Европейските средства за бизнес, наука и иновациите нарастват с около 350 млн. евро през следващия планов период за сметка на парите за инфраструктура. С около 550 млн. евро намалява планираното финансиране и по Програмата за развитие на селските райони, докато за рибарската се вдигат с около 20 млн. евро. Най-големите печеливши би трябвало да са земеделските производители, които ще получат двойно повече пари спрямо настоящия период. Това показват представените разчети на вицепремиера по еврофондовете Зинаида Златанова. В сряда правителството одобри проекта за споразумение с Европейския съюз за периода 2014-2020 г. От действащите в момента оперативни програми с 50 млн. евро се увеличават средствата по новата програма за бизнеса "Иновации и Конкурентоспособност". Общо с 340 млн. евро повече са предвидени за "Човешки ресурси", "Наука и образование" и "Добро управление", която обединява настоящите програми "Административен капацитет" и "Техническа помощ". Парите за инфраструктурните програми - "Транспорт", "Регионално развитие" и "Околна среда" се свиват общо с около 800 млн. евро и ще разчитаме на 3.65 млрд. евро. Ако се включат средствата от инструмента "Свързана Европа", които обаче не са сигурни, се вдигат до 4 млрд. евро при 4.5 млрд. евро през настоящия планов период. Причината за увеличаването на средствата за бизнеса и намаляването на тези за инфраструктура е в смяната на приоритетите на стратегията "Европа 2020", които са определени централно от Брюксел, обясниха евроексперти. "Икономиката е двигателят на всичко", отговори Зинаида Златанова защо се вдигат парите по програмата за бизнеса. Според нея по почти всички програми средствата намаляват, но това е заради намаления бюджет за целия ЕС за периода 2014-2020 г., което се случва за първи път в историята на Съюза. Златанова отбеляза, че съзнателно не представя данните от сегашния програмен период, за да няма сравнения от типа - "кой, кога, колко и къде е сгрешил". Средствата за настоящия програмен период бяха договорени от правителството на тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев (2005-2009 г.). Златанова апелира процесът по договаряне на европейските средства за следващия планов период да не се превръща в политика, а в национално усилие. Белите петна засега остават Проблемният въпрос с финансирането на селата около големите градове засега все още не е решен заради спора между министерствата на регионалното развитие и на земеделието за начина, по който ще става финансирането. Министерството на земеделието държи на принципа бъдещата програма "Региони в растеж" да финансира 67-те общини, а не само градовете, включени в нея. Оттам се аргументират с намалените с 531 млн. евро средства по програмата за селските райони. Министерството на регионалното развитие е на мнение, че за финансиране към момента попадат само 67 определени градове в строителните им граници. Така селата около тези градове на практика остават без финансиране. В същото време Европейската комисия настоява за намаляване на броя на градовете, защото иска помощта да се съсредоточи в няколко центъра на растеж, около които израстват икономически региони. Последният вариант, който предстои правителството да защитава пред ЕК в четвъртък, предвижда намаляването на броя на градовете на 50, разкриха правителствени източници. Не трябва да повтаряме и мултиплицираме грешката от настоящия програмен период и да оставаме бели петна върху картата на България, коментира изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова пред Mediapool. Според сдружението е редно селата около големите градове да бъдат включени за подпомагане по "Региони в растеж". На същото мнение е и председателят на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски (БСП). "Не е справедливо, работещо и логично селата около тези градове да се прехвърлят към орязаната селска програма", каза Михалевски пред Mediapool. Той изтъкна и факта, че селският проект на община Бургас, например, ще бъде много по- конкурентен спрямо този на община Братя Даскалово, което поставя в неравнопоставеност малките общини, които нямат отделни евродирекции. Образователната програма извоюва още 100 млн. евро отгоре Новата програма за наука и образование успя да извоюва още 100 млн. евро в последния момент и така бюджетът й към момента възлиза на 508 млн. евро. При предишното представяне предвидените средства възлизаха на 403 млн. евро. Увеличаването на средства е за сметка на програмата "Добро управление", която обединява настоящите "Техническа помощ" и "Административен капацитет". Нейният бюджет е намален от 460 млн. евро на 356 млн. евро. Основната част от тези пари – около 190 млн. евро - ще отиде за електронното управление и подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии. Останалите пари са за обучение на администрацията. В същото време средствата по образователната програма ще отидат за научни изследвания, нови технологии, образование и социално приобщаване на уязвимите групи, каза министърът на образованието Анелия Клисарова. Тя обеща още в петък да бъде назначен ресорен зам.-министър за оперативната програма. Европейската комисия не е съгласна да има програма "Наука и образование" основно заради липсата на административен капацитет. Това го показва този програмен период, в който България изостава с усвояването на средствата за образование и има риск да ги загуби. Отделно има припокриване на дейностите по новата образователна програма с тези по "Човешки ресурси" и "Иновации и Конкурентоспособност".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010