Президентът Росен Плевнелиев ще сезира Конституционния съд за промените в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), след като депутатите не се съобразиха с ветото му и в края на миналата седмица прегласуваха върнатите текстове. Решението си президентът обяви във вторник, докато управляващите се опитват по всякакъв начин да го накарат да не налага вето върху текстове от актуализацията на бюджета, обяснявайки, че той няма никакви конституционни мотиви, а само политически. Промените в Закона за СРС дадоха големи правомощия за възстановеното Национално бюро за контрол над използването на СРС-та и ресорната парламентарна комисия, които според държавния глава заплашват независимостта на съдебната власт, но от БСП, ДПС и "Атака" не приеха аргументите му. "За съжаление, парламентарната практика напоследък показва ясен стремеж да се навлезе в полето на компетентност на другите власти.... За съжаление, дебатът в Народното събрание относно ветото върху Закона за СРС отново показа степента на политическа конфронтация, която бележи целия политически живот в страната през последните месеци... Мнозинството в Народното събрание обяви, че ветото е наложено по политически причини и не счете за необходимо да изложи аргументи по същество", обявиха от президентството във вторник. Според промените Националното бюро за контрол ще може да изисква от държавните органи всички документи във връзка с използването и прилагането на СРС, а негови служители да имат достъп до всяко помещение, в което се съхраняват документи. Освен това ще може да дава задължителни указания на органите, които разрешават, използват и прилагат СРС. Регламентирана е и възможност магистрати да се явяват пред парламентарната ресорна комисия, за да дават обяснения. От президентството обясниха, че ветото е имало за цел да даде възможност на парламентарно представените политически партии да "обсъдят още веднъж тези текстове и с минимални редакции да избегнат каквото и да е съмнение, че те могат да се използват за противоконституционно въздействие върху работата на съдебната власт". "Възможността органи извън съдебната система, като новосъздаденото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, да дават задължителни указания на магистрати и разследващи органи, да изискват цялата информация дори и по текущи дела, да разполагат с достъп до всички документи, не кореспондира по никакъв начин с принципите, заложени в Конституцията. Не по-малко опасна е и тенденцията със законови текстове да се разпростира обхватът на парламентарния контрол дори върху съдебната власт", посочват от "Дондуков"2. Според държавния глава в рамките на парламентарната процедура гражданите не са чули как управляващите ще гарантират независимостта на съдебната власт и на разследващите органи и припомня, че в няколко свои решения КС изрично посочва границите на контрола, който НС може да упражнява. "Принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт са в самата основа на правовата държава и не могат да бъдат поставяни под условие, без значение каква е целта на промените в отделен закон. По тази причина държавният глава ще използва правомощията, които Конституцията му предоставя, и ще сезира Конституционния съд", посочват още от президентството. При прегласуването на промените депутатите от БСП, ДПС и "Атака" се обединиха около тезата, че "ветото е пълно с абсурди", а народният представител от БСП Младен Червеняков обясни, че "ако някой изразява някакви съмнения, че има нарушаване на Конституцията, той има пълното право да атакува текстовете пред Конституционния съд". Председателят на правната комисия Христо Бисеров от ДПС посочи, че най-озадачаваща от юридическа гледна точка е тезата, изразена в мотивите на указа, че "конституционният законодател е предвидил, че контролната дейност върху магистратите и техните актове се осъществява от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него". "Всеизвестно е, че контролът върху актовете на органите на съдебната власт се извършва само и единствено по реда на инстанционния контрол“, каза Бисеров. Юристът от "Атака" Явор Нотев от своя страна обяви, че че ветото би лишило от съдържание и същност промените, свързани с по-стриктния контрол на ползването и прилагането на СРС. Плевнелиев върна за ново обсъждане промените в Закона за СРС само в тази им част и пусна текстовете, които изваждането на дирекция СДОТО, която се занимава с подслушването, от МВР и превръщането й в Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО).

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010