Предизборната кампания на тройната коалиция, която отрича да е тройна и да е коалиция, започна днес при откриването на новия политически сезон с (не)обичайно за тях отрицание на предсрочните избори, но с ясната мисъл за тях, изразена чрез поставените в речите на съответните партийни началници акценти.
Най-загрижени за резултатите от евентуалните неминуеми предсрочни избори изглеждаха евентуалните неминуеми губещи от тях заради участието си в тройната коалиция, в която отричат участието си, бяха атакистите. Лидерът им Сидеров си сложи хрисимата физиономия и почти шепнешком, крайно необичайно за обичайните му крайни крясъци при появята на микрофони и телевизионни камери, разкритикува…коалиционните си партньори.
Лидерът на партията Лютви Местан, която се изживява като монополист в говоренето от името на българските братя мюсюлмани, показа, че е готов и с „Мюсюлманските братя” да се съюзи ако трябва, но да съхрани физиономията на ДПС като самостоятелен субект, различен от БСП. Местан зае рязко противоположна позиция спрямо декларираната вчера от неговите столетни началници по конфликта в и около Сирия, отваряйки за първи път широко вратата за евентуално разваляне на коалицията, която солидарно с „Атака” и БСП наричат за удобство „програмен кабинет”- от неудобство пред собствения електорат да си признаят коалиционното партньорство.
Със самочувствието на победител в социологическите проучвания, макар и загубил изборите за пореден път, лидерът на БСП Сергей Станишев хвърли познатите мантри от десния ъгъл на левичарския боксовия ринг, вместо да хвърли кърпата- явно смята, че печели по точки след поредното консолидиране на партията му пред лицето на реалната заплаха от автентитчен десен нокаут.
Станишев интригантски насочи вниманието към Реформаторския блок като враг, стоящ зад протестите, изричайки най-после една истина що се отнася до голяма част от онези протестиращи, които наистина не блъскат полицаи и заграждения за улесняване на мотивираното по такъв начин полицейско противодействие, провокирано от внедрени провокатори ( разпознаваеми дори от телевизионния екран като много различни субекти от демонстрантите, борещи се с интелектуално превъзходство над властта като й се надсмиват остроумно по площадите вече повече от 80 дни).
И всичко това, включително негласната предизборна индикация на коалиционното говорене на партньорите , мимикриращи като противници, беше определено от парламентарния шеф Михаил Миков като провал на обещания мощен протест в първия работен ден на парламента!
Ако „неуспехът” в ранното утро на 4 септември се изразява в най-многолюдния подобен протест от юли насам пред Народното събрание, то какво ли предстои през деня и в неговия край?
Утрото се познава от сутринта. То не вещае нищо добро за статуквото на тройната коалиция, която се опитва да се раз(т)рои на някакви самостоятелни сегменти за объркване на врага.
Въпреки новата тактика на управляващите да се разграничават помежду си и въпреки хитроумните ходове на задкулисието, което организира контрапротести и провокатори с униформени физиономии, пробуждането на гражданите този път няма да бъде последвано толкова лесно от приспиването им по залез слънце с царствени обещания за „оправяне” след 800 дни и въздържание от нови „грешки”, като опитите мафията да бъде коронясана на върха на държавната сигурност с някое нейно мутренско олигархично олицетворение.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010