Добро утро, г-н Орешарски

25 Юли, 2013 - 10:59 - Иво Инджев

Интонацията е като интубацията- може да те върне към реалния живот в момент, когато ти е „спрял дъха”.
Простичкия израз „добро утро” звучи като подигравателен упрек към някой, прозрял най-сетне проста истина. Стига да бъде изречен със съответната интонация.
Имаме всички основания да смятаме, че от интубация чрез стимулация на (без)сърдечния мускул има нужда самият премиер Орешарски. Защото вероятно е изпаднал в ситуация на политическа кома, за да мълчи вече втори ден при огромните възможности, които има в неговото положение, да се произнесе по събитията, разбудили световния медиен интерес към България.
Явно „слуховете” за нервната криза на Орешарски и готовността му да избяга от властта, подобно на Борисов, никак не са преувеличени. За това косвено говори не само нежеланието му да говори, но и обгрижването му от червената „бърза помощ” в лицето на чичковците с втвърдените послания срещу протестиращите.
Вътрешният министър и главният му секретар започнаха да ръмжат през зъби със зле прикрити закани, че „могат и повече” от гледна точка на употребата на полицейска сила. Външният министър Вигенин паралелно обикаля телевизионните студия с миролюбиви послания към света до степен, че вече започва да хвали посланиците, отправили остри забележки към управлението на правителството.
Докато Вигенин търси ефекта на смекчения образ навън, вътре БСП се втвърдява със сламката, която 40 дни чакаше да й бъде подадена с цел да се препарира сама на стената на дългоочакваното самосъжаление в ролята на многострадалната Геновева ( на която , намекват вече от Позитано, рога са сложили колегите им от ДПС).
Камъните им се виждат „павета”, а Станишев лично прогнозира успех на старата десница при едни нови избори (каза го днес в парламента като предупреждение към ГЕРБ да си правят сметката какво ще загубят от отлив на гласове).
Най-после БСП е „жертва” в собствените си очи. И това е нещичко в тази суша откъм аргументи, макар манджата да става само за партийна консумация. Този пропаганден силаж им е нужен за преживяне, за да преживеят още някоя друга седмица, месец или дори сезон в управленските ясли.
Обаче Орешарски, когото се опитват да интубират с полицейска електрошокова терапия, продължава да мълчи.
Защо бе, джанъм?-биха попитали коалиционните партньори на ДПС ( за Атака, в свободен превод на български „патриотичен” език- „почему”б.а.) , ако не бяха наясно, че се е сринала фасадата „Орешарски”, зад която се бяха наговорили да се снишават.
Бяха превърнали марката „Орешарски” в удобно убежище на своето лицемерие до степен, че му сковаха образ по подобие на Бойко Борисов- човека, олицетворение на личната власт.
От ДПС се кълняха, че не са в коалиция с БСП, а просто подкрепят Орешарски. Самите социалисти се скъсаха да обясняват как това не е техен кабинет, а на Орешарски. А Сидеров направо е готов да разкъса всеки с побойническите си ръчички, който му припомни как е вдъхнал живот на управлението БСП и ДПС със същия аргумент: просто бил дал гласа си за Орешарски.
Обаче Орешарски се оказа костелив само в техните кукловодски надежди. Също като Пинокио започна май да проявява нормални човешки реакции на съмнение, колебание и дори на умора от абсурда да служи едновременно за проводник на лобистки интереси, за параван на партийни боричкания за постове и за боксова круша на протестиращите граждани, които отлично знаят, че от него не зависи нищо. Освен евентуалното му решение да се събуди.
Добро утро, г-н Орешарски!
P.S. Интонацията си я добавете сами.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010