По повод появилите се в публичното пространство сравнения между Орешарски и Виденов се упълномощавам да заявя следното: не е вярно, Орешарски е реплика на Беров.
Официалното название на онова управление беше „кабинета Беров”, но беше (световно) известно, че ставаше дума за свързаната с руските интереси корпорация Мултигруп.
При спряла икономика в условията на посткомунистическата разруха, окачествена в първия ( и последен по рода си) откровен доклад на БКП за реално завареното положение през 1989-та като апокалипсис, при управлението на Мултигруп изведнъж потекоха през България реки от руски горива в количества, които биха захранили многократно индустрията, ако съществуваше. Изливаха се в индустрията на войната в разпадаща се Югославия срещу баснословни печалби за контрабандистите.
Нарекох този южен поток „течна дружба”. Тя напои с огромните отчисления от масираната контрабанда с държавно участие българската ( а вероятно и сръбската) организирана престъпност. Познайте кой е бил ( и продължава) да е началник по трасето Москва-София-Белград в нарушаването на югоембаргото и съответно е бил диспечерът при разпределението на престъпно придобитите блага от операцията!
Отглас от онова наливане на основите на организираната престъпност е и днешното управление на Орешарски, който е точно толкова кукла на конци, колкото беше и Беров. Виденов, при цялата си комунистическа твърдоглавост, поне се противопостави твърдо на руския натиск България да предаде на Русия газопреносната си система в рамките на споразумение за доставка на газ- разправия, която насъска срещу Виденов вътрешнопартийната машина на петата колона.
Орешарски е отлично запознат с тази предистория и още не се е произнесъл по главното искане на руснаците във връзка с любимия на Путин проект „Южен поток”, което включва именно порусначването на българските тръби.Брюксел пречи…
 
Но първата крачка в желаната от Кремъл посока вече беше направена още седмица след назначението на Орешарски. В София пристигна спешно руски емисар, който да подготви почвата за визитата на самия шеф на „Газпром” Алексей Милер и той получи съответните уверения.
Малцина обърнаха внимание на „дребната подробност”, че на практика Орешарски изпълни първото условие на Москва за прокарването на нейния интерес: няма и седмица след встъпването си във властта правителството в София обяви „Южен поток” за обект от национално значение ( тъкмо обратното на сигнулатите, които даваше служебния кабинет на Марин Райков). Това клише, както звучи на пръв поглед, означава всъщност, че се отваря врата за заобикаляне на общоевропейската политика за противопоставяне на руския газов диктат.
Чудя се се само дали Орешарски е получил забрана да си види в София с влиятелната в Брюксел Вивиан Рединг, която му дойде на крака, или тя е отказала среща с него именно заради този блицкриг срещу ( и без това трудно осъществяваната) европейска солидарност по ключов енергиен въпрос.
Намигването към Кремъл беше също толкова светкавично, колкото и изборът на Делян Пеевски за шеф на държавната сигурност.
Не знам също дали мнозина са регистрирали, че буквално в първите си часове като външен министър Кристиян Вигенин набляга ( уж от патриотична гледна точка) на отношенията с Македония и с „черморския регион”. Нали никой не се съмнява, че не става дума за Турция, с която имаме дори сухопътна граница, за разлика от „съседството” с Русия по вода!
Царе са маршируващите в петата колона да измислят кодови думи за заместване на истината- няма да кажат открито : „ ние искаме предано да служим на Кремъл”, каквато е истината, а вкарват в употреба евфемизма „черноморското регионално сътрудничество”.
Колкото до Македония, да, тя е важна брънка от старата дружба, налагана от Москва на България. Ето защо за нейния Никола Груевски българският му колега намира време дори в почивен ден. В края на краищата, както откровено заяви Божидар Димитров пред в. „Преса” на на 22 февруари ( два дни след оставката на Борисов), Груевски е работил за македонската версия на Мултигруп.
Президентът на Република Македония, чиито кабинет обслужи организираната престъпния Никола Груевски е работил в македонския клон на “Мултигруп”. Това заяви пред “Преса” шефът на НИМ Божидар Димитров.По думите му най-вероятно в архивите на българските спецслужби има интереснни данни за него. Ако “Мултигруп” е била наблюдавана от българските служби, при всички случаи има данни, допълва историкът.
Правителството му до трето коляно е попълнено с рода. Вицепремиерът Зоран Ставревски му е кум, шефът на службите Миляковски е братовчед, а неговият брат държи цигарения бизнес.
Груевски управлява недемократично. 13 страни, между които Франция и Германия, гласуваха против начало на преговорите в ЕС с Македония именно заради недемократичните порядки, казва Груевски. Малко известно е, че той изгони опозиционните депутати с полиция, допълва още Божидар Димитров. Той се ужасява от това, че българският политически елит не познава проблема с Македония и проблемите, които могат да произтекат от признаването й такава, каквато е в момента.
Историкът признава, че с Бойко Борисов са се разбрали да се чуват само по исторически и археологически въпроси, тъй като мненията на Димитров били крайни./БЛИЦ
Пустите Германия и Франция- с отношението си към малкия ни братски съсед ни сродяват още повече. Не харесват Груевски и явно не примират от любов към Орешарски, както се видя от критиката на Париж и Берлин срещу наложената му глухота по отношение на протестите ( ушанката явно му е нахлупена със спуснати наушници). Обаче Орешарски и Груевски нехаят- приоритетно бързат да се подкрепят взаимно.
Излиза,че Груевски е поискал да се срещне с Орешарски( както се подчертава тук в официалното съобщение за работната среща) , но не го е поканил в Скопие. Орешарски зарязва противните жълти павета, на които му искат оставката и хуква да работи в неделя в Кюстендил. Защото старият познайник от времето на Мултигруп явно е по-важен за Орешарски от Вивиан Рединг.
Както се казва- ушанката му е скроена според приоритетите. Нали вестник „Правда” призова България да си издигне отношенията с Русия на предишното познато ниво като за целта се отдалечи от Запада. На Орешарски остава само да „изпълни със съдържание” този политически план за развитие към дъното на съветското ни минало.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010