Не е хубаво протестиращите да бъдат делени по „полов признак”, но откакто Антон Кутев сподели мисълта си за социализма като болест, предаваща се по полов път, лъсна голият факт за фактическото разделение на обществото и в неговите граждански изяви, свързани с акта на предаване на социалистическата зараза.
Февруарските протести определено бяха заченати от епруветката със сокове от Бузлуджа със същата стихийна ярост на любовта към разрушаването на „стария свят”, с която са били толкова горди бузлуджанците преди 122 години.
Исканията на протестиращите бяха срещу всичко и всички в политиката, съществувало преди. Тогава от БСП, ДПС и особено от Атака, които в момента явно спазват инструкция да се снишат с цел да се открои повече двупартийният характер на тройната коалиция, си грееха ръцете на зимния народен гняв.
Сидеров се биеше в гърдичките, че само неговата партия имала куража и правото да си развява байрака на протестите. Атака била дори водач на народния гняв.
Сега обаче народният присмех, на който са подложени на площада, им се вижда платен , вреден, лош, нетърпим, противозаконен и направо престъпен.
Къде са самозваните „лидери” на народния гняв от края на зимата?
Замразено им е мястото.
Отдръпването на лицата на протестите от февруари-март от сцената на публичността стана също толкова внезапно, колкото и появата им от нищото. Ако бяха автентични, нямаше да може никой да ги „отдръпва”. Отдръпват се за съответните конци марионетки, а не личности.
Набедените водачи на бунтовете от края на управлението на ГЕРБ обаче не са съвсем скрити. Някои си показаха кварталния вождизъм. Като Мирослав Паскалев –Зорец, същият, който вееше руското знаме на уж националния български празник З март. Сега той изгря в новините на телевизиите като говорител на протестиращи граждани пред посолството на САЩ, възмутени от позитивните оценки на посланик Рийс за други протестиращи.
Янко Петров, един от диспечерите на маршовете в София през февруари, въоръжен за целта с мегафон и превърнат от медиите в (падаща, както се вижда, понеже вече не се вижда) телевизионна звезда,трябва да се признае, направи опит да се впише в протестите пред парламента в началото на юни. Беше обаче прогонен от демонстранти, разпознали в негово лице продукт на политическата конюнктура, обслужваща БСП.
Янко Петров и Дончо Дудев се гордееха, че не са „ от вчера на барикадите” ( Петров ми го написа във фейсбук в онзи момент, когато ме заплашваше със съд заради оповестената му от мен негова връзка с видния деец на футболните буйства Дучето). Те са от присъдружната на БСП, но никога не призната официално като такава, организация „Сила”, заявила себе си като мотор на протестите срещу високите цени на горивата преди 3 години.
Днес „Сила” се опита да покаже мускули с футболно театро, което трябваше да осмее ГЕРБ, но от телевизионния репортаж изпъкна жалката картинка на момчурляци във футболни екипи, които бягат от камерата като наемници за статисти в срамен филм.
За разлика от Петров и Дудев, третият „лидер” на февруарските протести Ангел Славчев, изживяващ се във виртуалното простратство като Ангел-Че, нямаше как си скрие червената табела. На нея си пишеше БСП.
На Славчев е поверена младежката ( подофицерската, така да се каже) организация на русофилите, командвана от члена на ВС на БСП Николай Малинов. Макар да не членува формално в соцпартията, а да е бил член „само” на една от сателитните й евролевичарски организацийки ( от която е бил кандидат за депутат през 2009-та) др. Славчев е „стар проект” на кукловодите в соцсредите.
Още преди повече от две години той се изяви на конкурса на БНТ за млади таланти в политиката като борец срещу американските бази и американското дупчене на майка България за евентуално издирване на българско подземно газово богатство, което би застрашило руския колонизаторски интерес в страната ни. А зад кулисите, както ми каза член на журито, заможни фактори от тъмночервения сектор на родния капитализъм, са лобирали усилено за своето момче.
В крайна сметка Ангел-Че е уреден междувременно като водещ на предаване в кабелната телевизия Евроком, за да загрява за следващите си роли в политиката. Това е същата телевизия, в която водеща беше Анна Витанова, преди да изчезне и се прероди като полицайка. Видяхме я да „възкръсва” на екраните с униформа и озверяла физиономия в нощта на 23-ти юли край парламента.
Витанова, която кукловодите се опитаха да пробутат на публиката като живо и красиво доказателство за жертва на екстремизма на усмихнатите демонстранти в София, се появи режисирано на средващата сутрин с бинтована ( дали не беше и гипсирана?) ръка, за да обяснява, че била нападана и ранена от демонстрантите.
Само два дни по-късно в интернет се появиха снимки на млада жена, която поразително, ама съвсем напълно прилича на Витанова на Бузлужда, от който БСП черпи вдъхновение и историческа легитимност поради липса на каквито и да било аргументи с днешна дата.На мястото на униформана на снимката се вижда червена фланелка и не се вижда никакъв бинт, нито следи от рани.
Колкото до Ангел-Че, вече прогнозирах при една от редките ми появи в сутрешния блок на БНТ, че зрителите трябва да го очакват скоро на малкия екран на някоя„голяма” телевизия. Това е на път да се случи. В момента същият го готвят за лице на предаване по ТВ7 ( най-вероятно в онази част от нея, която се планира да бъде запазена като новинарска, докато телевизията-майка ще бъде все повече светска, т.е. ще бяга от досегашния си имидж на официозното подмазвачество от „ерата” на отместения вече от екрана Бареков).
Самият Бареков пък, който напусна пашкула на любовта към Борисов и Цветанов, за да се прероди за една нощ в техен най-злостен медиен стършел, е най-яркият ездач на народния гняв, защото в него е инвестирано най-много. Сега той открито ни заплашва, че щял да става политик- явно залезът на снишаващия се Волен Сидеров трябва да бъде заменен с изгряването на междувременно израснало негово копие, набрало площаден опит.
В „проекта Бареков” , който копира „проекта Сидеров” по метода пари-екран-крясъци-прим(адона), е предвидено място и за „новото лице” Ангтел-Че. Момчето се обучава за целта под крилото на Бареков, обикаляйки заедно с него България в подготовка за създаване на партийни структури. Двамата бяха изобличени от първо лице като организатори на (не)честни избори миналия месец във Варна в полза на червения кандидат за кмет, но керванът им си върви въпреки това.
Както вече съм отбелязвал многократно- ако има недосегаема област за прокуратурата, следствието и съда в България, това е медийната мафия. Тя е на върха на хранителната верига на хищниците в родната джунгла. Посочете ми една неприятност, причинена дори с намек на медиен бос, главен редактор или други подобни „корумпета” на върха на четвъртата власт и ще си посипя главата с пепел (от изгорените си десетки статии по темата).
И понеже парите миришат ( на власт) у нас, тепърва ще видим още кандидати за слава. Според агенция ПИК Христо Стоичков, който е лице на какво ли не по билбордовете край магистралите в България ( от ловджийски пушки, с които се цели втренчено по профучаващите автомобили, до винарски изби, изкушаващи шофьорите), сега се гласял да става лице на „проекта Бареков”. Бил получил изкушаваща оферта, твърдят от агенцията.
Такова е позабравеното може би от мнозина положение в нашата гореща тези дни родина.
Жегата тепърва предстои и разделението на хората на българи от София и на някакви други от провинцията, на февруарски и летни граждани, ще продължи. Както се казва в атомната физика: разцеплението прави силата. Политическите инженери не пестят сили то да се случи в името на слабостта на гражданското общество, което да управляват на управляеми сегменти- точно като постъпва полицията, когато иска да отслаби мощта на тълпата, цепейки я на малки групи.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010