Протестите в България през последните три месеца катализираха дискусия по някои много важни въпроси: проблемът с корупцията, свободата на словото и на медиите, върховенството на закона, коментира посланикът на САЩ у нас Марси Рийс, която изрази надежда това да доведе до усилия за реформи.   В интервю пред бТВ във вторник тя бе запитана дали вижда в първите 100 дни на кабинета "Орешарски" напредък в областта на съдебната реформа и свободата на медиите – две теми, изтъкнати от нея още преди изборите. "Свободата на медиите и обективността на медиите е нещо наистина много, много важно и аз мисля, че е полезно нещо за дискутиране. Но върховенството на закона и реформата в областта на съдебната система е друга област, на която ние винаги много сме настоявали. Съединените щати са предоставяли помощ, подкрепяли са българските прокурори, разговаряли са с българските прокурори. Така че аз наистина искам да видя как продължава траекторията на реформите в тази област", отговори Марси Рийс.   Запитана дали вижда резултат или намерение в тези две области, тя по заобиколен начин даде да се разбере, че не вижда. Рийс отбеляза като "напредък" "прекрасния процес за селекция на някои от съдиите".   След това каза, че и "при назначението на хора на чувствителни позиции е много важно да има открит и прозрачен процес, в който качествата и квалификациите на човека, който е предложен за позицията, са представени така, че хората да знаят с какво ще допринесат тези към професията...и решението да бъде обективно. Така че има малък напредък в тази област, но наистина има още доста много, което е необходимо да се направи".   "Това, което аз подчертах, е, че това със сигурност опира до назначенията на хора в разузнавателните служби. Това е чувствителна позиция, хората имат право да знаят какви са квалификациите на предложеното лице, да има открита дискусия на номинираните. Това определено е един полезен процес", коментира Марси Рийс.   На въпрос дали правителството трябва да съгласува с партньорските служби назначения като това на председателя на ДАНС, посланик Рийс каза, че това зависи от правителството на страната домакин. Още след избора на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС тя каза, че това не е консултирано със САЩ.   Запитана дали сегашният председател на ДАНС е бил обсъждан с нея, тя отговори отрицателно и припомни, че той вече е заемал ръководна длъжност – заместник-председател на агенцията.   На въпрос каква е практиката и дали предишни шефове на подобни ключови позиции са били съгласувани, Марси Рийс отговори: "Аз буквално не знам отговора на този въпрос. Това, което бих казала, е, че ние ценим, ако се консултират с нас, но наистина това е решение, което се взима от правителството".   Запитана дали кабинетът "Орешарски" е заявил някаква позиция по наложения от предишния парламент мораториум върху проучването и добива на шистов газ, посланик Рийс каза, че не чувала нищо по този въпрос.   "Но това наистина е решение, което трябва да се вземе от българите", каза тя и изтъкна, че е важно да има открита дискусия за рисковете и ползите, но тя трябва да е основана на обективна информация, на научна информация.   В САЩ имаше такава задълбочена дискусия и тя доведе до утвърдително решение. "Това беше много полезно за Съединените щати, цената на енергията намаля и изглежда, че ние ще бъдем енергийно независими", каза тя.   Запитана какво ще предприемат тук, посланик Рийс каза, че виждат ролята си в предоставяне на достъп до научна информация, да споделят опита си по отношение на регулациите и "това, което сме открили, че е ефективно, защото това е успех,който също трябва да бъде разгледан, да бъде взет под внимание". На въпрос за АЕЦ "Белене" посланикът е на мнение, че България трябва да гледа на подобни проекти в широк контекст – дали допринася за енергийното многообразие, източници, дали е ефективен по отношение на разходите и дали се вписва като цяло в енергийната стратегия на страната. Рийс не посочи динамика в броя откази на българи за визи за САЩ. "Процентът на отказите се променя и не искам да се фокусирам върху цифри, а да обясня какво искаме от хората”, заяви тя с уточнението, че в САЩ законодателни промени ще посочат дали България спазва изискванията този режим да бъде облекчен. По актуалната тема за кризата в Сирия посланикът посочи, че има множество загинали вследствие използването на химическо оръжие там и че е важно светът да реагира."Преди над 100 години решихме, че използването на химически оръжия е неприемливо и това заслужава сериозен отговор, това наистина е морална бариера”, каза тя.   Марси Рийс изрази известен скептицизъм за успеха на "химическата дипломация” и възможността режимът на Башар Асад да предаде химическите си оръжия под международен контрол и да избегне военна реакция.   "Държавният секретар на САЩ Джон Кери спомена, че това е опция, но е малко вероятно да се случи. Скептични сме към това заради думите на Асад - само преди седмица той отричаше наличието на химическо оръжие въобще и трябва да сме сигурни че това не е просто тактика за отлагане”, уточни тя. По думите й е важно да се разграничи ситуацията с химическите оръжия в Сирия, "където говорим за ограничена целенасочена военна реакция” и цялата политическа картина, на която трябва политическо решение. Един от вариантите по отношение на химическата ситуация е да се използва и натиск и е важно за международната общност да адресира проблема, тъй като не може да се разрешава подобни неща да се правят ненаказуемо, допълни посланик Рийс.   Посланиците на ключови страни от ЕС като Франция, Германия и Холандия си навлякоха гнева на българските управляващи заради подкрепата към антиправителствените протести и косвено споделената оценка за задкулисния олигархичен модел на управление. За да "накаже" френския посланик Филип Отие, правителството го лиши от орен "Стара планина", с която по традиция си тръгват ръководителите на чужди мисии след края на мандата.  

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010