Допирните точки между САЩ и Русия - и между президентите Барак Обама и Владимир Путин - намаляват постоянно въпреки прехваленото "рестартиране" на отношенията между противниците от Студената война. И току-що намаляха още.   Поредният удар върху подобряването на отношенията беше нанесен в сряда, когато Обама, ядосан от решението на Путин да даде временно убежище на изнеслия данни от Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън, отмени личната си среща на върха с руския лидер.   Министрите на отбраната и на външните работи на двете страни ще се срещнат във Вашингтон тази седмица, но Обама няма да посети Москва идния месец.   Решението за Сноудън е само най-новия от споровете, които Белият дом изброи като признаци за липсата на напредък в последно време. САЩ и Русия имат разногласия за гражданската война в Сирия, смазването в Русия на гражданските права, американския план за противоракетна отбрана за Европа, търговията, глобалната сигурност, човешките права и дори осиновяването на руски деца от американци.   "Разгледахме ползата от срещата на най-високо равнище в светлината на множеството проблеми и множеството предизвикателства, с които се сблъскваме и решихме, че няма особен смисъл от провеждането на тази двустранна среща в Москва през септември", заяви говорителят на Белия дом Джей Карни пред репортери, връщащи се с Обама на борда на "Еър форс 1" от посещение в Калифорния.   Карни отбеляза, че САЩ и Русия си сътрудничат по други въпроси, включително доставките за американските войски в Афганистан и заяви, че отношенията им "не трябва да се разглеждат изцяло в черно и бяло".   "Даже когато постигнем напредък в някои области на нашите отношения с Русия, продължаваме да срещаме несъгласия в други области, и аз очаквам, че това ще е така и за в бъдеще".   Кремъл отговори бързо на отмяната на срещата, като изрази собственото си разочарование и упрекна Вашингтон, че е неспособен да развива отношения с Москва "на равноправна основа".   Съветникът на Путин по външната политика Юрий Ушаков добави, че решението "очевидно е свързано" със случая Сноудън, ситуация, която според него не е създадена от Русия.   Макар че Сноудън може да е бил непосредствения катализатор за отмяната на срещата на върха, корените на новите несъгласия между САЩ и Русия датират от преди повече от година, когато Путин си върна президентския пост.   При връщането си на власт, той възприе дълбоко националистическа и по-открито конфронтационна позиция спрямо САЩ, отколкото избрания му наследник Дмитрий Медведев, чието управление от 2008-2012 г. приблизително се застъпи с първия мандат на Обама в Белия дом.   Докато Медведев се въздържа при гласуването на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която позволи въздушни удари на НАТО в Либия, Путин отхвърли настойчивите искания на Вашингтон да позволи на световната организация да наложи дори минимални санкции на режима на президента Башар Асад.   В същото време, правителството на Путин продължи да снабдява с оръжия своя съюзник Асад. То не е изпълнило и обещанието си да убеди Асад да изпрати представители за преговорите с опозицията, целящи да намерят политическо решение на двугодишния сирийски конфликт.   Обама се опита да превърне Медведев в съюзник на Съединените щати, като внесе значителни промени в плановете на администрацията на Буш за европейската противоракетна отбрана, за да се опита да успокои руските опасения за този проект.   Той подписа нов договор за контрол над въоръженията и изпрати тогавашния Държавен секретар Хилари Клинтън да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров в Женева, където тя обяви "рестартиране" на руско-американските отношения.   Путин, обаче, не изглежда да се стреми към сърдечните отношения, до които би довело "рестартирането" и активно се опитва да развали предишните споразумения за сътрудничество.   При Путин, Русия умножи негативните си изявления за противоракетната отбрана, сложи край на продължилото две десетилетия обучение по демокрация и гражданско общество от американската Агенция за международно развитие, и забрани осиновяването на руски деца от американци.   Андрю Кучинс, политолог и експерт по руската политика в Центъра за стратегически и международни изследвания заяви, че според него "рестартирането" от известно време е спряло.   "Достигнахме върха в края на 2010 г. и след това нещата започнаха постепенно да вървят надолу до 2011 г.", заяви Кучинс.   "След това, когато беше обявено, че Путин се връща като президент в края на 2011 г., спадът на рестартирането стана малко по-рязък".   Но той казва, че не мисли, че Путин иска да съсипе връзката между Русия и САЩ и не мисли, че отношенията са толкова зле, колкото бяха след войната с Грузия през есента на 2008 и 2009 година.   През 2008 г., Грузия и Русия водиха кратка война, след като Грузия извърши интензивен артилерийски обстрел на столицата на Южна Осетия, а Михаил Саакашвили, президент на бившата руска република, изгради дълбоки връзки със САЩ.   "Това беше доста опасен момент за отношенията", казва Кучинс.   "Точно сега, не виждам такъв опасен момент в отношенията, но имаме някои фундаментални разногласия по ядрената сигурност, противоракетната отбрана, Сирия. Не мисля, че руснаците заемат позиции, само за да ни пречат и да подкопават нашите. Но те имат някои фундаментални различия. Имат различен поглед върху някои неща".   Бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер, в момента ръководител на Съвета по международни отношения в Чикаго, заяви, че от рестартирането са последвали някои позитивни стъпки, включително готовността на Русия да помогне на САЩ да транспортират военни товари за и от Афганистан. "Все още има сътрудничество по въпроси като Иран, където Русия гласува четири пъти в Съвета за сигурност на ООН за налагането на нови санкции", казва Даалдер. "Има сътрудничество по Северна Корея - Русия гласува за нови санкции.   Това са конкретни, позитивни стъпки в отношенията, които са резултат от рестартирането".   Но той казва, че рестартирането предполага също бъдещи отношения и че въпреки срещите на вице-президента Джо Байдън, държавния секретар Джо Кери и бившия съветник по националната сигурност Том Донилън с руски официални представители, има малък напредък по Сирия, съкращаването на ядрените арсенали и проблемите на противоракетната отбрана.   През април Обама помоли Донилън да предаде лично на Путин писмо, в което предложи нови начини за сътрудничество.   Ушаков, външнополитическият съветник на Путин заяви, че писмото на Обама било "доста конструктивно" и съдържало конкретни предложения за контрола над въоръженията и икономическото сътрудничество.   Но Даалдер заяви, че руските реакции на писмото са били "или никакви, или негативни".   Путин и Обама се срещнаха за последно през юни, по време на срещата на най-високо равнище на Г-8.   Тогава Путин заяви, че вярва, че САЩ и Русия имат "възможност да постигнат напредък в най-чувствителните насоки".   Обама каза, че двете страни са били готови да увеличат търговията и инвестициите и обеща да продължим съвместната работа за противопоставяне на потенциални заплахи за ядрено разпространение и за укрепване на ядрената сигурност.   "Мисля, че това е пример за вида конструктивни отношения на сътрудничество, които ни изваждат от манталитета на Студената война", заяви Обама.   Това беше само преди 7 седмици.   Във вторник, ден преди да отмени срещата си с Путин, Обама заяви в шоуто "Тази вечер" на Ен Би Си, че "понякога руснаците се връщат към мисленето и манталитета от времето на Студената война".   По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010