща стойност 23.8 млн. евро, от които 8.929 млн. евро даде Европейската енергийна програма за възстановяване. Проектът се изпълнява съвместно от "Булгартрангаз" и румънската "Трансгаз". Пускането му в експлоатация бе отложено за началото на 2014 г. заради археологически обекти, а според доклада на Стойнев "все още не е потвърдена окончателно възможността за риверсивност на връзката така, че тя да може да се използва за доставка на газ от Румъния за България". Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков коментира пред Mediapool, че проблемът за превръщането на връзката в двупосочна е в Румъния. По думите му, за да се извърши двупосочен физически пренос на горивото, румънската страна трябва да си рехабилитира собствената газотранспортна мрежа, да си оправи хидравликата в системата и да изгради допълнителна компресорна станция за обслужване на трасето по дъното на река Дунав. България обаче няма 100-процентова гаранция, че всички тези ангажименти на Букурещ ще бъдат извършени до приключването на строежа на тръбата и пускането й в експлоатация. Според Темелков всички тези въпроси трябва да бъдат уточнени, за да може да се проведат процедури за проучване на интереса на потенциалните доставчици, които да ползват трасето за пренос на природен газ. "Булгартрансгаз" смяташе да организира пазарния тест през май тази година, но го е отложила. Освен това се чака одобрение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на документите на българския газов оператор за провеждане процедури за резервиране на капацитет и механизмите за претоварване на обеми. Запитан има ли опасност газовата връзка с Румъния да остане празна след приключването на строежа, шефът на "Булгартрансгаз" отвърна, че оставащите месеци до края на годината са достатъчни да се организират доставки в посока северната ни съседка. Гръцката връзка оскъпена и потенциално празна Гръцката връзка също е забавена, очертава се да е празна няколко години и е значително оскъпена. За 180-километровото трасе от Стара Загора през Хасково до Комотини ЕК отпусна 45 млн. евро през 2009 г. Тогава проектът се оценяваше на 120 млн. евро, но вече цената му е набъбнала до 210 млн. евро, става ясно от доклада на Стойнев до депутатите. От проектната компания "Ай Си Джи Би", в която "Българският енергиен холдинг" и гръцко-италианското дружество "Ай Джи Ай Посейдон" държат по 50 процента, обясниха пред Mediapool, че с напредването на техническия проект се прецизира цената. Така 49.9 млн. лв. трябва да осигурят акционерите в проекта, а за останалите 115.5 млн. евро ще се водят преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за дългосрочен заем. Проектът има одобрени екооценки от българските и гръцките власти, изготвен е подробен устройствен план на трасето, който се съгласува със земеделското министерство за отчуждаване на терени. От Министерството на икономиката и енергетиката обаче отчитат като проблем това, че вероятно няма да има газ за тръбата в първите четири години от приключването на проекта, което се очаква да стане в началото на 2016 г. при първоначални планове за експлоатация в края на 2014 г. - началото на 2015 г. "Интерконекторът разчита на доставки основно от газопровода ТАР (Трансадриатическият газопровод, който ще транспортира азерски газ през Турция и Гърция до Италия – бел- авт.) и LNG (терминалът за втечнен газ – бел. авт.). Плановете за завършване на ТАР и LNG са през 2019 г. Това поставя пред сериозен риск икономическата обоснованост на проекта", пише във ведомствения документ. От "Ай Си Джи Би" заявиха, че се търсят и други доставчици извън ТАР и в момента се провежда пазарен тест на интерконектора – т.нар. open season, който дал добър резултат. Предстои обаче фазата за подаване на обвързващи оферти от потенциални кандидати да запълнят капацитета на тръбата, който ще е 3 млрд. куб. м годишно с възможност за увеличаване до 5 млрд. куб. м, ако това е икономически обосновано и се подобрят и рехабилитират мрежите на България и Гърция. Неубедителна целесъобразност за доставки през Калотина За газовата връзка със Сърбия министерският доклад пише, че "поради предстоящото изграждане на "Южен поток" и липсата на сериозен интерес за доставки на газ между България и Сърбия икономическата целесъобразност на този проект не е убедителна". За този интерконектор от оперативната европрограма "Конкурентоспособност" МИЕ получи 47 млн. евро за 60-километровото трасе на наша територия, което ще тръгва от Нови Искър край София през Перник до Калотина, за да се свърже със сръбския участък, който ще се реализира от "Сърбиягаз". Капацитетът се планира да е 1.8 млрд. куб. м годишно с възможност да стигне 5 млрд. куб. м, но само преди ден Стойнев каза, че тази газова връзка трябва да се извади от оперативната програма, тъй като имал притеснения за работата на сръбската страна по проекта. При представянето на напредъка на проекта в началото на януари 2013 г. бе обявено, че българският участък ще влезе в експлоатация през юли 2015 г. и това ще ни осигури достъп до европейски доставчици на газ. Сега обаче излиза, че тази тръба може и да я няма или ще стои празна. Идейният турски проект ще се преработва На ниво идейна концепция, която при това трябва да се преработи, е турската газова връзка, става ясно още от доклада на Стойнев до народните представители. През януари 2013 г. тогавашният премиер Бойко Борисов заяви за тази връзка, че започваме да я строим от средата на годината като част от газопровода "Набуко" и после сме щели да продаваме прескъпо капацитета му, Според актуалния доклад на МИЕ, че се чака становището на турската компания БОТАШ по предоставения й от "Булгартрансгаз" идеен проект. "Престои промяна на концепцията на интерконектора. Към момента планът предполага връзката да се използва за доставки на газ от Турция за България. Поради газовия дефицит в Турция този сценарий не е достатъчно рентабилен. Проектът може да бъде икономически обоснован при използването на връзката основно за доставки на газ от България за Турция. При това положение интересът на турската страна ще бъде значително по-голям и проектът ще постигне своите цели – получаване на допълнителни приходи от доставка на газ и диверсифициране на източниците на доставка", пише в документа. Това означава, че "Булгартрансгаз" се надява чрез тази връзка да си осигури приходи от транзитни такси на суровина за Турция. Анкара обаче имаше по-различно виждане за използването на тази връзка, която като част от неуспелия да се пребори за азерски газ "Набуко" трябваше да стане вход на турския Трансанадолски газопровод (ТАНАП) към европейската газова мрежа. Досега, макар да е многократно коментиран по време на двустранни срещи на различно ниво, проектът за тази газова връзка не е бил остойностяван. "Южен поток" на трупчета в Брюксел Относно статута на "Южен поток" докладът отбелязва лаконично, че изпълнението му върви по план, съгласува се с общините, през които ще минава трасето, одобрената от екоминистерството оценка за въздействие върху околната среда и се чака одобрение от Европейската комисия на договорените условия между "Българския енергиен холдинг" и "Газпром". В доклада се казва още, че "инвестициите във всички проекти изискват съобразяване с европейското законодателство по отношение на собствеността на газопреносните мрежи". "Необходимо е да се направи прецизен инвестиционен анализ относно икономическия смисъл на инвестициите като се обърне внимание на сроковете, в които е възможна реална доставка на газ до интерконекторите и количеството на доставките така, че да се осигури максимално ангажиране на създадения капацитет", обобщава темата с газовите връзки докладът. Стартът на изграждането на междусистемните връзки със съседните страни бе даден след газовата криза криза между Русия и Украйна през зимата на 2009 г., оставила много държави в ЕС без газ. Тогава Европейската комисия задели специален бюджет за проекти, свързани с диверсификация на източниците България няма алтернатива на руския газ. И до днес страната ни задоволява 85% от консумацията на природен газ с доставки от "Газпром". Останалите са местен добив. Интерконекторите с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, заедно с осигуряването на различни газови трасета и доставичици бе част от плановете за намаляване на енергийната зависимост от Русия и създаването на конкурентен газов пазар и по-ниски цени за потребителите. Предстои да се разбере дали правителството на БСП и ДПС, което се зае да пише нова енергийна стратегия, ще си постави подобни цели и как ще ги изпълни.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010